Станислав Балан

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Балан
български юрист, дипломат и личен секретар на цар Борис III
Роден
Станислав Александров Балан
Починал
1990 г. (92 г.)
Работилюрист, дипломат, чиновник
Семейство
БащаАлександър Теодоров-Балан
МайкаЮлия (Жули) Гресо
Братя/сестриМилко Балан
Владимир Балан
СъпругаПетя Михайлова Арнаудова[1]
Други родниниАтанас Теодоров (чичо)
Мартин Тодоров (чичо)
Михаил Балански (чичо)
Георги Тодоров (чичо)

Станислав Александров Балан е български юрист, дипломат и личен секретар на цар Борис III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1897 г. в София в семейството на езиковеда Александър Теодоров-Балан и Юлия (Жули) Гресо.[1][2] Брат е на проф. Милко Балан и летеца Владимир Балан.

Завършва право във Франция.[3] До 1935 г. работи като прокурист в осигурителни дружества („Звезда“ и „Балкан“). През 1938 г. постъпва на държавна служба в Дирекцията на печата, работейки с френски, английски и немски език.[4] Спечелва конкурс, обявен от Министерството на външните работи и през 1940 г. постъпва там на служба. На работа в Двореца постъпва през октомври 1940 г. [4][3] Личната му подготовка е причина да му бъдат възлагани политически задачи. Всекидневно получава от Дирекцията на печата предназначените за цар Борис III сведения: поверителния бюлетин на БТА, служебни извадки и устни сведения от директора на печата за царя, които той предава писмено или устно.[4][3] В кръга на задълженията му е и да поддържа връзки с германската, английската, френската, японската и турската легации. Придружава царя при пътуванията му до Германия за срещи с Хитлер. Възлагани са му специални поръчения до германските държавни дейци.[3]

През 1942 г. се застъпва пред царя за своя съученик Трайчо Костов, арестуван и подсъдим по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. По разкази и показания на Станислав Балан, при него отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала, след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. На следващия ден Борис III му казва: „Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...“[5]

През 1942 г. с ходатайство пред царя той спасява живота и на дъщерята на Ана Желязкова, Таня, лекарка, осъдена на смърт по Закона за защита на държавата. Майката предава лично на него молба за помилване (26 ноември 1942) и на 5 януари 1943 г. тя е помилвана. За това Ана Желязкова по-късно свидетелства на процеса срещу Станислав Балан.[6][7]

След деветосептемврийския преврат Балан е съден от Народния съд по обвинение, че е подпомагал личния режим на царя.[8] По време на заседание на Политбюро на БРП(к) обсъждало присъдите на Народния Съд преди да бъдат произнесени са привикани "народните обвинители", между които Георги Петров и Никола Гаврилов. Последният се застъпва за Балан, заявявайки, че е бил любовник на Царица Йоанна и че не е участвал в политиката, но аргументите му не са приети[9][10]. Балан, заедно с останалите царски съветници е застрашен от смъртна присъда. Налага се бащата на Станислав, Александър Теодоров-Балан да се обърне с молба към Трайчо Костов и Вълко Червенков.[11] Подготвяната смъртна присъда е променена на доживотен строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, три милиона лева глоба и лишаване завинаги от граждански права.[12] В началото на септември 1946 г. Царица Йоанна пише на регента Тодор Павлов с молба да й се разреши да отпътува от страната с децата си, две придворни дами, адютанта на Симеон Втори подп. Малчев и Станислав Балан. Молбата й е удоволетворена за всички посочени, с изключение на Балан[13]. В началото на юни 1947 г. Царица Йоанна пише отново на бившия регент Тодор Павлов с молба Балан да бъде освободен за да "дойде тук" (в Египет) и "да дава уроци по френски и английски и някои други предмети на децата"[14]. Молбата й отново не е удоволетворена. Въпреки това, след като излежава част от наказанието, Балан е освободен и става секретар на баща си, подготвяйки трудовете му за печат. До края на живота си се интересува от българското царско семейство и дейността на последния български владетел Симеон Сакскобургготски.[15]

През 80-те години на ХХ век Балан е привлечен за участие в операцията на Държавна сигурност „Корона“, целяща Симеон Сакскобургготски да предаде част от царския архив на българската държава, евентуално с компенсации. Предвидената роля за Балан е да спомогне за установяване на контакт.[15] Станислав Балан умира в резултат на странна нелепост – самоубиец се хвърля от последния етаж на ЦУМ и пада на партера върху него.[16][15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Карта за обвиняемо лице на Станислав Балан // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 13, л. 203. Посетен на 27 декември 2022.
  2. ↑ Станислав Балан – geni.com
  3. ↑ а б в г Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944 – 1945 г. Кому и защо е бил необходим. Изд. Македония прес, 1998. ISBN 954-88-23-16-0. с. 93.
  4. ↑ а б в Протокол за разпит на Станислав Балан. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 13, л. 174–186 // narodensud.archives.bg.
  5. ↑ Данаилов, Георги. Доколкото си спомням // Словото slovo.bg.
  6. ↑ Протокол от 23-то заседание на Народния съд в София с разпит на свидетеля Ана Желязкова за подсъдимия Станислав Балан. София 20 ян. 1945. I състав на Народния съд. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 6, л. 2477–2478 // narodensud.archives.bg.
  7. ↑ Отговор на обвинителния акт на Станислав Балан. София 15 дек. 1944. I състав на Народния съд. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 13, л. 187.
  8. ↑ Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София
  9. ↑ ПРОТОКОЛ № 7 ОТ 20 ЯНУАРИ 1945 Г. // Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944-1989). 1945-01-20. Посетен на 2024-04-20.
  10. ↑ Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската Гилотина. Тайните Механизми на Народния Съд. София, Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 9548802015. с. 19.
  11. ↑ Академик Балан моли диктатор
  12. ↑ Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15 // narodensud.archives.bg.
  13. ↑ Николов, Григор. Архиви: 10. Преговорите на Йоанна и народната власт. // в. Сега. 2003-08-18.
  14. ↑ Николов, Григор. Преговорите между Йоанна и народната власт - Част 2 // в. Сега. 2003-08-19.
  15. ↑ а б в Христов, Христо. Операция „КОРОНА”. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне // desebg.com.
  16. ↑ Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. София, Абагар, 2002. ISBN 9544274702. с. 64-65.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станислав_Балан&oldid=12210598“.