Средорек (община Долнени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Средорек.
| Средорек Средорек | |
| — село — | |
  Средорек | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 52 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Средорек в Общомедия | |
Средорек (изписване до 1945 година: Срѣдорѣкъ ; на македонска литературна норма: Средорек) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, западно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Средорек е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата в селото е „Въведение Богородично“.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Смрадорек (Smradorek) е посочено като село с 38 домакинства и 29 жители мюсюлмани и 135 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Срѣдорѣкъ е населявано от 210 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Средорек е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Срядоряк (Sriadoriak) има 120 българи екзархисти.[5] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Средорек, Вранче, Дъбяни и Кутлешово е Спасе Петров, живеещ във Вранче.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Средорек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Средорек като българско село.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 140 | 156 | 182 | 179 | 141 | 82 | 71 | 52 |
Според преброяването от 2002 година Средорек има 52 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 52 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Средорек
Веле Богданов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Воведение на Пресвета Богородица“, село Средорек // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 91 (Регистър на венчилата в с. Вранче, с. Средорек, с. Дабяни и в с. Кутлешово, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Спасе Петров.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 април 2019
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 89.
| |||||||||||
