Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война е Действуващата армия на Кралство Сърбия усилена с резервисти. Основен участник и победен в Сръбско-българската война (1885).

Събската армия до навечерието на Сръбско-българската война[редактиране | редактиране на кода]

Главно командване[редактиране | редактиране на кода]

  • Главнокомандващ е крал Милан I.
  • Началник-щаб – полковник Йован Петрович.

Корпусна организация[редактиране | редактиране на кода]

крал Милан I
генерал Милойко Лешанин
  • Нишавска армия
    • Командир-крал Милан I.
    • Началник-щаб – полковник Йован Петрович.
    • Началник на оперативното отделение-полковник Й. Атанацкович.
    • Началник на артилерията-полковник полковник Богичевич.
    • Началник на инженерните войски-полковник Магдаленович.

Армията включва 4 дивизии: Моравска (полковник Топалович), Дринска (полковник Мишкович), Дунавска (генерал Йованович) и Шумадийска (полковник Банички); една конна бригада и два самостоятелни пехотни полка. Общ състав 505 офицера и 44 000 войника.

  • Тимошка армия

Армията включва Тимошката дивизия (полковник Джукнич), четири самостоятелни полка и два ескадрона. Общ състав 113 офицера и 14 878 войника.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжението е сравнително добро. Пехотата е снабдена с пушка „Кока Миланович“ (по патент на „Маузер“) с далекобойност до 2 000 м., а кавалерията с карабина „Маузер“. Артилерията използва оръдие „Лахит“ и „Армстронг“. Въоръжението е овладяно от войниците.

Тил[редактиране | редактиране на кода]

В навечерето на войната Кралство Сърбия заема площ 48 589 кв. км. Населението е 1 901 735 души. Стопанския профил на страната се характеризира с примитивно селско стопанство, което трудно снабдява армията във военно време.

Военното производство е в оръжейната фабрика в Крагуевац. Тук се произвежда пушката „Кока Миланович“ и боеприпаси. Снабдяването с боеприпаси е предвидено за кратка война. На пушка са предвидени 240 патрона, а на оръдие 300 снаряда. Снабдяването с униформи и снаражение е на добро ниво и в достатъчни количества.

Телеграфното обслужване е недостатъчно. На 1 000 кв. км има една телеграфна служба. Санитарното обслужване е неразвито.

Пътната и ж. п. мрежа е недостатъчно развита. Пътищата са с трошенокаменна настилка или коларски. При есенните военни действия са разкаляни и затрудняват движението и снабдяването. Единствената ж. п. линия в направлението към Княжество България е Белград-Ниш-Пирот. Използва се частично тъй като не е напълно завършена.

Територията на страната е разделена на пет дивизионни области. Всяка от тях формира по две дивизии. Несправедливия характер на войната силно затруднява мобилизацията. Запасните войници се явяват в частите си със значително закъснение, което силно пречи на планираното нападение с изненада.

План на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическия план е построен на внезапност и изненада. Разчита се на факта, че Българската армия е съсредоточена на българо-турската граница. Под влияние на пруската военна доктрина стратегическата цел е завземане на територията от сръбско-българската граница до река Искър. Така формулирана без да предвижда унищожаване на определена българска войскова групировка носи елементи на авантюризъм. Главните направления за действие са: на Нишавската армия Ниш-Пирот-София, на Тимошката армия Зайчар-Видин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 71 – 73, 160, 173, 198 – 199