Ставрополски край
| Ставрополски край Ставропольский край | |
|---|---|
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Ставрополски край на картата на Русия | |
| Страна |
 Русия |
| Площ | 66 160 km² |
| Население (2017) |
2 804 383 души 42,4 души/km² |
| Административен център | Ставропол |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Губернатор | Владимир Владимиров |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 26 |
| Ставрополски край в Общомедия | |
Ставрополски край (на руски: Ставропо́льский край) е субект на Руската Федерация, влизащ в състава на Северокавказкия федерален окръг. Площ 86 160 km² (45-то място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 804 383 души (15-то място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население). Административен център град Ставропол. Разстояние от Москва до Ставропол 1621 km.
Съдържание
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Първите руски крепости, станали впоследствие градове, възникват в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век: Ставропол (1777 г.), Георгиевск (1786 г.), Будьоновск (1799 г., до 1924 г. Свети Кръст, до 1973 г. Прикумск), Пятигорск и Кисловодск (1830 г.). Краят е образуван на 13 февруари 1924 г. под названието Югоизточна област. От 16 октомври 1924 г. носи името Северокавказки край, от 17 март 1937 г. – Орджоникидзевски край, а от 12 януари 1943 г. – Ставрополски край. До 3 юли 1991 г. в пределите на Ставрополския край влиза Карачаево-Черкезката автономна област, която от 25 декември 1993 г. е отделен субект на Руската Федерация – Карачаево-Черкезка република.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Ставрополският край е разположен в централната част на Предкавказието. На запад граничи с Краснодарски край, на северозапад – с Ростовска област, на север и североизток – с Република Калмикия, на изток – с Република Дагестан, на югоизток – с Република Чечения и на юг – с Република Северна Осетия, Република Кабардино-Балкария и Република Карачаево-Черкезия. В тези си граници заема площ от 86 160 km² (45-то място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ).[1]
Ставрополски край заема централните части на Предкавказието в южната част на Европейска Русия и се простира от Прикаспийската низина на изток до предпланините на планината Кавказ на югозапад. Максимална височина е връх Верхни Джинал, 1542 m, разположен на 10 km югоизточно от град Кисловодск, на границата с Република Кабардино-Балкария. Според релефа Ставрополски край се поделя на пет района: район на предпланините на Кавказ на югозапад, Пятигорски вулканичен район на юг, Ставрополско възвишение (връх Стрижамент, 831 m) на запад и в центъра, Кумо-Маничка падина на североизток и Терско-Кумска низина на изток и югоизток. Като цяло Ставрополският край се характеризира с разнообразни релефни и почвено-климатични условия и постепенна смяна на ландшафтите – от полупустини на североизток до влажни степи на запад.[1]
Климатът е континентален. В равнинните части зимата е мека, а лятото доста топло. Средна януарска температура -4 °С – -5 °С, средна юлска 22 – 25 °С. Снежната покривка е незначителна (10 – 15 cm) и неустойчива. В западните райони годишната сума на валежите е около 500 mm, а в източните части – до 300 mm. Вегетационният период продължава от 180 до 185 денонощия.[1]
В Ставрополския край има 225 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 8 500 km. По източната част на Ставрополското възвишение преминава главният вододел между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море и разделя края почти на две равни части. Към водосборния басейн на Азовско море се отнасят реките Кубан, Егорлик и Калаус (от басейна на Дон) и др., а към водосборния басейн на Каспийско море – реките Терек и Кума със своите малки притоци. Речната мрежа е разпределена крайно неравномерно по територията на края – в предпланинските части на Кавказ тя е гъста, в равнинните части количеството и водността рязко намалява, а в североизточните части практически отсъства. Подхранването е смесено с преобладаване на снежното. Водният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, сменящо се с лятно маловодие, прекъсвано епизодично от дъждовни прииждания и ясно изразено зимно маловодие. През летния период множество от по-малките реки в края пресъхват. Ставрополският край е покрит с гъста мрежа от напоителни и отводнителни канали, по които се прехвърлят води от Кубан и Терек. Най-големи са: Големия Ставрополски канал, Терско-Кумски канал, Правоегорликски канал, Кумо-Манички канал, Невинномиски канал и др.[2]
На територията на края има над 3 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 700 km². Повечето от ставрополските езера са солени и горчиво-солени и са временни (само през пролетта). Повечето от тях са реликтови и са разположени в Кумо-Маничката падина. Най-голямото езеро в края е Манич-Гудило на границата с Република Калмикия, което е включено към голямото Пролетарско водохранилище.[2]
Растителността в равнинните части е степна, развита върху черноземни и кафяви почви. На изток и североизток се увеличава сухотата на климата и почвите стават светло-кафяви. По високите участъци на Ставрополското възвишение има масиви от широколистни дъбово-габърови гори върху сиви горски оподзолени почви, редуващи се с ливадно-степни и излужени черноземи. В най-високите южни райони има дъбово-букови гори на височина 800 – 1000 m.[1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
На 1 януари 2017 г. населението на Ставрополски край е наброявало 2 804 383 души (15-то място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население).
| Народ | Численост през 2002 г., души[3] |
Численост през 2010 г., души[4][5] |
|---|---|---|
| Руснаци | 2 231 759 | 2 232 153 |
| Арменци | 149 249 | 161 324 |
| Даргинци | 40 218 | 49 302 |
| Гърци | 34 078 | 33 573 |
| Цигани | 19 094 | 30 879 |
| Украинци | 45 892 | 30 373 |
| Ногайци | 20 680 | 22 006 |
| Азербайджанци | 15 069 | 17 800 |
| Карачаевци | 15 146 | 15 598 |
| Туркмени | 13 937 | 15 048 |
| Чеченци | 13 208 | 11 980 |
| Татари | 12 988 | 11 795 |
| Турци | 7 484 | 10 419 |
| показани са народите с население над 10 хил. души |
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Ставрополски край се дели на 17 краеви градски окръга, 16 муниципални района, 19 града, в т.ч. 9 града с краево подчинение (Георгиевск, Есентуки, Железноводск, Кисловодск, Лермонтов, Минералние Води, Невиномиск, Пятигорск и Ставропол), 10 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Ставропол (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Краеви градски окръзи | ||||||
| 1.Благодарненски | 2 471 | 58 911 | гр. Благодарни | 31 293 | 150 | |
| 2.Ставрополски | 277 | 433 773 | гр. Ставропол | 433 577 | ||
| 3.Георгиевски | 1 920 | 100 518 | гр. Георгиевск | 69 030 | 210 | |
| 4.Есентукски | 50 | 107 104 | гр. Есентуки | 107 104 | 213 | |
| 5.Железноводски | 93 | 52 658 | гр. Железноводск | 25 203 | 191 | Иноземцево |
| 6.Изобилненски | 1 935 | 99 319 | гр. Изобилни | 38 263 | 65 | Риздвяни, Солнечнодолск |
| 7.Ипатовски | 4 036 | 58 581 | гр. Ипатово | 24 390 | 120 | |
| 8.Кировски | 1 386 | 71 148 | гр. Новопавловск | 26 234 | 258 | |
| 9.Кисловодски | 72 | 136 688 | гр. Кисловодск | 129 861 | 234 | |
| 10.Лермонтовски | 31 | 24 542 | гр. Лермонтов | 22 477 | 190 | |
| 11.Минералноводски | 1 443 | 139 984 | гр. Минералние Води | 75 974 | 181 | Анджиевски |
| 12.Невиномиски | ? | 117 676 | гр. Невиномиск | 117 676 | 62 | |
| 13.Нефтекумски | 3 797 | 64 329 | гр. Нефтекумск | 24 841 | 305 | Затеречни |
| 14.Новоалександровски | 2 015 | 65 469 | гр. Новоалександровск | 27 009 | 110 | |
| 15.Петровски | 2 741 | 74 026 | гр. Светлоград | 36 935 | 85 | |
| 16.Пятигорски | ? | 213 745 | гр. Пятигорск | 145 836 | 196 | Горячеводски, Свободи |
| 17.Съветски | 2 090 | 61 496 | гр. Зеленокумск | 35 646 | 265 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1.Александровски | 2 014 | 47 455 | с. Александровское | 2 747 | 105 | |
| 2.Андроповски | 2 388 | 34 264 | с. Курсавка | 11 215 | 120 | |
| 3.Апанасенковски | 3 584 | 30 820 | с. Дивное | 13 196 | 171 | |
| 4.Арзгирски | 3 383 | 24 937 | с. Арзгир | 14 722 | 260 | |
| 5.Будьоновски | 3 203 | 115 771 | гр. Будьоновск | 62 715 | 220 | |
| 6.Грачовски | 1 974 | 37 706 | с. Грачовка | 6 657 | 40 | |
| 7.Кочубеевски | 2 363 | 76 978 | с. Кочубеевское | 25 840 | 54 | |
| 8.Красногвардейски | 2 236 | 37 718 | с. Красногвардейское | 14 881 | 125 | |
| 9.Курски | 3 694 | 54 068 | ст-ца Курская | 12 045 | 330 | |
| 10.Левокумски | 4 687 | 39 707 | с. Левокумское | 9 787 | 270 | |
| 11.Новоселицки | 1 724 | 26 488 | с. Новоселицкое | 8 608 | 149 | |
| 12.Предгорни | 2 047 | 110 066 | ст-ца Есентукская | 20 166 | 210 | |
| 13.Степновски | 1 887 | 21 380 | с. Степное | 5 611 | 316 | |
| 14.Труновски | 1 686 | 32 356 | с. Донское | 14 927 | 51 | |
| 15.Туркменски | 2 612 | 23 782 | с. Летная Ставка | 4 437 | 140 | |
| 16.Шпаковски | 2 363 | 141 210 | гр. Михайловск | 87 916 | 10 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article105680.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ставрополски край
- ↑ а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2548/Ставропольский_край «Вода России» – Ставрополски край
- ↑ Всероссийская перепись населения 2002 г. Национальный состав населения. Ставропольский край.. // Территориальный орган Росстата по Ставропольскому краю. Архив на оригинала от 2012-02-03. Посетен на 2011-10-10.
- ↑ Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ Всероссийская перепись населения 2010 года. Официальные итоги с расширенными перечнями по национальному составу населения и по регионам.: см.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ставропольского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
| |||||||||
