Сребрен Поппетров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сребрен Поппетров
български революционер
Роден
Починал
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Подпис Signature of Srebren Poppetrov (vectorized).svg
Сребрен Поппетров в Общомедия

Сребрен Поппетров Попдимитров (изписване до 1945 година Сребренъ попъ Петровъ) е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското националноосвободително движение в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Хр. Гърков и др.

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1870 година [1] в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник. През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия[2][3] и в продължение на три години, до 1894, учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су. След това продължава образованието си в Софийския университет, където завършва славянска филология през 1897 година. Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година.[4] Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:

„ В скоро време събрахме много пари, убедихме се от срещите, че е нужно да се работи за повдигане учебното дело и отстояване българските интереси против турските произволи власт и против вероломната гръцко-гъркоманска политика[5]. “
Сребрен Поппетров с петте си сестри при откриването на църквата в Суровичево
Петровъ, Ср. п. Политико-стопанското робство на българитѣ въ Сѣрската околия. Солунъ, Интернационална печатница К. Тенчовъ, 1913.
Петровъ, Ср. п. Позивъ къмъ македонцитѣ въ свободна България за освобождението на Македония. Самоковъ, 1 февруарий 1915.

Работи като учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр. В 1895 - 1898 година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище. През 1897 – 1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие, а през 1906 – 1907 е председател на градския комитет в Солун.[4]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр.[6] Участва в създаването и управителното тяло на Съюза на българските учители в Отоманската империя и редактира печатния му орган вестник „Учителски глас“ (1910 - 1912). Училищен инспектор е в Сяр, а след закриването на института на училищните инспектори е учител в Одринската българска гимназия.[7]

След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.[8]

Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[9]

След Междусъюзническата война Поппетров участва в опита за уния, като участва в дискусиите, инициирани от Националния съюз през октомври 1913 година и публикува проуниатска статия във вестник „Дневник“.[10] Работи като учител в Самоков. По време на Първата световна война е училищен инспектор в Скопско и Тетовско и окръжен управител в Битоля (1916 - 1917 г.) и Куманово (1917 – 1918 година).[4]

След Първата световна война Поппетров е представител на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[11] Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и учредителния конгрес на Македонската партиотична организация в САЩ и Канада (1 октомври - 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител в Петрич. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от БЗНС, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година, след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.[12]

Сребрен Поппетров е активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Като представител на Петричка околия е депутат в 21 Обикновено народно събрание (1923 - 1927) и е член на Македонската парламентарна група.[4]

В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.[13] Умира на 17 ноември 1950 година в София.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

BASA-1958K-1-28-1.JPG BASA-1958K-1-28-1a.JPG BASA-1958K-1-28-2.JPG BASA-1958K-1-28-3.JPG BASA-1958K-1-28-3a.JPG BASA-1958K-1-28-4.JPG BASA-1958K-1-28-4a.JPG BASA-1958K-1-28-5.JPG BASA-1958K-1-28-5a.JPG
Писмо от Сребрен Поппетров в до Георги Попхристов от 18 декември 1925 г. относно положението в Леринско и Костурско - отношението на гръцките власти към българското население, условията за дейност на ВМРО и други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Сребрен Поппетров в нашите сродни проекти:

  1. ↑ Енциклопедия България дава дата на раждане 18 октомври 1869 г.
  2. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  4. ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137 – 138.
  5. ↑ Илюстрация Илинден, 1933, бр.51-52, стр.14
  6. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  8. ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 238. ISBN 954-8187-32-9
  9. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  10. ↑ Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година.
  11. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  12. ↑ Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София 1991, с. 238-239, 242-243, 251-256, 277.
  13. ↑ Енциклопедия България, Издателство на Българската академия на науките, том 5, София 1986, стр. 373.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сребрен_Поппетров&oldid=10196197“.