При избухването на Илинденско-Преображенското въстание четата на войводата Никола Пушкаров навлиза в Македония[2] с основна цел взривяването на железопътната линия Солун – Скопие.[3] Във Ветерския манастир към нея се присъединява и сърбоманската чета на Ангелко Алексов от Поречието.[1] След три сражения на 1 и 2 август около устието на Пчиня и железопътната линия четата отстъпва към Дивля.[4] На 3 август 1903 година при Дивля срещат четата на Боби Стойчев, който преследва четата на Ангелко. От Скопско, Кумановско и Велешко пристигат потери и четите поемат за Овче поле, към една височина над Гюрищкия манастир.[1] Двете български чети и сърбоманската наброяват около 50 души,[5] като четници са и Кръсто Лазаров[1] и Тодор Паница.[5]
Като пристигат в гората на Гюрещкия манастир, изпращат хора в селата Тръстеник, Сопот и Преод за храна. В манастира четите стигат преди съмване и група по-опитни четници се качват над манастира, за да изберат място за сражение. Избрани са развалините на старата крепост Калето, но когато четите тръгват към крепостта, се оказва, че тя вече е заета от османски части. Още при първите изстрели е ранен един от куриерите. Четите не отговарят на огъня и настъпва затишие, продължило 8 – 9 часа, тъй като османците ги вземат също за потеря. Четниците междувременно усилено се окопават на съседен рид. Османците изпращат един пъдар да провери с какви хора си имат работа, но той се оказва деец на ВМОРО и остава с четите.[5]
Четите откриват огън и започва сражение. Потерите са от Велешко, Светиниколско, Павлишенци, Койнаре, Скопско, както и башибозук от турските села в района, наречени Койнарията.[5] Потери пристигат и от Иванковци, Велешко, и от Юручките села, Горабинци. Сражението продължава до 9 часа вечерта. От въстаниците загива един четник – Мирасчиев, а 3 души са ранени. С падането на нощта въстаниците отстъпват към село Дивле, Скопско и прекарват деня в Живине, Кумановско.[6]
.svg){kind=small}
