Средец (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Средец.

Средец
Town-Municipality-Sredets.jpg
Сградата на общинската администрация в Средец
Общи данни
Население 9 134 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 9 065 (НСИ)
Землище 63,216 km²
Надм. височина 47 m
Пощ. код 8300
Тел. код 05551
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 17974
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „България“ 8
Средец в Общомедия

Средец е град в Югоизточна България, Област Бургас. Той се намира в полите на Странджа планина в близост до Мандренско езеро. Градът е административен център на Община Средец.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Средец се намира в полите на планината Странджа на около 30 км. югозападно от Бургас на десния бряг на едноименната Средецка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Тодор Грудов в центъра

За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 година под името Кара бунар, което на турски означава „черен кладенец.“Крепостта Калето се намира на 2км югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX - X век, под името  Потамукастел (речна крепост). Крепостта е  разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век.По време на турското робство населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището Карабунар на мястото на съвременния град Средец. През 1651 година Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 година нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 година в село Кара бунар имало 600 къщи [1] и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителствал там в периода 1792-1793 година[2]. Поради чумна епидемия 1795-1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. кърджалийските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват цялото селище през 1801 година. След Руско-турската война от 1828-1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 година със султански ферман е построена църквата “Всех Святих” на мястото на стар църковен храм. През 1868 година Васил Левски преминава през Карабунар.През Руско-турската война(1877-1878г.) командирът на Иркутски пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се предвижи по линията от Айтос, Русокастро, Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник.Последователно, преминавайки през Русокастро, разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия.На 15 февруари 1878 година около местността "Еркесията" се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев, провел съдържателна тактическа подготовка и рано сутринта пристигат в Карабунар, като капитан Тимофеев, за да заблуди турците, изпратил няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя.Турската войска се отправила към стрелците. Основната руска войска се отправила по ручейчето, идващо от Средецкото тепе, идващо от Белянка. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица "Л.Каравелов", са били разположени три оръдия и основната турска войска, защото тя очаквала руснаците да се появят от пътя, идващ от Бургас.В ръкопашния бой, бойците на Първа стрелкова рота, начело с капитан Тимофеев, за по-малко от пет часа унищожават турските войски.Първо било превзето с атака оръдие, което било страшилище за войниците, но благодарение на устрема на опитните руски войски, активно подкрепяни от жителите на Карабунар успяват да укротят смъртоносните му залпове. След този щурм, при небивал ентусиазъм, почти надвечер били превзети другите 2 оръдия. По заповед на командира Али бей, турците се отправили към Странджа планина, за да избегнат тежките поражения.На 16 февруари 1878 година 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.

Имена и статут[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището е Кара бунар до 14 август 1934 година, когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 година). На 1 юни 1950 година селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото (1923) Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 година той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. Меден рудник) и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 година.[3] Селището има статут на град от 6 февруари 1960 година.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Управляваща партия от 2011 година е ГЕРБ. На последните избори през 2011 г. за кмет е избран Иван Жабов от ГЕРБ. В местния общински съвет ГЕРБ печели 7 мандата, БСП - 6 мандата, РЗС и СЕК - по 2 мандата.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на град Средец.

Промишленият облик на общината се определя от отраслите: промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ - недовършеният проект за Трета металургична база на страната.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище "Пробуда" с 2 библиотеки
  • болница
  • средно общообразователно училище
  • професионална гимназия (ПГМССЕ)
  • районно управление на полицията
  • районен съд
  • Дом за деца, лишени от родителска грижа "Щурче"
  • дом за стари хора
  • домашен социален патронаж
  • център за обществена подкрепа
  • център за настаняване от семеен тип ЦНСТ-1 и ЦНСТ-2
  • районно управление на граничната полиция

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Всех святих" в Средец

На 7 километра от града по пътя за Елхово e красивата местност Божура, в която се намират Посетителски информационен център "Средец" и туристическите комплекси „Странджа“ и "Божура".

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Пробуда“ в Средец
  • Национален странджанско-тракийски събор “Фолклорен венец Божура” - последната седмица на май
  • Празник на града - 23 септември
  • Рали крос „Средец“ - 25 септември
  • Кукеровден Средец - последната неделя на февруари

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Димитров-Страхил - български революционер от ВТРО[4]
  • Златко Янков- футболист, бивш национален състезател
  • Калинка Згурова- народна певица
  • Костадин П. Момчилов, член на ВТРО[5]
  • Николай Петров - лекар, бивш министър
  • Продан Гарджев- борец, олимпийски и световен шампион
  • Стоян Попов- оперен певец
  • Георги Арабаджиев- командир на танкова рота към поделение 70390, награждаван гражданин на гр. Средец
  • Христо Н. Стоянов-Страшни - български революционер от ВТРО[6]
  • Янка Рупкина - народна певица
  • Ваня Иванова Георгиева - мис Бургас 2011 /най-младата носителка на наградата и първата носителка на приза с висше образование

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руджер Йосип Бошкович, "Дневник на едно пътуване", Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 34
  2. Врачански, Софроний. „Житие и страдания грешнаго Софрония
  3. Средец. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място - Национален регистър на населените места на НСИ
  4. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.93
  5. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  6. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.93