Сретение Господне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сретение Господне е християнски празник, който се чества на 2 и 3 февруари, според източноправославния църковен календар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рогир ван дер Вейден, Сретение, 2 третина на XV в.

40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл.18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх.12:29).

Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.

Сретение Господне (новгородска икона от края на XV в.)

Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“

Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ѝ казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 – 35).

Тези думи, изглеждащи напълно безсмислени по онова време, се сбъдват по време живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А след като Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, меч пронизва сърцето на Света Богородица.

Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жития на светиите“, Синодално издателство, С., 1991, стр. 85.