Ставри Калинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Калинов.

Ставри Калинов
български скулптор и живописец
Роден
Починал

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Асен Василев
Направлениедърворезба
Награди„Златен век“ на Министерство на културата (2006)
Семейство
СъпругаИва Моканова (1978 - 1981)
Силвия Калинова (1995 - 2017)
ДецаРеджина Калинова
Рая Калинова

Ставри Никифоров Калинов е български скулптор и художник. Работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 ноември 1944 във Видин. През 1964 г. завършва гимназия във Видин и в три поредни години от 1966 до 1968 г. кандидатства за специалността „Скулптура“ в ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия). През тези години работи на свободна практика в областта на плаката, търговската реклама и изработката на художествени предмети. Приет е да следва през 1969 г. в специалност „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. От 1973 г. взима редовно участие в скулптурни изложби. Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики. Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина, Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.[1]

Създава портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които за фестивала „Златна Месемврия“[2] и за литературната награда „Балканика 2006“.[3] Негова е скулптурата „Истината за перото“ в градинката пред БТА в София.[4] Статуетка, изработена от него, е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев.[1] През 2006 година на входа на стария Несебър е издигната 10-метрова "Статуята на рибаря", превърнала се в символ на града.

Ставри Калинов е сътворил статуетките, връчени на победителите в множество елитни конкурси в България. Скулпторът е изработил статуетка за победителката в категория „Жена мениджър на годината“ в конкурса „Жена предприемач и Жена мениджър на годината“[5][6] на Клуба на жените предприемачи и мениджъри.[7] Калинов изработва златните статуетки „Рибарят и златната рибка“, които се връчват на всички призьори в конкурса „Мистър Икономика“.[8]

Носител е на различни награди, измежду които „Кристалната звезда“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба на 1995 г. и наградата „Златен век“ на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (2006). През 1998 г. Любомир Стойков издава книгата „Калинография. Разговори със Ставри Калинов“.

Ставри Калинов умира на 78-годишна възраст на 13 септември 2023 г.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биография на Ставри Калинов Архив на оригинала от 2008-01-11 в Wayback Machine., личен сайт.
  2. „Златна статуетка от Ставри Калинов за победителя в „Златна Месемврия“, bourgas.org, 12 май 2006 г.
  3. „Турски писател спечели „Балканика“ Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 13 ноември 2007 г.
  4. „Ставри Калинов извая символ на независимото слово“ Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 27 юли 2006 г.
  5. „Национален конкурс Жена предприемач и Жена мениджър на годината“[неработеща препратка], novini.bg, 20 май 2011 г.
  6. „БТПП връчи награда в първото издание на „Национален конкурс Жена предприемач и Жена мениджър на годината“ за 2010“, официален сайт на Българската търговско-промишлена палата.
  7. „Статуетки на Вежди Рашидов и Ставри Калинов за дамите в бизнеса“, classa.bg, 15 май 2011 г.
  8. „Връчиха призовете „Мистър и мисис Икономика“ за 2012 г.“, econ.bg, 29 ноември 2012 г.
  9. Почина скулпторът Ставри Калинов // „Площад Славейков“. ploshtadslaveikov.com, 13 септември 2023. Посетен на 17 септември 2023. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за