Стакевска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стакевска река
Стакевска река в село Чифлик
Стакевска река в село Чифлик
43.4711° с. ш. 22.5692° и. д.
43.5906° с. ш. 22.78° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Видинска област
Община Белоградчик
Дължина34 km
Водосб. басейн328 km²
Отток2,00 m³/s
Начало
Мястона 1 km СЗ от
връх Хайдушки камък,
Светиниколска планина
Координати43°28′15.96″ с. ш. 22°34′09.11″ и. д. / 43.4711° с. ш. 22.5692° и. д.
Надм. височина1300 m
Устие
Мястоляв приток на река ЛомДунавЧерно море
Координати43°35′26.16″ с. ш. 22°46′48″ и. д. / 43.5906° с. ш. 22.78° и. д.
Надм. височина218 m
Стакевска река в Общомедия

Стакевска река (Stakevska reka) е река в Северозападна България, Видинска област, община Белоградчик, ляв приток на река Лом. Дължината ѝ е 34 km.

Стакевска река извира на около 1 km северозападно от връх Хайдушки камък (1721 m, най-високата точка на Светиниколска планина) на 1300 m н.в. под името Железната река. До село Стакевци тече на север в дълбока залесена долина под името Големата река, а след селото вече се нарича Стакевска река. След разклона на шосето за село Крачимир завива на изток и проломява рида Ведерник, а след разклона за град Белоградчик – на югоизток, а след това отново на изток, като тече в широка долина. На 1,2 km преди устието ѝ в нея отдясно се влива Чупренска река. Стакевска река се влива отляво в река Лом при село Яньовец (махала Фалковец) на 218 m н.в.

Водосборният басейн на реката е 328 km2, което представлява 26,5% от водосборния басейн на река Лом. основни притоци: леви – Горна Раковица, Средна Раковица, Долна Раковица, Станци; десни – Пробойница, Върбовска река, Чупренска река.

Реката е маловодна, със снежно-дъждовно подхранване. Средният многогодишен отток при село Боровица е 2,00 m3/s.

По течението на реката има три села в община Белоградчик – Стакевци, Чифлик и Боровица.

От устието на реката, нагоре покрай левият ѝ бряг, до разклона за село Стакевци преминава част (10,2 km) от Републикански път III-102 от държавната пътна мрежа Димово – Белоградчик – Монтана.

Водопадът на река Стакевска в местността „Белата вода“ е обявен за природна забележителност през 1976 г.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 464.