Сталактит
Сталактит (на гръцки: σταλάσσω – „капя, този който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода.[1] Термините „сталактит“ и „сталагмит“ са въведени в литературата през 1655 г. от датския натуралист Оле Ворм.
Механизъм на образуването[редактиране | редактиране на кода]
Водата, проникваща в пещерите разтваря варовика в химическата реакция:
- CaCO3 + H2O + CO2<=> Ca2+ + 2 HCO3-
При определени условия реакция протича и в обратната посока, и става отлагане на калциев карбонат – така растат сталактитите. Този процес е бавен и отнема десетки и стотици години. Дължината на сталактитите в отделни случаи достига няколко метра.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Проблеми на географията, Книга 4 (PDF). // БАН, 1980. Посетен на 24 октомври 2020.