Станимашки надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станимашки надпис
на цар Иван Асен II
Stanimaka inscription.JPG
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.9864° с. ш. 24.8742° и. д.
Станимашки надпис
на цар Иван Асен II
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Асеновград
Археология
Вид строителен надпис
Период XIII век
Епоха Средновековие

Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Оригиналният надпис за първи път е копиран и публикуван от френският пътешественик Пол Люкас, посетил Станимака през 1706 година. През 1864 година той се появява на страниците на вестник „Гайда“, а по-късно е обнародван във вестник „Македония“. През 1881 е публикуван и в пловдивския вестник „Марица“. Надписът е заличен през 1883 година по нареждане на станимашкия кмет гъркоманин Атанас Епитропу в опит за унищожаване на следите от културата на Втората българска държава в този край.[1]

Надписът е изсечен отново върху същата скала през 1899 г. под ръководството на Васил Златарски според оригиналните му преписи.[2] Той има следния текст (транслитериран с граждански шрифт):[3]

В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР(Ь) АСѢНЬ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ ТАЖЕ И ПРОЧИМЪ СТРАНАМЪ ПОСТАВИ АЛЕКСѢ СЕВАСТА И SИЗДА СЕИ ГРАДЪ

На съвременен български език:

В година 6737 от сътворението на света (1231 г.), индиктион 4-ти от Бога въздигнатият цар Асен [цар] на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси [за] севаст и изгради тази крепост

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр. 66-67.
  2. На колко години всъщност е Асеновград - Десант
  3. Гергов, Георги. За венценосните ктитори на Бачковския манастир. // Старобългарска литература 35-36. 2006. с. 188-210.