Средноанглийски език
Средноанглийски език Middle English | |
Страна | Великобритания |
---|---|
Регион | Англия |
Говорещи | 0 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски езици Германски езици Западногермански езици Англо-фризийски езици Английски езици Средноанглийски език | |
Кодове | |
ISO 639-2 | enm |
ISO 639-3 | enm |
Средноанглийският език е форма на английския език, която се говори след Норманското нашествие в Англия (1066 г.) до към края на 15 век.[1] Английският претърпява различни изменения и разработки след периода на староанглийския език. Етапът на средноанглийския език грубо продължава от развитото средновековие до късното средновековие.
Средноанглийският претърпява значителни промени в своите лексика, граматика, произношение и правопис. Писмените правила през неговия период варират в широки граници, като запазените текстове от това време показват големи регионални разлики. По-стандартизираният староанглийски език вече е станал по-фрагментиран, локализиран и често се импровизира.[1] Към края на 15 век, с помощта на появата на печатницата на Йоханес Гутенберг, започва да се установява стандарт на езика, основаващ се на лондонския диалект. Той в голяма част служи като основа на съвременния английски, макар произношението да се е променила значително от тогава.
В периода на средноанглийския език, много граматически особености на староанглийския се опростяват или напълно изчезват. Инфлекциите на съществителните имена, прилагателните имена и глаголите се опростяват чрез намаляването на повечето падежи (които накрая напълно отпадат). Също така в средноанглийския език се приемат множество нормански френски думи, особено в сферата на политиката, правото, изкуството и религията. Обичайната английска лексика запазва преобладаващо германските си корени, а влиянията от староскандинавския стават по-явни. Настъпват значителни промени в произношението, най-вече включващи дълги гласни и дифтонги.
Запазена е само малка част от средноанглийската литература, което отчасти се дължи на норманското превъзходство по това време и престижът, с който се ползват текстовете на френски, вместо на английски.
Примерни текстове
[редактиране | редактиране на кода]Следният текст е самото начало на въведението на Кентърбърийски разкази от Джефри Чосър (края на 14 век). Текстът е написан на лондонски диалект.
Оригинал на средноанглийски | Превод на съвременен английски[2] |
---|---|
Whan that Aprill, with his shoures soote | When [that] April with his showers sweet |
The droȝte of March hath perced to the roote | The drought of March has pierced to the root |
And bathed every veyne in swich licour, | And bathed every vein in such liquor, |
Of which vertu engendred is the flour; | Of which virtue engendered is the flower; |
Whan Zephirus eek with his sweete breeth | When Zephyrus eke with his sweet breath |
Inspired hath in every holt and heeth | Inspired has in every holt and heath, |
The tendre croppes, and the yonge sonne | The tender crops; and the young sun |
Hath in the Ram his halfe cours yronne, | Has in the Ram his half-course run, |
And smale foweles maken melodye, | And small fowls make melody, |
That slepen al the nyght with open ye | That sleep all the night with open eye |
(So priketh hem Nature in hir corages); | (So pricks them Nature in their courages); |
Thanne longen folk to goon on pilgrimages | Then folk long to go on pilgrimages |
And palmeres for to seken straunge strondes | And palmers [for] to seek strange strands |
To ferne halwes, kowthe in sondry londes; | To far-off hallows, couth in sundry lands; |
And specially from every shires ende | And, especially, from every shire's end |
Of Engelond, to Caunterbury they wende, | Of England, to Canterbury they wend, |
The hooly blisful martir for to seke | The holy blissful martyr [for] to seek, |
That hem hath holpen, whan that they were seeke. | That them has helped, when [that] they were sick. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Middle English–an overview – Oxford English Dictionary // 16 август 2012. Архивиран от оригинала на 2012-09-17. Посетен на 4 януари 2016.
- ↑ Canterbury Tales (selected). revised. Barron's Educational Series, 1970. ISBN 9780812000399. с. 2.