Средна аномалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Kepler's-equation-scheme.png

В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето, специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се онагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).

Точката y е дефинирата по начин, при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.

Изчисление[редактиране | редактиране на кода]

Средната аномалия M\,\! се изчислява като:

M - M_0=n(t-t_0)\,\!

където:

  • M_0\,\! е средната аномалия по време t_0\,\!,
  • t_0\,\! е началното време

,


Алтернативно:

M=E - e \cdot \sin E\,\!

където:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]