Стандартна страница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Стандартна страница е понятие, използвано при отчитане на обем на работа при машинопис, превод и др., когато е налична информация за броя знаци, но е желателно той да се превърне в страници. В зависимост от приложното поле стандартната страница може да съдържа различен брой символи, например в България една машинописна страница се определя на 2500 символа, а една преводаческа страница - на 1800 символа.

Стандартна машинописна страница в България[редактиране | редактиране на кода]

Една стандартна машинописна страница съдържа 2500 знака според все още действащия БДС 6.04.1:1985[1] в раздел 4. Изисквания при машинописното оформяне на общоадминистративните документи стандартна машинописна страница при формат А4 трябва да съдържа следните реквизити:

Бели полета[редактиране | редактиране на кода]

  • ляво поле 30 мм (образувано от 11 свободни машинописни удара при стъпка 2,6 мм);
  • дясно поле 8 мм (3 – 4 свободни машинописни удара до края на листа);
  • горно поле 30 мм (5 свободни междуредови машинописни интервала при позиция 1,5 на устройството за междуредови интервали);

Наборно поле[редактиране | редактиране на кода]

  • 66 машинописни удара на ред (при стъпка 2,6)
  • 38 машинописни реда (при стъпка 1,5 междуредов интервал и разстояние между редовете 4,22 мм)
  • средно 2500 машинописни удара на една стандартна страница А4

Определяне на обема[редактиране | редактиране на кода]

За машинописен удар (печатни знаци) се считат всички видими печатни знаци (букви, цифри, препинателни знаци и т.н.) и всички интервали между думите. Количеството символи в документа много лесно се определя чрез програмни продукти, например функцията „Word Count“ в Microsoft Word или LibreOffice Writer. Така показаният брой знаци (с интервалите) се разделя на 2500 и се получава броя стандартни машинописни страници.

Стандартна (условна) преводаческа страница[редактиране | редактиране на кода]

Обемите на преводите може да се базират на време, брой редове, брой думи, брой знаци или брой преводачески страници.

  • На база брой редове (като редът съдържа 55 символа) се работи в Германия.
  • На база брой думи (без значение знаците в тях) се работи в страни като: САЩ, Франция, Швеция...
  • На база страница (съдържаща хиляда думи без значение знаците в тях) се работи във Великобритания и Ирландия
  • На база стандартна (условна) преводаческа страница се работи в България, Русия, Украйна...

В България, Русия и някои други страни най-често за оценка на извършения писмен превод, редакция или коректура на текст се взима стандартната (условна) преводаческа страница, съдържаща 1800 печатни знака готов превод. (Алтернативно, може да се вземе 1620 знака входящ текст).[2] Исторически тази мерна единица вероятно идва от обема текст, съдържащ се в една машинописна страница (58 – 60 символа в ред, 28 – 30 реда на страница), с оставено достатъчно голямо долно бяло поле, за водене на бележки и корекции по превода.

Източници[редактиране | редактиране на кода]