Стайка Гьокова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стайка Гьокова
Родена
Стайка Гьокова
Починала
14 юли 2021 г. (90 г.)
Стил народна музика
Глас алт
Активност 1951 – 2021
Лейбъл Балкантон

Стайка Иванова Гьокова е българска народна певица на предимно тракийски песни.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 септември 1930 г. в село Тас тепе, Карнобатско. Нейният род е от Чирпан, в него има няколко поколения майстори певци. Майка ѝ умира, когато тя е на 6-годишна възраст. Потомка е на певчески родове, преселници от Чирпан. От дете пее по седенки, сборове, а вечер с гласа си е посрещала уморените жетвари от нивата. Много песни научава от баба си Стайка и баща си. Омъжва се на 16 годишна възраст.[2]

Кариерата ѝ започва през 1951 г., когато става солистка в Радио София. По същото време става и солистка в Главна дирекция „Българска музика“. От 1953 г. е солистка на Радио „Стара Загора“. От 1960 г. се установява в София. Пее с Йовчо Караиванов, с който изнасят заедно над 1000 концерта. Концертира с групите „Наша песен“, „Българска песен“, „Тракийска песен“. В тях е заедно с Йовчо Караиванов, Борис Машалов, Мита Стойчева и др. Пяла е под съпровода на акордеонистите Иван Шибилев, Петко Дачев, а също и с Първомайската, Леновската и Конушенската групи. Гостувала е в Европа, Азия и Африка. Притежава изключителен алтов глас.[2]

Сред най-известните ѝ песни са „Липса на Стоян булчето“, „Йордан Величка думаше“, „Аврам Зорница думаше“, „Турците дялба делили“, „Разширило сей небето“, „Изкачил ми сей млад Стефан“, „Слънце ле мило“ и др. Приживе певицата споделя, че бавните песни, особено тези с рецитация, са нейното вдъхновение и предпочитание. Звукозаписният фонд на Стайка Гьокова в БНР наброява повече от 150 тракийски песни. Фолклористите Елена Стоин и Михаил Букурещлиев са дешифрирали за архива на БАН 200 песни от репертоара ѝ. Песните от репертоара на Стайка Гьокова са записани в 40 плочи, касети и компактдискове.[2] В Златния фонд на БНТ се съхраняват десетки филми за нея.[3]Песента е неизчерпаем извор, народната песен няма свършване“, споделя певицата.[4]

Всяка година в Карнобат се провежда конкурс „С песните на Стайка Гьокова“. През 2000 г. получава Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас за особени заслуги към музикалната традиция на Тракия.[5] Певицата е носителка на „Златна лира“ на СБМТД. По повод 90-годишнината ѝ излиза песнопойката „Пее Стайка Гьокова“, която включва нотирани песни от нейния репертоар и моменти от живота ѝ.[2] Награждавана е с едни от най-големите държавни отличия.[3]

Почива на 14 юли 2021 г. в София.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1653.
  2. а б в г Илка Димитрова, Стайка Гьокова – емблема на изначалната тракийска песен, БНР, Радио „България“, 7 септември 2020 г.
  3. а б в Отиде си народната певица Стайка Гьокова, БНТ, 14 юли 2021 г.
  4. Народната певица Стайка Гьокова: Песента е неизчерпаем извор, БНР, пр. „Хоризонт“, 14 февруари 2021 г.
  5. Международен фолклорен фестивал | Община Бургас. // www.burgas.bg. Посетен на 6 април 2021.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България