Среща в Мраката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Срещата в Мраката се провежда непосредствено след Велбъждската битка в едноименната местност на Радомирското поле в крепостта над село Извор. В нея със сигурност вземат участие сръбският крал Стефан Дечански, неговият син Стефан Душан и българските боляри Белаур и Иван Александър, а вероятно и други боляри и велможи (властели), макар че няма данни за тяхно непосредствено вмешателство в провелите се преговори с последвалите ги решения.

Извори, догадки и резултати[редактиране | редактиране на кода]

Провелите се преговори са "обвити в мрак", и това обстоятелство е лесно обяснимо, тъй като на срещата е следвало да се реши по-нататъшната съдба на България и Сърбия предвид победата на Стефан Дечански във Велбъждската битка и смъртта на Михаил III Шишман. Епископ Данило II, описвайки многословно надълго и нашироко събитията около битката, е твърде лаконичен за същността и съдържанието на провелите се преговори.

Териториални промени след битката със сигурност не последват – превзетата от Михаил III Шишман крепост Земен остава във владение на Дечански. Единственото сигурно е, че Стефан Дечански (в явно противоречие със сина си Стефан Душан и подкрепящия го Иван Александър) и Белаур решават да поставят на търновския престол племенника на Дечански - Иван Стефан, вместо който реално властта поема майка му и сестра на Дечански - Анна Неда. Белаур застава менторски и всячески зад този избор, запазвайки владението си над Видинското деспотство.[1]

Последвалите събития подкрепят хипотезата за оформилите се лагери по интереси на срещата - на следващата 1331 г. Стефан Душан пленява в Неродимле баща си и го затваря в Звечан, където последния издъхва, а Иван Александър сваля от престола Иван Стефан и лелята на Стефан Душан - Анна Неда. През 1332 г. Стефан Душан сключва династичен брак със сестрата на Иван Александър - Елена, посредством който всички династични спорове се уредени, а "старите" от лагера на противниците на обединението на двете държави на срещата в Мраката (епископ Данило II единственото което отбелязва за срещата е, че по-голяма част от болярите предлагат обединението на двете държави /вероятно под короната на престолонаследника Душан, чийто законни права са застрашени от Симеон Синиша/) са свалени от власт. Като хепиенд, за последно Белаур е разбит през 1336 г. при Дерманци и губи Видинското деспотство, което по-сетне (1356 г.) е преобразувано в царство и поверено на Иван Срацимир.

Стефан Дечански е погребан в манастира Дечани, планинския масив над който носи името Проклетия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска военна история през средновековието (част II, глава VII, стр. 184-185). АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-200-X, 1994.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]