Срацимир Завидович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Срацимир Завидович
сръбски жупан
Починал: 25 декември 1189 г.

Срацимир Завидович или Страцимир Завидович (ср. Страцимир Завидовић/Stracimir Zavidović) е сръбски жупан.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Завида. През 1163 г. става жупан на загорските сръбски земи или т.нар. Стара Рашка. Същата година, брат му Мирослав е коронован за велик княз на Хум.

Център на владенията му е Градац - средновековно укрепление над Чачак (виж история на Чачак).

Най-известният и най-малкия от братята на Срацимир - Стефан Неманя, след отстраняването на брат си Тихомир Завидович, е управител по българските и тогава византийските земи на Поибрието и районите на река Пуста (приток на Топлица) и Расина.

През 1165 г. най-големият от братята - Тихомир Завидович е назначен от византийския император Мануил I Комнин за велик княз на Рашка, т.е. със статут на всесръбски владетел измежду четиримата братя.

Неманя отказва да признае върховенството на брат си Тихомир и управлява независимо. Братята му под предводителството на Тихомир го хвърлят в затвора в Рас, но Неманя успява да избяга, събира верни войски и разгромява брат си Тихомир (който се удавя във водите на река Рибница) през 1170 г. на Косово поле (виж битка на Косово поле). Срацимир и Мирослав (които първоначално бягат в Константинопол при императора за помощ и закрила) го признават за велик княз на загорските сръбски земи през 1176 г. През 1172 г. Неманя влиза в съюз със Бела III и Венецианската република, но е разгромен от Мануил I Комнин, пленен е, и върнат след разкаяние през 1176 г. (след поражението в битката при Мариокефалон) в Рашка като велик княз.

След смъртта на Мануил I Комнин, Неманя ведно с брат си Срацимир сключва стратегически съюз с Асеневци, противостоящ на византийско-унгарската ос, скрепена чрез династичен брак между Исак II Ангел и Маргарет Унгарска (според българския историк Петър Петров съюза между Неманя и Асеневци също е скрепен чрез династичен брак между Йоан Асен I и дъщерята на Неманя Елена). [1]

През 1183 г. Неманя заедно с братята си Срацимир и Мирослав воюва срещу войските на Андроник I Комнин. През 1184 г. Срацимир и Неманя подпомагат брат си Мирослав във войната му срещу Дубровник за остров Корчула. През 1186 г. Срацимир взима участие в кампанията на Неманя за завладяване на Зета. През 1187 г. братята отново воюват срещу Дубровнишката република.

На 25 юли 1189 г. Неманя и Срацимир известяват чрез нарочни пратенеци в Равно, и на 27 юли 1189 г. посрещат водача на Третия кръстоносен поход Фридрих I Барбароса в Ниш. Според западните хроники Срацимир е

също могъщ жупан

. [2]

Братята предлагат на императора на Свещената Римска империя (в случай, че последния реши да ликвидира Византия), освен сръбска военна помощ от 20 хил. войни, то и 40 хил. войска от техните приятели и съюзници от Мизия - Асеневци.

През 1189 г. Срацимир умира, а брат му продължава борбата срещу империята

с трудни военни действия в България

. [3] Срацимир подига като своя задужбина манастира Градац в близост до Чачак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 131. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
  2. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 149. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
  3. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 180. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.