Средновековна сръбска аристокрация

Властели
Траурно племство на погребението на кралица Анна
По места	Средновековна Сърбия
Език	сърбославянски
Религия	Православие
Балканите през 1355
Властели в Общомедия

Част от серията статии за
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
Старчево-Кришка култура Винчанска култура
Антична история на територията на Сърбия
Илирия илири илирийски племена трибали ауториати скордиски Илирик Панония Далмация Мизия Горна Мизия Вътрешна Дакия Крайбрежна Дакия дардани Дардания
Средновековна история на сърбите
Бела Сърбия Средновековни сръбски земи Княжеска Сърбия Дукля Зета Велико княжество Сърбия Сръбско кралство Сръбско царство Мачва Средновековно сръбско кралство Земята на Войновичи Моравско княжество Косовско деспотство Смедеревско деспотство Херцеговина Черна гора
Сръбските земи под османска власт
пречански сърби Военна граница Първо хабсбургско управление Второ хабсбургско управление Първо сръбско въстание Второ сръбско въстание
Нова история на сърбите
Княжество Сърбия Кралство Сърбия Княжество Черна гора Кралство Черна гора Сърбия по време на Първата световна война Кралство на сърби, хървати и словенци Кралство Югославия Сърбия по време на Втората световна война Четничество Офанзиви срещу партизаните СФРЮ Социалистическа република Сърбия Съюзна Югославия Сърбия и Черна гора Босна и Херцеговина Република Сръбска
Историография на сърбите
История на сръбския народ История на сърбите (Владимир Чорович)
Портал Сърбия

В сръбската аристокрация, съставена от т.нар. властели (титла, тъждествена на архонт) се категоризират велможите (на сръбски: velikaši, velmoži; на латински: magnates), които са най-горния обществен слой. В обществено-правната си организация Сърбия заимства модел, създаден във Византийската империя.

Сръбският нобилитет (на сръбски: Srpsko plemstvo) е познат във всички средновековни сръбски държави, а и в ранната Османска империя до XVI век. Аристокрацията притежава наследствени алодиални имоти, които са разработвани от зависими и закрепостени себри, подобни на византийските парики, подлежащи на трудова повинност. Аристокрацията е задължена да служи на монарха при война.

История на Сръбската монархия

Всяко от средновековните сръбски княжества Босна, Захумлие, Рашка, Дукля (1043 – 1101) има собствено племство и институции. На 16 април 1346 (Великден), Стефан Душан свиква голям събор в Скопие, с участието на сръбския архиепископ Йоаникий II, Охридския архиепископ Николай I, българския Патриарх Симеон и различни религиозни лидери от Атон. Събраните духовници се съгласяват, а впоследствие тържествено обявяват автокефалността на сръбската архиепископия със статут на Патриаршия със седалище в Печкия манастир. Първият сръбски Патриарх Йоаникий от своя страна тържествено коронова Стефан Душан за император и самодържец на сърби и ромеи" (на гръцки Bασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας). Така в следващите години Душановият доведен брат Симеон Урош и девер му Иван Комнин стават деспоти по подобие на Йоан Оливер, даруван от Андроник III. Деян Драгаш и Бранко получават титла севастократор. Военните командири Прелюб и Войхна получават титлата кесар. Повишаването на сръбския Патриарх довежда до промени в същия дух – епископствата стават митрополии, като например Скопска епархия. Цар Урош V умира бездетен през 1371, а сръбската аристокрация е унищожена от османците при Черномен в началото на същата година. Марко Мърнявчевич, който по-рано е бил коронясан млад крал, не съумява да обедини племството и Сърбия бързо деградира в конгломерат от феодални територии, управлявани от крал Марко, Деяновичите братя, Георги I Балшич, Вук Бранкович, Никола Алтоманович, Лазар Хребелянович и други.

Йерархия на сръбското племство

• Великаши (velikaši) – най-висшата аристокрация в Сърбия.
• Властеличи (vlasteličići) съставляват по-ниския клас на средновековната сръбска аристокрация. Това е достатъчно многочисленото войнско благородство от края на XII и началото на XIII век. Нерядко притежават села, с пълни права над тях в социално-икономическо и правно отношение. Своите военни задължения в армията изпълняват индивидуално или с група от своите хора (войници), според богатството си и възможността да издържат войска.

Титли през Развито и Късно Средновековие

Дечански хризовул

Исторически извори за сръбски благороднически титли се появяват и сочат времето на управление на Стефан Милутин. В Дечанския хрисовул от XIV век крал Стефан споменава тези титли за дворяните и официалните лица, присъстващи на събора в Дечани. Към тях се добавят заети от Византия титли като севаст. С коронясването на Стефан Душан за „Цар на гърци и сърби“ (1346), се задълбочава процеса по ромеизация на сръбското племство и дворцовия церемониал, като се появява възможността за въздаване и на титлите „деспот“ и „цезар“, т.е. „цар“. .

• Дворцови титли:
  • жупан (на сръбски: župan) – Средновековните сръбски земи са организирани в административно-териториални единици, наречени жупи (на сръбски: župe), които най-често включват няколко селски общини и са тъждествени на западноевропейските графства (на английски: county). Жупите са управлявани от магистрат, чиято власт е наследствена и подчинена в мир или война само на сръбския княз или крал.
  • велик жупан (на сръбски: veliki župan) – титлата възниква през XI век, за да означи първенец сред жупаните.
  • войвода (на сръбски: vojvoda; на латински: dux belli) – най-висш дворцов и военен сан, равняващ се на генерал и херцог. След Стефан Милутин (1282 – 1321) е въведен и рангът на велик войвода.
  • княз (на сръбски: knez) – тъждествен на принц в западноевропейското перство.
  • кефалия (на сръбски: kefalija) – въведена при управлението на Стефан Душан титла от гръко-византийски произход, тъждествена и заместваща жупанската.
  • казнац (на сръбски: kaznac) („палач“) – дворцова титла, натоварена с отговорност за хазната в земите под негова юрисдикция (на сръбски: kaznačina) и тъждествена на камериерската (на латински: camerarius, (на английски: chamberlain).
  • тепчия (на сръбски: tepčija) – титла с неясни обязаности, появила се за първи път през XIII век. Счита се, че тепчията отговаря за владетелските имоти извън столицата .
  • господар или господин (на сръбски: gospodin, (на английски: lord).
  • челник (на сръбски: čelnik) – Титла, отъждествявана на граф-палатин (на латински: Comes palatinus, „граф в двореца“; на немски: Pfalzgraf). При Стефан Милутин челникът е отговорен за сигурността на църковното имущество, арбитража и защитата му от посегателства от страна на аристокрацията. При Стефан Дечански (1321 – 31) вече има едновременно двама или трима челници. Значението на този сан явно расте, защото при Стефан Душан се появява новата титла на велики челник (1331 – 55).
  • ставилац (на сръбски: stavilac – церемониална титла, подобна на византийските доместик и пинкернес (чашник, на сръбски: peharnik). Ставилацът е отговорен за снабдяването на княжеската трапеза и по тази причина според Раде Михаличич титлата е запазена за най-висшия и доверен велможа. Въпреки че се нарежда на последно място по важност сред сръбските дворцови титли, ставилацът има правото и престижа да бъде най-близо до владетеля.
  • протовестиар (на сръбски: protovestijar) – наричан и Велики казнац, тази титла е с византийски произход и се възлага на финансовия съветник на владетеля.
  • кесар (на сръбски: kesar) – заимствана от римо-византийската дворцова титла kaísar ((на гръцки: καῖσαρ, (на латински: caesar).
  • доместик (на сръбски: domestik) и Велик доместик.
  • логотет (на сръбски: logotet) и също по-късно Велик логотет. Финансови и данъчни обязаности.
  • чауш (на сръбски: čauš, veliki čauš) – къснопоявила се титла с неясни задължения, свързани със сигурността в монархията и повлияна от контакта с тюрките. Произходът ѝ е уйгурски и е въздаван на посланици, особено за висши сановници и емисари във византийския или персийския двор.
  • слуга (на сръбски: sluga) – пост, подобен на ставилаца и тъждествен на византийския Велик доместик.
  • коморник (на сръбски: komornik) – в източниците и преводите липсва конкретна информация за отговорностите и привилегиите, с които е натоварена тази титла. Въз основа на източници от други европейски дворове се допуска тъждественост между коморник и коронен съдебен пристав.
  • дияк (на сръбски: dijak)
• Почетни титли:
  • витез (на сръбски: vitez; на английски: knight) – титла, носена от щирския благородник и кондотиер Палман, който е и личен телохранител на Стефан Душан.
  • севаст (на сръбски: sevast, (на латински: augustus), достопочтен.
  • протосеваст (на сръбски: protosevast), Първи севаст.
  • севастократор (на сръбски: sevastokrator).

Списък на средновековни сръбски благородници

Сръбски княжества 780 – 1100

• Белоя, господар на Требине (до 847)
• Краина, Хвалимир и Чучимир Белоевичи, последователно князе на Травуния (след 847)
• Драшко и Людислав, последователно князе на Неретляни (836 – 840)
• Петър Дуклянин, архонт Диоклейски (Х век)
• Йоан, протоспатарий и катепан на Византийска Рашка (Х век)
• Лютовид, протоспатарий и хипатий, стратег на Сърбия и Захумлието (1039 – 1042)
• Петрило (fl. 1072), войвода.
• Стефан Босненски, княз на Босна (fl. 1081 – 1101)

Велико сръбско княжество (1100 – 1217)

Рашкият велик жупан Вукан

• Гърдеша (fl. 1154 – 56), жупан на Требине
• Вучина (fl. 1150 – 51), жупан
• Радомир (fl. 1170), жупан в Требине
• Славогаст (fl. 1154 – 56), бан на Хум
• Храмко, господар на Хум (1177 – 1200)
• Димитри Прогон, княз на Арбанон (fl. 1208 – 16)

Сръбско кралство (1217 – 1345)

Петар Браян

Градислав Борилович

• Обрад (1230), велик тепчия на Стефан Владислав.
• Прибилша Гърдешич, жупан на Стефан Владислав.
• Богдан Радоевич (fl. 1278), казнац.
• Владо, казнац, (1274 – 1279).
• Първослав Радоевич (fl. 1280), казнац на Елена Анжуйска.
• Мърнян (fl. 1288), казнац на Елена Анжуйска в Требине.
• Градислав Войшич (fl. 1284 – 1327), първият челник в двора на Сърбия.
• Мирослав, казнац на Стефан Милутин.
• Кузма, тепчия на Стефан Милутин.
• Бранко, челник на Стефан Милутин.
• Владислав Йонима (fl. 1303 – 06), жупан на Стефан Милутин в Северна Албания.
• Дражен Богопенец (fl. 1306), жупан на Стефан Милутин в Източен Хум.
• Новак Гребострек (fl. 1312), Велик войвода в Битка при Галиполи
• Йован Драгослав (fl. 1315), казнац, основател на Света Богородица Одигитрия (Мушутище)
• Брайко (Брадко) (fl. 1319)
• Mисльен, Велик тепчия на Стефан Дечански.
• Радослав, тепчия на Стефан Дечански.
• Илия кефалия (1326)
• Влъгдраг, челник (+1327), замонашил се под името Никола.
• Балдовин Багаш, княз на Вранье при Стефан Дечански.
• Младен, войвода (fl. 1321 – 1326), жупан на Требине and Драчевица, основател на фамилията Бранкович.
• Никола, жупан (fl. 1321 – 1329), управлявал Северна Албания. Брат на войводата Младен.
• Петар Браян, жупан, (fl. 1340 – 42)
• Джураш Вранчич, ставилац.
• Милош Войнович (fl. 1333), ставилац.
• Хрельо, войвода, господар на Рила (fl.1320 – 1342)
• Войн, войвода, господар на Гацко (fl. 1322 – 1347)
• Градислав Борилович (fl. 1325 – 1352), войвода при Димотика, казнац и тепчия.
• Владое (fl. 1326), тепчия.
• Mърнява, провинциален господар (fl. 1329).
• Богоя, провинциален господар в Зета (fl. 1340)
• Иван Драгуш, провинциален господар (fl. 1325 – 40), братовчед на Душан по майчина линия.

Сръбско царство (1345 – 1371)

Йоаникий II

Йоан Оливер

Влатко Паскачич

• Йоан Оливер (fl. 1331 – 56), велик войвода, севастократор и деспот. Управлява Щип и Струмица.
• Деян (fl. 1346 – 66), войвода, севастократор и деспот. Управлява района между Куманово и Кюстендил.
• Бранко Младенович, севастократор. Управлява Охрид.
• Вълкашин (+1371), войвода, деспот, крал, управлява Прилеп.
• Прелюб (+1356), войвода, кесар. Управлява Тесалия (1348 – 1356).
• Симеон Урош Палеолог (d. 1370), деспот. на Епир (1359 – 1366) и Тесалия (1359 – 1370). Неманич.
• Иваниш (fl. 1348), деспот в Топлица.
• Войхна (до 1360), войвода, кесар. Управлява Драма.
• Гръгур (fl. 1361), войвода, кесар. Управлява Полог.
• Бранко Растислалич (d. 1352), войвода, доместик. Управлява Подунавието.
• Никола Радоня (+ 1399), кесар. Владее имоти в Сяр.
• Юг Богдан (fl. 1331 – 47), войвода. Управлява Прокупле. Неманич.
• Радослав Хлапен, войвода. Управлява Бер, Воден и Kостур.
• Джураш Илийич (+1356), челник. Управлява Горна Зета.
• Влатко Паскачич (fl. 1365), севастократор. Управлява Славище.
• Палман, витез.
• Войин (fl. 1322 – 1347), войвода. Управлява Гацко.
• Богут (fl. 1331), войвода. Управлява Угльевик.
• Вук Косача (+1359), войвода. Управлява Рогатица.
• Никола Багаш (fl. 1354 – 85), войвода. Управлява Воден и Трикала.
• Лазар Хребелянович (+ 1389), ставилац.
• Прибац (fl. 1346), логотет.
• Богдан (fl. 1363), казнац при Урош V.
• Томас Прелюбович, деспот. Управлява Янина.
• Алтоман (fl. 1335 – 59), Велик жупан.
• Кастриот (fl. 1368), кефалия на Канина.
• Прибил (fl. 1370), жупан.
• Новак (fl. 1369), войвода, кесар. Управлява Преспанско езеро.
• Толислав, казнац
• Георги I Балшич господар на Зета (+1378)
• Йован Драгаш, деспот. Управлява Куманово (+1378)
• Йеремия Хранислав, архонт на Диоцез Стаги (fl. 1355)
• Михаил, архонт на Просек (fl. 1342)
• Джордже Остоуша Пеклал (+ 1377), замонашил се като Йефрем.
• Йован Просеник (ок. 1350 – 60), севаст.

Залез на сръбското царство (1371 – 1395)

Углеша Влаткович с родителите си

• Милутин (+1389), Велик войвода. Управлява Рудник.
• Радич Черноевич (fl. 1392 – 96), господар в Горна Зета.
• Братослав (fl. 1370), логотет.
• Драгослав (fl. 1357 – 1360), логотет.
• Андрей Гропа (fl. 1371 – 78), жупан на Охрид.
• Углеша Влаткович (fl. 1427), кесар. Управлява Славище.
• Дабижив Спандуль (fl. 1375 – 76), кефалия на Струмица. Служи на Деяновичите братя.

Лазар Хребелянович

• Витомир (fl. 1380), Велик войвода.
• Грубач (fl. 1377), протовестиар.
• Петър (fl. 1387), жупан.
• Гойислав (fl. 1387), кефалия на Лазар в Ново Брдо.
• Людина Богосав (fl. 1381). господар на Смедерево.
• Драгослав (1389), господар. Управлява Синьи Вир.
• Драгосав Пробишич, Велик войвода.
• Краймир (Крайко) (+1389), Велик войвода. Син на Йован Оливер.
• Новак (fl. 1381), логотет

Братя Мърнявчевичи

• Гойко Мърнявчевич, логотет.
• Дабижив, логотет.
• Косан, логотет.
• Манко, челник.
• Ивойе, челник.
• Станислав, челник.
• Мильян, челник.
• Милош, кефалия.
• Оливер, кефалия в Битоля.
• Георги, кефалия, брат на протостратор Станиша.
• Кардамис, Велики чауш, член на висшия съд в Сяр.

Сръбско деспотство (1402 – 1540)

Стефан Лазаревич

Радич Поступович, ктитор на Врачевшница

• Радич Поступович (fl. 1413 – 41), велик челник.
• Мазарек (fl. 1414 – 23), войвода. Управлява Рудник, Островица (1414 – ?) и Зета (1422 – 1423)
• Логосит (fl. 1422), войвода.
• Богдан (fl. 1408), протовестиар. Служи на деспот Стефан Лазаревич. ktetor от Каленич.
• Матия (Матко) Таловец, бан на Славония
• Радослав Михаљевич, велик войвода
• Коджа Захария (fl. 1422), господар на Шати и Дагнум

Джурадж Бранкович

• Тома Кантакузин
• Михайло Анджелович (fl. 1458), велик челник.
• Якша Брежичич (fl. 1453), войвода
• Никола Скобалич (fl. 1454), войвода, господар на Зелен град.
• Гойчин Църноевич (fl. 1444 – 51).
• Стефан Раткович, Велик логотет.

Допълнително четиво

• Blagojević, Miloš (2004). Nemanjići i Lazarevići i srpska srednjovekovna državnost. Zavod za udžbenike i nastavna sredstva.
• Ćirković, Sima; Mihaljčić, Rade (1999). Лексикон српског средњег века. Knowledge.
• Dinić, Mihailo; Ćirković, Sima (1978). Српске земље у средњем веку: историјско-географске студије. Српска књижевна задруга.
• Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
• Janković, Dragoslav (1961). Istorija države i prava feudalne Srbije, XII-XV vek. Naućna knjiga.
• Jevtić, Dragoš; Popović, Dragoljub (2000). Narodna pravna istorija. Savremena administracija.
• Mandić, Svetislav (1986). Velika gospoda sve srpske zemlje i drugi prosopografski prilozi. Srpska književna zadruga.
• Purković, Miodrag (1985). Srpska kultura srednjega veka. Izd. Srpske pravoslavne eparhije za zapadnu Evropu.
• Blagojević, M. „Vladar i podanici, vlastela i vojnici, zavisni ljudi i trgovci.“ Rulers and subjects, lords and soldiers, dependent people and traders). In Cirkovic (ed.): 141 – 156.
• Šarkić, Srđan (1996). Srednjovekovno srpsko pravo. Matica srpska.
• Иванић, Б. „Прстење српске средњовековне властеле.“ (1998).
• Ivanović, Miloš B. (2013). „Властела Државе српских деспота“. Belgrade: Filozofski fakultet.
• Ivanović, Miloš (2014). „Развитак војне службе као основ формирања властеоског слоја у српској средњовековној држави“ [Development of Military Service as Foundation for Creation of Nobility in Medieval Serbian State]. Војно-историјски гласник (I): 30 – 48.
• Maksimović, L. (1993). „Sevasti u srednjovekovnoj Srbiji“. Zbornik radova Vizantološkog instituta (32): 137 – 147.
• Шуица, Марко. (2004). Властела кнеза Стефана Лазаревића (1389 – 1402). ГДИ, 1, 7 – 31. Шуица, Марко. „Немирно доба српског средњег века. Властела српских обласних господара.“ (2000).
• Topalović, Živko, and Marko Milutinović-Piper. Sebri i vlastela: društveni poredak u staroj srpskoj državi. Srpska književna zadruga, 2002.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Medieval Serbian nobility в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Medieval Serbian noble titles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​