Сръбско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сръбско царство
1346 – 1371
Знаме на
Местоположение на }}}
География и население
Столица Сяр (прогласяване), Скопие, Призрен (резиденция Призренец)
Официален език църковнославянски, кирилица
Официална религия източноправославие
Управление
Форма Царство
Цар Стефан Душан (първи)
Стефан Урош V (последен)
История
Икономика
Цар Стефан Душан
Цар Стефан Урош

Сръбско царство (на сръбски: Српско царство или Srpsko carstvo), е мултиетническо[1] средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната посръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през 14 век и се разпростира в земи населени със сърби, гърци, българи[2], албанци[3] и власи в и от Велика Влахия.

Душановата империя просъществува само 25 години от 1346 до 1371 г. За 10 години, преди да се разпадне фактически в 1356 г. след смъртта на основателя си, е една от най-силните държави на Балканите, една от големите страни в Европа. По време на вторият ѝ и последен цар държавата се разпада на различни кралства и феодални владения.

Полиетнически характер на държавата[редактиране | редактиране на кода]

Самопровъзгласилият се за цар негов владетел се обявява за владеещ над сърби и гърци и за български владетел[4].

Характерно е, че неколкократно Стефан Душан се именува и поменава ѝ за български владетел на български земи. [5] Неговите Печки патриарси се титулуват „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“,[6] а половината от тях са българи по произход[7]. Негова царица, майка и съуправителка на следващия и последен цар е Елена Българска. Сред феодалите управляващи в царството са българи, като войводата (по-късно севастократор) Момчил управител на Нишката област и пр, което дава основание държавата да бъде определяна като „Българо-сръбско царство“[8].

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната сръбска държава достига своя апогей в средата на 14 век, при управлението на крал Стефан Душан, който се провъзгласява за цар в Сяр и е коронясан в Скопие на 16 април 1346 г. за „Цар и самодържец на сърби и гърци“ от наскоро произведения, с помощта на търновския патриарх Симеон и охридския архиепископ Николай, печки патриарх Йоаникий II (по произход българин). На събора за крал е провъзгласен Стефан Урош – 10-годишният син на Душан и Елена Българска, който е ѝ престолонаследник. Кралската титла преминава у престолонаследника, а държавният глава е цар.

Стефан Душан въвежда така нареченият Душанов законник (1349). Цар Стефан Душан открива нови търговски пътища и подсилва икономиката на страната. Държавата основана някога от Стефан Неманя, се трансформира в империя, процъфтява, характеризирайки се като една от най-развитите страни и култури в Европа. Някои от най-големите средновековни живописци творят през този период, създавайки изящни произведения на изобразителното изкуство от т.нар. палеологов ренесанс.

Цар Стефан Душан удвоява територията на държавата, превръщайки я в империя, завземайки територии на юг, югоизток и изток за сметка на Византия. Наследен е от сина си Урош, наричан от сръбската историография Слабия, в период, който някои отнасят към залеза на мощта на царството, което изпада във феодална анархия след Черноменската битка.

Това е период, белязан от зараждането на нова опасност – османската държава, която постепенно се разпростира от Мала Азия към Европа, завладявайки византийските територии, а след това и тези на другите балкански държави. Създаването на Душанова Сърбия, което е следствие на изтощителни войни с Византия и разпокъсване на България е една от основните причини за османското завладяване на Балканите и над 500 годишното турско владичеството на Балканите. Унищожаването за 500 години на балканските православни държавности е постлатно от създаването на Душанова Сърбия Която е едно от най-катастрофалните събития за балканските православни народи.

Неспособен да задържи империята, създадена от баща му, Стефан Урош сам не може да отрази претенциите към трона на Симеон Синиша (полубрат на баща му и негов чичо), нито да отбие атаките от външни врагове, за да запази целостта на държавата. Сръбското царство при Стефан Урош номинално съществува, но реално е раздирано от междувластелски и етнически дразги (населението му е съставено от българи, гърци, сърби, албанци, власи и др.) и е разединено на множество полусамостоятелни владения управлявани от разни властели, някои от които дори и номинално не признават царската власт.

Стефан Урош V умира без мъжки наследник на 4 декември 1371. Тази година се приема от сръбската историография през 19 век за край империята, както и за край на тази средновековна сръбска държавност. Със смъртта на цар Стефан Урош се прекъсва по мъжка линия престолонаследието на династията Неманчи, въпреки че, в Тесалия продължава владението на мъжките наследници на Симеон Синиша – Йован Урош и Стефан Урош Дука. Стефан притежава в апанаж град Фарсала и околността му до завземането му на османците.

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Файн, Джон, „The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest“, с. 310, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
  2. Политическа география на средновековната българска държава. II част (1186 – 1396) – В населените с българи земи от бившето Душаново царство до 1365 г. настъпили съществени промени във владението на раздадените „бащини“ ...
  3. Файн, Джон, „The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest“, с. 310, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
  4. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. 1915, 1917.
  5. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. 1915, 1917.
  6. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 42. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  7. Иширков, Атанас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали.. преиздадена Сибия, библиотека „Вечните книги на България“, 1915.
  8. Мисирков, Кръстьо. Сърбите и Душановата империя, София.. вестник Мир, XXV, бр. 5850, 8 март 1919.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Serbian Empire“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.