Срацимир (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Срацимир
Сраѯимиръ
деспот

Семейство
РодСрацимировци
СъпругаКераца Петрица
ДецаИван Александър
Елена Българска
Иван Комнин
Теодора
Вижте пояснителната страница за други личности с името Срацимир.

Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е висш български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци. Баща на цар Иван Александър.

За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на Карвуна (дн. Балчик), където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на Търновската патриаршия, което според него е индикатор за властовото обособяване на Карвунското княжество под управлението на деспот Срацимир.Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, „българите посочили за свой цар Александър, син на Срацимир, племенник на царувалия преди това Михаил“. От Бориловия синодик получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка „На деспот Срацимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“.Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321-1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата деспот, макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава. По времето на възкачването на Иван Александър като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник. Неговата съпруга деспина Кераца поема управлението в Карвунското княжество, на което е съдено две десетилетия по-късно да се превърне в Добруджанското деспотство.

По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване за произхода на Срацимировци, Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на Синадините, сродени с династията на Комнините[1]. Според д-р Николов-Зиков тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход[2] д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на Шишман I от първия му брак с вдовицата на деспот Яков Светослав, неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца (Синадини, Комнини), така и по линия на баща си Срацимир (Шишмановци, Асенвеци, Ласкариди)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

деспот Срацимир е женен за Кераца Петрица. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985
  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история. // Родознания/Genealogia 1 – 2. 2013. ISSN 0861-9573. с. 53 – 67. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 2017-03-06.
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
  • Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021