Стамат Танчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стамат Танчев
български духовник

Роден
Починал
Солун, Османска империя
Стамат Танчев в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стамат Танчев (21-ви във втората колона).

Отец Стамат Георгиев Танчев е български духовник, деец на българското възраждане в Македония, активен участник в борбата за независима църква и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стамат Танчев е роден в южномакедонското село Бугариево, тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Става свещеник при българската църква „Свети Димитър" в Солун и е избран за председател на бъл­гарската община в града. Още от 1894 година е член на ВМОРО, посветен от Даме Груев.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[1]

В 1901 година при Солунската афера е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия.[2] Освободен е при общата амнистия през август 1902 година. Завръща се в Солун и отново се включва революци­онното движение.[3] През април 1903 година след Солунските атентати е отново хвърлен в затвора, изтезаван и осъден доживот, но скоро отново е освободен.[4]

Убит пред вратата на къщата си в Солун от гръцки терористи в 1904 година.[5][6][7] Основен организатор на убийството му е Александрос Айвалиотис.[8]

Стамат Танчев е брат на учителя Божин Танчев и баща на дейците на ВМОРО Димитър Попстаматов и Петра Попстаматова.[9][10] Третият му син Михаил Попстаматов е запасен офицер, деец на ВМРО в Солунско след 1920 година.[11]

Христо Силянов пише за него:

... попъ Стаматъ Танчевъ, снаженъ и строенъ, съ смолиста коса и брада, внушаваше респектъ съ своята строга фигура. Съ брата си Божинъ и съ сина си Димитъръ, той съставяше едно отъ известнитѣ комитски семейства въ Солунъ... Попъ Стаматъ отъ рано позна затвора и заточението и умрѣ като мѫченикъ[12].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Георги Танчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стамат Танчев
(1857 – 1904)
 
Божин Танчев
(1879/80 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Попстаматов
(1880 – 1904)
 
Петра Попстаматова
(1885 – 1972)
 
Михаил Попстаматов
(1880 – ?)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55-56, ISBN 954-9514-56-0
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 112.
  3. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 370 - 371.
  4. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 711-712.
  5. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 203.
  7. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1467. (на македонска литературна норма)
  8. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 153. Посетен на 14 октомври 2013 г.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 41.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 40.
     Портал „Македония“         Портал „Македония