Ставрополски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ставрополски край
Ставропольский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ставрополски край на картата на РусияСтаврополски край на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 66 160 km²
Население 2 804 383 души (2017)
42,4 души/km²
Адм. център Ставропол
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Губернатор Владимир Владимиров
Часова зона UTC +3
МПС код 26
Ставрополски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Ставрополски край

Ставрополски край (на руски: Ставропо́льский край) е субект на Руската Федерация, влизащ в състава на Северокавказкия федерален окръг[1]. Площ 86 160 km² (45-о място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 804 383 души (15-о място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население). Административен център град Ставропол. Разстояние от Москва до Ставропол 1621 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски крепости, станали впоследствие градове, възникват в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век: Ставропол (1777 г.), Георгиевск (1786 г.), Будьоновск (1799 г., до 1924 г. Свети Кръст, до 1973 г. Прикумск), Пятигорск и Кисловодск (1830 г.). Краят е образуван на 13 февруари 1924 г. под названието Югоизточна област. От 16 октомври 1924 г. носи името Северокавказки край, от 17 март 1937 г. – Орджоникидзевски край, а от 12 януари 1943 г. – Ставрополски край. До 3 юли 1991 г. в пределите на Ставрополския край влиза Карачаево-Черкезката автономна област, която от 25 декември 1993 г. е отделен субект на Руската Федерация – Карачаево-Черкезка република.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Ставрополският край е разположен в централната част на Предкавказието. На запад граничи с Краснодарски край, на северозапад – с Ростовска област, на север и североизток – с Република Калмикия, на изток – с Република Дагестан, на югоизток – с Република Чечения и на юг – с Република Северна Осетия, Република Кабардино-Балкария и Република Карачаево-Черкезия. В тези си граници заема площ от 86 160 km² (45-о място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ).[2]

Ставрополски край заема централните части на Предкавказието в южната част на Европейска Русия и се простира от Прикаспийската низина на изток до предпланините на планината Кавказ на югозапад. Максимална височина е връх Верхни Джинал, 1542 m, разположен на 10 km югоизточно от град Кисловодск, на границата с Република Кабардино-Балкария. Според релефа Ставрополски край се поделя на пет района: район на предпланините на Кавказ на югозапад, Пятигорски вулканичен район на юг, Ставрополско възвишение (връх Стрижамент, 831 m) на запад и в центъра, Кумо-Маничка падина на североизток и Терско-Кумска низина на изток и югоизток. Като цяло Ставрополският край се характеризира с разнообразни релефни и почвено-климатични условия и постепенна смяна на ландшафтите – от полупустини на североизток до влажни степи на запад.[2]

Климатът е континентален. В равнинните части зимата е мека, а лятото доста топло. Средна януарска температура -4 °С – -5 °С, средна юлска 22 – 25 °С. Снежната покривка е незначителна (10 – 15 cm) и неустойчива. В западните райони годишната сума на валежите е около 500 mm, а в източните части – до 300 mm. Вегетационният период продължава от 180 до 185 денонощия.[2]

В Ставрополския край има 225 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 8500 km. По източната част на Ставрополското възвишение преминава главният вододел между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море и разделя края почти на две равни части. Към водосборния басейн на Азовско море се отнасят реките Кубан, Егорлик и Калаус (от басейна на Дон) и др., а към водосборния басейн на Каспийско море – реките Терек и Кума със своите малки притоци. Речната мрежа е разпределена крайно неравномерно по територията на края – в предпланинските части на Кавказ тя е гъста, в равнинните части количеството и водността рязко намалява, а в североизточните части практически отсъства. Подхранването е смесено с преобладаване на снежното. Водният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, сменящо се с лятно маловодие, прекъсвано епизодично от дъждовни прииждания и ясно изразено зимно маловодие. През летния период множество от по-малките реки в края пресъхват. Ставрополският край е покрит с гъста мрежа от напоителни и отводнителни канали, по които се прехвърлят води от Кубан и Терек. Най-големи са: Големия Ставрополски канал, Терско-Кумски канал, Правоегорликски канал, Кумо-Манички канал, Невинномиски канал и др.[3]

На територията на края има над 3 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 700 km². Повечето от ставрополските езера са солени и горчиво-солени и са временни (само през пролетта). Повечето от тях са реликтови и са разположени в Кумо-Маничката падина. Най-голямото езеро в края е Манич-Гудило на границата с Република Калмикия, което е включено към голямото Пролетарско водохранилище.[3]

Растителността в равнинните части е степна, развита върху черноземни и кафяви почви. На изток и североизток се увеличава сухотата на климата и почвите стават светлокафяви. По високите участъци на Ставрополското възвишение има масиви от широколистни дъбово-габърови гори върху сиви горски оподзолени почви, редуващи се с ливадно-степни и излужени черноземи. В най-високите южни райони има дъбово-букови гори на височина 800 – 1000 m.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Ставрополски край е наброявало 2 804 383 души (15-о място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население).

Народ Численост
през 2002 г.,
души[4]		 Численост
през 2010 г.,
души[5][6]
Руснаци 2 231 759 2 232 153
Арменци 149 249 161 324
Даргинци 40 218 49 302
Гърци 34 078 33 573
Цигани 19 094 30 879
Украинци 45 892 30 373
Ногайци 20 680 22 006
Азербайджанци 15 069 17 800
Карачаевци 15 146 15 598
Туркмени 13 937 15 048
Чеченци 13 208 11 980
Татари 12 988 11 795
Турци 7484 10 419
показани са народите с население над 10 хил. души

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ставрополски край

В административно-териториално отношение Ставрополски край се дели на 17 краеви градски окръга, 16 муниципални района, 19 града, в т.ч. 9 града с краево подчинение (Георгиевск, Есентуки, Железноводск, Кисловодск, Лермонтов, Минералние Води, Невиномиск, Пятигорск и Ставропол), 10 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ставрополски край край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Ставропол
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
1. Благодарненски 2471 58 911 гр. Благодарни 31 293 150
2. Ставрополски 277 433 773 гр. Ставропол 433 577
3. Георгиевски 1920 100 518 гр. Георгиевск 69 030 210
4. Есентукски 50 107 104 гр. Есентуки 107 104 213
5. Железноводски 93 52 658 гр. Железноводск 25 203 191 Иноземцево
6. Изобилненски 1935 99 319 гр. Изобилни 38 263 65 Риздвяни, Солнечнодолск
7. Ипатовски 4036 58 581 гр. Ипатово 24 390 120
8. Кировски 1386 71 148 гр. Новопавловск 26 234 258
9. Кисловодски 72 136 688 гр. Кисловодск 129 861 234
10. Лермонтовски 31 24 542 гр. Лермонтов 22 477 190
11. Минералноводски 1443 139 984 гр. Минералние Води 75 974 181 Анджиевски
12. Невиномиски ? 117 676 гр. Невиномиск 117 676 62
13. Нефтекумски 3797 64 329 гр. Нефтекумск 24 841 305 Затеречни
14. Новоалександровски 2015 65 469 гр. Новоалександровск 27 009 110
15. Петровски 2741 74 026 гр. Светлоград 36 935 85
16. Пятигорски ? 213 745 гр. Пятигорск 145 836 196 Горячеводски, Свободи
17. Съветски 2090 61 496 гр. Зеленокумск 35 646 265
Муниципални райони
1. Александровски 2014 47 455 с. Александровское 2747 105
2. Андроповски 2388 34 264 с. Курсавка 11 215 120
3. Апанасенковски 3584 30 820 с. Дивное 13 196 171
4. Арзгирски 3383 24 937 с. Арзгир 14 722 260
5. Будьоновски 3203 115 771 гр. Будьоновск 62 715 220
6. Грачовски 1974 37 706 с. Грачовка 6657 40
7. Кочубеевски 2363 76 978 с. Кочубеевское 25 840 54
8. Красногвардейски 2236 37 718 с. Красногвардейское 14 881 125
9. Курски 3694 54 068 ст-ца Курская 12 045 330
10. Левокумски 4687 39 707 с. Левокумское 9787 270
11. Новоселицки 1724 26 488 с. Новоселицкое 8608 149
12. Предгорни 2047 110 066 ст-ца Есентукская 20 166 210
13. Степновски 1887 21 380 с. Степное 5611 316
14. Труновски 1686 32 356 с. Донское 14 927 51
15. Туркменски 2612 23 782 с. Летная Ставка 4437 140
16. Шпаковски 2363 141 210 гр. Михайловск 87 916 10

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се зърнени култури и бобови растения, технически и фуражни култури, плодове и грозде, картофи, зеленчуци, рогат добитък, свине, птици. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 4207[7] 3433,9[8] 3268,9 2851,6[8] 2736,8[9] 2890,5 3051,9[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Ставрополски край (Ставропо́льский край). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство – Телевизия [Социальное партнёрство – Телевидение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ставрополски край
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ставрополски край
  4. ↑ Всероссийская перепись населения 2002 г. Национальный состав населения. Ставропольский край.. // [1] Территориальный орган Росстата по Ставропольскому краю. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 10 октомври 2011. Архив на оригинала от 2012-02-03 в WebCite
  5. ↑ Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
  6. ↑ Всероссийская перепись населения 2010 года. Официальные итоги с расширенными перечнями по национальному составу населения и по регионам.: см.
  7. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  9. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ставропольского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Coat of arms of Stavropol Krai.svg
Flag of Stavropol Krai.svg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ставрополски_край&oldid=10655382“.