Средни десантни кораби проект 188

Външни снимки
	Рисунка на СДК от проекта 188, десен профил

Външни снимки
	Фотография на СДК от проекта 188

Средни десантни кораби проект 188
Средние десантные корабли проекта 188
	Средни десантни кораби проект 188 Средние десантные корабли проекта 188
Флаг	СССР;
Клас и тип	Средни десантни кораби от проекта 188
Производител	КСЗ №870 във Виборг, СССР.
Служба
Заложен	2 април 1957 г.
Спуснат на вода	28 септември 1958 г.
Влиза в строй	31 декември 1958 г.
Състояние	утилизирани
Основни характеристики
Водоизместимост	1020 t (стандартна); 1460 t (пълна)
Дължина	74,6 m
Ширина	11,3 m
Газене	2,43 m
Задвижване	2 дизелови двигателя 37ДР;; 2 гребни винта;; 4000 к.с.
Скорост	14,2 възела; (26,2 km/h)
Далечина на; плаване	2100 мили на ход 14,2 възела
Екипаж	66 души (6 офицера)
Въоръжение
Артилерия	2х2 57 mm ЗИФ-31Б;
Други	3 тежки танка или; 5 средни танка,; или 10 БТР и 82 десантника,; или 347 десантника

Средни десантни кораби проект 188 са първият проект за средни десантни кораби на ВМФ на СССР. Предназначен е за стоварване на морски десант на необорудовано крайбрежие. Способен е да транспортира различни видове бронетехника, включително и танкове.

До 1963 г. се класифицират като танкодесантни кораби.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

След Великата Отечествена война корабостроителната програма предвижда строителството на десантни кораби с различна вместимост, тъй като във флота няма такива въобще. Първият десантен кораб специално построен за това става средния десантен кораб от проекта 188, проектиран в ЦКБ-50. Главен конструктор е И. И. Кузмин, а главен наблюдаващ от страна на ВМФ – В. М. Корсаков. Кораба е предназначен за стоварването на десант на необорудован бряг. При разработката им в ЦКБ-50 корабите от проекта се класифицират като големи десантни кораби. В хода на експлуатацията им са преведени в класа на средните десантни кораби.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

ГЕУ представлява два дизела 37ДР със сумарна мощност 4000 к.с., осигуряващи скорост на пълен ход от 14 възела. Стандартната водоизместимост достига 1020 тона, а пълната – 1460 тона.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

За първи път за защита на десантни кораби от самонасочващи се торпеда е използван буксируем охранител от типа БОКА. Артилерийското въоръжение включва две 57-мм артустановки ЗИФ-31Б. Ходовата рубка, мостика и пост за управление на десанта са защитени с противокуршумна броня. Личният състав на десанта се разполага в специални помещения под танковата палуба.

Десантни възможности[редактиране | редактиране на кода]

Десантните кораби от проекта 188 са способни да превозят за един рейс 3 тежки танка или 5 средни танка, или 10 БТР и 82 десантника, или 347 десантника. За слизането и приемането на бойната техники и десанта в носовата част на кораба има врати и сходня, при това последната е разчетена за слизането във водата и приемането от водата на кораба на плаващи танкове с тегло до 15 тона (например ПТ-76).

Състав на серията[редактиране | редактиране на кода]

Название	Завод	Залагане	Спускане на вода	В строй	Флот	Състояние	Забележки
ТДК-8	КСЗ № 870	-	-	31 декември 1958	БФ	Утилизиран през 1988 г.	от 1963 г. СДК-8
ТДК-9	КСЗ № 870	27 януари 1958	29 април 1959	17 ноември 1959	БФ	Утилизиран	от 1963 СДК-9
ТДК-11	КСЗ № 870	19 юни 1958	20 август 1959	26 декември 1959	СФ	Потъва в Северодвинск. Утилизиран	от 1963 СДК-11
ТДК-12	КСЗ № 870	-	-	31 декември 1959	СФ	засяда на камъни на губа Белушя, разкомплектован на място	от 1963 СДК-12

Фотографии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

TDK-8 medium landing ships (project 188) (1958 – 1960) ((en))
ТДК 9 ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Средние десантные корабли проекта 188“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.