Направо към съдържанието

Сребрен Поппетров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сребрен Поппетров
български революционер и общественик
Роден
Починал
17 ноември 1950 г. (81 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Женевски университет
Работил вСкопско българско педагогическо училище
Солунска българска мъжка гимназия
Сярско българско педагогическо училище
Солунска българска девическа гимназия
Одринска българска мъжка гимназия
Солунска българска търговска гимназия
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Подпис
Сребрен Поппетров в Общомедия

Сребрен Поппетров Попдимитров (изписване до 1945 година: Сребренъ попъ Петровъ) е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското националноосвободително движение в Македония.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
Сребрен Поппетров с петте си сестри при откриването на църквата в Суровичево

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1869 година в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник. От 1877 до 1882 година учи в Лерин. След това в 1885 – 1889 година учи в Битоля[2] и в 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия.[3][4]

Дейност в Османската империя (1891 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на три години от 1891 до 1894 година учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су.[2] Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година.[5] Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:

„ В скоро време събрахме много пари, убедихме се от срещите, че е нужно да се работи за повдигане учебното дело и отстояване българските интереси против турските произволи власт и против вероломната гръцко-гъркоманска политика.[6] “

В 1897 година завършва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.[5][7] От 1 септември до 31 декември същата 1897 година преподава в Струмица, от 1 януари 1898 година е в Скопие, където до края на учебната година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище и в трикласното училище.[8] През 1897/1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие.[5]

В 1898/1899 година учителства и е училищен инспектор в Тетово.[2][5] След това в 1899/1900 година[2] учи в Юридическия факултет[7] на Женевския университет. В Женева участва в дейността на българското студентстко дружество „Братство“.[2]

Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Христо Гюрков и други

След завръщането си продължава с просветната и с революционната си дейност. В 1901/1902 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[2][9] В учебната 1902/1903 година е учител в Сярското българско педагогическо училище.[2][10] От 1903 до 1907 година отново е в Солун, учител в Солунската българска девическа гимназия.[11][2] В 1903 година, след Солунските атентати е арестуван.[2] В Солун в 1906 – 1907 е председател на градския революционен комитет.[5]

Петровъ, Ср. п. Политико-стопанското робство на българитѣ въ Сѣрската околия. Солунъ, Интернационална печатница К. Тенчовъ, 1913.
Петровъ, Ср. п. Позивъ къмъ македонцитѣ въ свободна България за освобождението на Македония. Самоковъ, 1 февруарий 1915.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр.[12] Участва в създаването и управителното тяло на Съюза на българските учители в Отоманската империя и редактира печатния му орган вестник „Учителски глас“ (1910 – 1912). Училищен инспектор е в Сяр в 1908 – 1909 година,[2] а след закриването на института на училищните инспектори е учител в Одринската българска гимназия.[13]

В 1910/1911 година отново преподава в Солунската мъжка гимназия,[9] а на следната 1911/1912 година преподава в Солунската българска търговска гимназия.[14]

След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.[15]

Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[16]

За революционна дейност е арестуван над десет пъти.[7]

Дейност в Царство България (1913 – 1927)

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Поппетров бяга в Свободна България и в 1913 - 1915 година преподава в Самоковската държавна мъжка гимназия.[2] Участва в опита за уния, като участва в дискусиите, инициирани от Националния съюз през октомври 1913 година и публикува проуниатска статия във вестник „Дневник“.[17] Членува в Либералната партия.[18]

По време на Първата световна война е училищен инспектор в Струмишки окръг в 1915 – 1916 година в Скопско и Тетовско в 1916 година и окръжен управител в Битоля (1916 – 1917)[5][2] и Куманово (1917 – 1918).[5][7]

След войната Поппетров е застрахователен агент на дружество „Сила“ (1918 – 1922).[7][19] Представител е на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[20] Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и Учредителния конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (1 – 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от Българския земеделски народен съюз, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година, след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.[21] Работи като чиновник в тютюневата фирма „Херцог“.[19]

Сребрен Поппетров е член на Илинденската организация и активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Като представител на Петричка околия е депутат в XXI обикновено народно събрание (1923 – 1927) и е член на Македонската парламентарна група.[5] Членува и във Всебългарския съюз „Отец Паисий“.[18]

В 1927 година е чиновник за особени поръчки към Гръцко-българската смесена комисия.[7]

Дейност в Албания (1928 – 1931) и последни години

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.[22] Поппетров прави обиколка на Албания и събира данни за броя на българите в страната и за състоянието на църквите и училищата им (вижте например Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров). Работи за отпускане на стипендии за албански българи от правителството и назначаване на български свещеници. Издейства книги и учебници, отпуснати от Дебърското братство.[23]

След Албания е застрахователен агент на дружествата „България“ (1931 – 1932) и „Балкан“. В 1934 година е настоятел на храма „Свети Георги“.[7]

Умира на 17 ноември 1950 година в София.[5][24][25]

Синът му Стефан Сребренов е юрист, възпитаник на Софийския университет и асистент по конституционно право в него, редактор на списание „Студентски преглед“ и член на ръководството на студентската организация „Христо Ботев“. Дъщеря му Милка Сребренова е историчка.[26]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо от Сребрен Поппетров в до Георги Попхристов от 18 декември 1925 г. относно положението в Леринско и Костурско - отношението на гръцките власти към българското население, условията за дейност на ВМРО и други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Сребрен Поппетров в нашите сродни проекти:

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 99 - 111.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 99.
  3. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  5. ↑ а б в г д е ж з и Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137 – 138.
  6. ↑ Петровъ, Сребренъ попъ. Основаването на революционната организация въ с. Върбени - Екшису (Леринско) // Илюстрация Илиндень 1-2 (51-52). Илинденска организация, Ноемврий-Декемврий 1933. с. 14.
  7. ↑ а б в г д е ж Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 100.
  8. ↑ БИА-НБКМ, фонд 808 Сребрен Поппетров, а.е. 3, л. 11. Удостоверение за трудов стаж.
  9. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  10. ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  11. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  12. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  13. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  14. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 119.
  15. ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, Македонски научен институт, 1997. с. 238.
  16. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  17. ↑ Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година Архив на оригинала от 2008-08-20 в Wayback Machine..
  18. ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 110.
  19. ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 106.
  20. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  21. ↑ Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София 1991, с. 238-239, 242-243, 251-256, 277.
  22. ↑ Енциклопедия България, Издателство на Българската академия на науките, том 5, София 1986, стр. 373.
  23. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 105.
  24. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 386.
  25. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 341.
  26. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 110 - 111.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сребрен_Поппетров&oldid=12302216“.