Ставракис Маргаритис
| Ставракис Маргаритис Σταυράκης Μαργαρίτης | |
|---|---|
| зограф | |
| Роден | |
| Ставракис Маргаритис в Общомедия | |
Ставрос (Ставракис) Маргаритис (на гръцки: Σταυράκης Μαργαρίτης) е зограф от втората половина на XIХ век, представител на Кулакийската художествена школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в голямата солунска паланка Кулакия, тогава в Османската империя, днес Халастра, Гърция в семейството на видния зограф Маргаритис Ламбу. Брат е на Атанасиос Маргаритис. В 1859 година работи заедно с брат си Атанасиос в църквата „Свети Георги“ в Драгомирци (Вафиохори). В 1862 година работи в Колиндрос заедно с цялата тайфа.[1] Пренесени са пет икони от 1859 и 1861 година, дело на Атанасиос и Ставракис от „Свети Георги“ в Драгомирци в новата църква на селото.[2] Идентифицирани са три икони на Ставракис. Иконата му на Света Троица от „Свети Атанасий“ в Айватово (1862) показва значителни прилики с тези на Димитриос Хадзистаматис от „Света Теодора“ в Колиндрос (1862) и на Димитриос Ламбу в „Свети Илия“ във Вулчища (1838).[3] Икони на Ставракис Маргаритис има и в „Св. св. Константин и Елена“ в Дъбово (Валтотопи), в „Свети Илия“ в Планиница (Фиска), в „Рождество Богородично“ в Рамна (Омало), в „Свети Димитър“ в Кушиново и в Гумендже.[4]
- Икони на Ставракис Маргаритис от „Света Параскева“ в Лъгадина
„Св. св. Петър и Павел“, 41,5 Χ 55,5 Χ 2
ΠΕΤΡΟC Κ(ΑΙ) ΠΑΥΛΟς / τῶν πρωτοκορυφαίων. Ἀφιέρωμα Στογιάνης / καρὰ Ἰωάννῆ / 1881 : 8βρίου α΄. / Σ· μ ·
„Петдесетница“, 35 Χ 48 Χ 2.
Η ΑΓΙΑ ΠΕΝΤΗΚΟΣΤΗ 1881 / Σ : Μ : Ο ΠΡΟΦ(ΗΤΗΣ) ΙΩΗΛ ΤΟ ΑΓΙΟΝ ΠΝΕΥΜΑ
„Неделя на Православието“, 33 Χ 46,5 Χ 2.
ΚΥΡΙΑΚΗ ΤΗC ΟΡΘΟΔΟ/ξείας : 1868 :· / Χεὶρ σταυράκη μαργαρίτη ἐκ κολακιάς
„Преображение Господне“, 36,5 Χ 48 Χ 2,5.
Η ΜΕΤΑΜΟΡΦΩCΙC ΤΟΥ ΧΡΙΣΤΟΥ 1885 :· / χεὶρ Σταύρου Μαργαρίτη ἐκ Κολακιᾱς. ΠΕΤΡΟ ΙΩ# : ΙΑΚ# :·![„Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор“, 48 Χ 61 Χ 2,5. Η ΑΓΙΑ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΗ ΠΡΩΤΗ CΥΝΟΔΟς · Ο ΑΓΙΟC ΑΘΑΝΑCΙΟς Ο ΑΓΙΟC ΝΙΚΟΛΑΟς. Ο ΑΡΕΙΟC · 18[5]7 / : στ : μ](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/044_Sunday_of_the_Holy_Fathers_of_the_First._Ecumenical_Council_Icon_from_Saint_Paraskevi_Church_in_Langadas.jpg/90px-044_Sunday_of_the_Holy_Fathers_of_the_First._Ecumenical_Council_Icon_from_Saint_Paraskevi_Church_in_Langadas.jpg)
„Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор“, 48 Χ 61 Χ 2,5.
Η ΑΓΙΑ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΗ ΠΡΩΤΗ CΥΝΟΔΟς · Ο ΑΓΙΟC ΑΘΑΝΑCΙΟς Ο ΑΓΙΟC ΝΙΚΟΛΑΟς. Ο ΑΡΕΙΟC · 18[5]7 / : στ : μ
„Свети Харалампий с 10 сцени от житието му“, 63 Χ 98 Χ 2,5.
Ο ΑΓΙΟC ΧΑΡΑΛΑΜΠΗ/S : 1881 :· Διὰ χειρὸς Στᾱυρου Μαργαρίτου / ἐκ Κολακιᾱς
„Събор на безплътните сили“, 46 Χ 58,5 Χ 2.
Η CΥΝΑΞΙΣ ΤΩΝ ΑCΩΜΑΤΩΝ. : 1892 : Ἔργον Στάυρου Μ! ἐκ Κο/λιακιᾱς.
„Христос на трон с апостолите в медальони“, 72 Χ 112,5 Χ 2.
ΙΗCΟΥC ΧΡΙΣΤΟς 1869 : / Χεὶρ σταυράκη μαρ(γαρίτη).
![„Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор“, 48 Χ 61 Χ 2,5. Η ΑΓΙΑ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΗ ΠΡΩΤΗ CΥΝΟΔΟς · Ο ΑΓΙΟC ΑΘΑΝΑCΙΟς Ο ΑΓΙΟC ΝΙΚΟΛΑΟς. Ο ΑΡΕΙΟC · 18[5]7 / : στ : μ](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:044_Sunday_of_the_Holy_Fathers_of_the_First._Ecumenical_Council_Icon_from_Saint_Paraskevi_Church_in_Langadas.jpg){kind=icon}
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Ламбос | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитриос Ламбу | Маргаритис Ламбу | Константинос Ламбу | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасиос Маргаритис | Ставракис Маргаритис | Николаос Константину | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι. // Promo.cross. Посетен на 16 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 186. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
Портал „