Средни десантни кораби проект 188

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Средни десантни кораби проект 188
Средние десантные корабли проекта 188
Флаг СССР СССР
Клас и тип Средни десантни кораби от проекта 188
Производител КСЗ №870 във Виборг, СССР.
Служба
Заложен 2 април 1957 г.
Спуснат на вода 28 септември 1958 г.
Влиза в строй 31 декември 1958 г.
Състояние утилизирани
Основни характеристики
Водоизместимост 1020 t (стандартна)
1460 t (пълна)
Дължина 74,6 m
Ширина 11,3 m
Газене 2,43 m
Задвижване 2 дизелови двигателя 37ДР;
2 гребни винта;
4000 к.с.
Скорост 14,2 възела
(26,2 km/h)
Далечина на
плаване
2100 мили на ход 14,2 възела
Екипаж 66 души (6 офицера)
Въоръжение
Артилерия 2х2 57 mm ЗИФ-31Б
Други 3 тежки танка или
5 средни танка,
или 10 БТР и 82 десантника,
или 347 десантника

Средни десантни кораби проект 188 са първият проект за средни десантни кораби на ВМФ на СССР. Предназначен е за стоварване на морски десант на необорудовано крайбрежие. Способен е да транспортира различни видове бронетехника, включително и танкове.

До 1963 г. се класифицират като танкодесантни кораби.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

След Великата Отечествена война корабостроителната програма предвижда строителството на десантни кораби с различна вместимост, тъй като във флота няма такива въобще. Първият десантен кораб специално построен за това става средния десантен кораб от проекта 188, проектиран в ЦКБ-50. Главен конструктор е И. И. Кузмин, а главен наблюдаващ от страна на ВМФ – В. М. Корсаков. Кораба е предназначен за стоварването на десант на необорудован бряг. При разработката им в ЦКБ-50 корабите от проекта се класифицират като големи десантни кораби. В хода на експлуатацията им са преведени в класа на средните десантни кораби.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

ГЕУ представлява два дизела 37ДР със сумарна мощност 4000 к.с., осигуряващи скорост на пълен ход от 14 възела. Стандартната водоизместимост достига 1020 тона, а пълната – 1460 тона.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

За първи път за защита на десантни кораби от самонасочващи се торпеда е използван буксируем охранител от типа БОКА. Артилерийското въоръжение включва две 57-мм артустановки ЗИФ-31Б. Ходовата рубка, мостика и пост за управление на десанта са защитени с противокуршумна броня. Личният състав на десанта се разполага в специални помещения под танковата палуба.

Десантни възможности[редактиране | редактиране на кода]

Десантните кораби от проекта 188 са способни да превозят за един рейс 3 тежки танка или 5 средни танка, или 10 БТР и 82 десантника, или 347 десантника. За слизането и приемането на бойната техники и десанта в носовата част на кораба има врати и сходня, при това последната е разчетена за слизането във водата и приемането от водата на кораба на плаващи танкове с тегло до 15 тона (например ПТ-76).

Състав на серията[редактиране | редактиране на кода]

Название Завод Залагане Спускане на вода В строй Флот Състояние Забележки
ТДК-8 КСЗ № 870 - - 31 декември 1958 БФ Утилизиран през 1988 г. от 1963 г. СДК-8
ТДК-9 КСЗ № 870 27 януари 1958 29 април 1959 17 ноември 1959 БФ Утилизиран от 1963 СДК-9
ТДК-11 КСЗ № 870 19 юни 1958 20 август 1959 26 декември 1959 СФ Потъва в Северодвинск. Утилизиран от 1963 СДК-11
ТДК-12 КСЗ № 870 - - 31 декември 1959 СФ засяда на камъни на губа Белушя, разкомплектован на място от 1963 СДК-12

Фотографии[редактиране | редактиране на кода]

Външни снимки
Фотография на СДК от проекта 188
Външни снимки
Рисунка на СДК от проекта 188, десен профил

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Средние десантные корабли проекта 188“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.