Срацимир Завидович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Срацимир Завидович
сръбски жупан
Починал: 25 декември 1189 г.

Срацимир Завидович или Страцимир Завидович (ср. Страцимир Завидовић/Stracimir Zavidović) е сръбски жупан.[източник? (Поискан преди 34 дни)]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Завида. През 1163 г. става жупан на загорските сръбски земи или т.нар. Стара Рашка. Същата година, брат му Мирослав е коронован за велик княз на Хум. Център на владенията му е Градац – средновековно укрепление над Чачак (виж история на Чачак). Най-известният и най-малкия от братята на Срацимир – Стефан Неманя, след отстраняването на брат си Тихомир Завидович, е управител по българските и тогава византийските земи на Поибрието и районите на река Пуста (приток на Топлица) и Расина.[източник? (Поискан преди 34 дни)]

През 1165 г. най-големият от братята – Тихомир Завидович е назначен от византийския император Мануил I Комнин за велик княз на Сърбия, т.е. със статут на всесръбски владетел измежду четиримата братя.[източник? (Поискан преди 34 дни)]

След смъртта на Мануил I Комнин, Неманя ведно с брат си Срацимир сключва стратегически съюз с Асеневци, противостоящ на византийско-унгарската ос, скрепена чрез династичен брак между Исак II Ангел и Маргарет Унгарска (според българския историк Петър Петров съюза между Неманя и Асеневци също е скрепен чрез династичен брак между Йоан Асен I и дъщерята на Неманя Елена). [1]

На 25 юли 1189 г. Неманя и Срацимир известяват чрез нарочни пратенеци в Равно, и на 27 юли 1189 г. посрещат водача на Третия кръстоносен поход Фридрих I Барбароса в Ниш. Според западните хроники Срацимир е

също могъщ жупан

. [2]

През 1189 г. Срацимир умира, а брат му продължава борбата срещу империята

с трудни военни действия в България

. [3] Срацимир подига като своя задужбина манастира Градац в близост до Чачак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 131. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
  2. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 149. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
  3. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 180. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.