Стамболово (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стамболово (Област София))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Стамболово.

За другите български села с това име вижте Стамболово.

Стамболово
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население521 души[1] (15 декември 2023 г.)
34,4 души/km²
Землище15,17 km²
Надм. височина655 m
Пощ. код2069
Тел. код0724
МПС кодСО
ЕКАТТЕ04830
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Стамболово
Антоанета Терзийска
(РЗС)
Стамболово в Общомедия

Стамболово е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стамболово се намира в планински район. То е разположено на 4 km южно от град Ихтиман, в полите на Черни рид, част от Ихтиманска Средна гора. На изток се намират село Мирово и връх Еледжик. На север е Белишката планина. На запад – местността Оташлия, а недалеч са селата Черньово и Полянци. На юг от Стамболово, през Черни рид минава път, който го свързва с Пчелински минерални бани. В близост до селото преминава ж. п. линията СофияПловдив. Недалеч е автомагистрала „Тракия“.

Климатът е континентален, с типичните четири сезона. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента. От запад на изток котловината се прекосява от река Мътивир, приток на Тополница.

Почвите са сиви горски, блатни (ливадни) и кафяви. При правилна обработка и наторяване се получават високи добиви пшеница. Засаждат се зърнени култури, картофи, фасул, цвекло. От горските дървета преобладават дъб, бук и габър.

История[редактиране | редактиране на кода]

Недалеч от Стамболово е прочутата крепост „Траянови врата“. Тя е издигната в защита на Суки – важен проход на пътя Сердика – Филипопол, известен днес като Момин проход. Освен прочутата каменна арка се издигат високи укрепления с кули и бойници. Там денонощно са бдели най-доверените стражници. Жителите от околността са ползвани за поддръжка на бойниците, доставяне на храна и за установяване на връзка с пътната римска станция Егерика, наречена по-късно Хелице, построена на Траяновия друм. В района на крепостта, на 16 август 986 г. войската на българския цар Самуил разбива армията на византийския император Василий II.

На изток от селото, в Кюйдере са намерени останки от тухли и парченца глинени съдове, което доказва, че в далечното минало там са живели хора. На запад от кладенчето за вода в дерето има следи от черква. Над него се намира стръмното връхче „Калето“ със западен дувар на самия връх, с водопровод от глинени тръби от местността Кюнците, под връх Каракос на Черни рид. По пътя към Долнобанското поле и Пчелински бани има останки от околовръстен ров за укрепление.

В местнастта Асара – бѝло на Черни рид, на запад от селото са останали следи от стари обитатели. На поляна в източния край се намират следи от черква. Самата поляна е подравнена от човешка ръка. По западния склон се спуска път, наречен „Бачолу“, който води към старото селище с име Оташлия.

По време на османската власт селото се нарича Каба Ампе или Каба Аплии. По свидетелства на местни жители в него до 1805 г. не е имало българско семейство. Заселниците са заварили само Дели Милчо – ратай на турците.

Около 1810 – 1812 г. минават черкези, кърджалии, които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каба Аплии се заселват семейства от изгорените села, а също преселници от Горна и Долна Василица, Очуша, Горно Вършило, Вакарел, Самоков, Черньово, Боерица, Ветрен.

След Освобождението селото попада в Източна Румелия. През 1890 г. е прекръстено на Стамболово в чест на Стефан Стамболов. На 21 октомври 1891 г. той присъства на освещаването на училищната сграда и църквата, като дарява църковната камбана.

През 1951[2] г. селото се преименува на Бодрово, на името на съветския посланик Михаил Бодров. Така остава до 1991 г., когато се възстановява името Стамболово.


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на 6 май, Гергьовден, на храмовия празник на църквата в Стамболово, се чества празникът на селото, като се прави курбан за всички жители и гости.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

й

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Указ 334. Обн. ДВ. от 13.VII.1951 г. Коледаров, П., Н. Минчев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 г. София, 1989.