Сръбски орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сръбският орел е двуглав орел, често срещан символ в историята на сръбската хералдика и вексилология. Двуглавият орел и сръбският кръст са основните хералдически символи, които представят националната идентичност на сръбския народ през вековете. [1] Произхожда от средновековната династия Неманичи. [1]

Орденът на Белия орел е кралски орден, награждаващ сръбски и югославски граждани за постижения в областта на мира или за специални заслуги към короната, държавата и нацията между 1883 и 1945 г.

история[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Двуглавият орел е приет в средновековна Сърбия от еструканската култура.

Най-старият запазен двуглав орел от династия Неманичи в исторически източници е изобразен на ктеторския портрет на Мирослав от Хум в църквата „Св. Петър и Павел“ в Биело поле. [1]

От XIV век, двуглавият орел може да бъде видян все по-често върху надписи, средновековни стенописи и бродерии върху дрехите на сръбските кралски особи. [2] Оцелелият златен пръстен на царица Теодора (1321 – 22) има гравиран символ. [3] По време на управлението на император Стефан Душан (r. 1331 – 55), двуглавият орел може дабъде видян на всекидневни предмети и документи, свързани с държавата, като восъчни печати и укази. [3] През 1339 г. картографът Анджелино Дюлчерт маркира Сръбската империя на картата си с знаме с червен двуглав орел. [3]

Двуглавият орел е официално осиновен от Стефан Лазаревич, след като през август 1402 г. при двора в Константинопол той получава титлата на деспота, втората най-висока византийска титла, от Йоан VII Палеологос.[4]

Ранен модерен период[редактиране | редактиране на кода]

Двуглавият орел е използван в няколко герба, намерени в Илирийските въоръжения, съставени в ранния модерен период. Белият двуглав орел на червен щит е използван за династията Неманджич и деспотът Стефан Лазаревич.

Модерен и съвременен период[редактиране | редактиране на кода]

Анимиран сръбски орел разбива знамена на врагове (български, османски и унгарски в крака, австрийски в ъгъл, немски на заден план).

След османското нашествие и последвалата окупация, продължила до началото на 19 век, двуглавият орел е забранен да се използва, тъй като е символ на сръбската държавност.

Сръбската революция обаче възкрасява традицията на белия двуглав орел и той отново се превръща в символ на Сърбия след независимостта от Османската империя.

галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Atlagić 2009, с. 180.
  2. Solovjev 1958, с. 130.
  3. а б в Solovjev 1958, с. 134 – 135.
  4. Jahrbücher für Geschichte Osteuropas, vol. 8, Osteuropa-Institut München, F. Steiner Verlag, 1960, p. 511.
  5. Atlagić (2009), citing M. Atlagić (2006), Културни споменици у Србији и суседним земљама и двоглави орао као национални српски хералдички симбол, in: Духовност писане културе Срба у контексту културе балканских Славена, Pristina-Leposavic: Institute for Serbian Culture, 223 – 259.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serbian eagle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​