Станислав Балан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станислав Балан
български юрист, дипломат и личен секретар на цар Борис III
Stanislav Balan.jpg
Роден
Станислав Александров Балан
Починал
1990 г. (92 г.)

Етнос българи
Работил в юрист, дипломат, чиновник
Семейство
Баща Александър Теодоров-Балан
Майка Юлия (Жули) Гресо
Братя/сестри Милко Балан
Владимир Балан
Съпруга Петя Михайлова Арнаудова[1]

Станислав Александров Балан е български юрист, дипломат и личен секретар на цар Борис III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1897 г. в София в семейството на езиковеда Александър Теодоров-Балан и Юлия (Жули) Гресо.[2][3] Брат е на проф. Милко Балан и летеца Владимир Балан.

Завършва право във Франция.[4] До 1935 г. работи като прокурист в осигурителни дружества („Звезда“ и „Балкан“). През 1938 г. постъпва на държавна служба в Дирекцията на печата, работейки с френски, английски и немски език.[5] Спечелва конкурс, обявен от Министерството на външните работи и през 1940 г. постъпва там на служба. На работа в Двореца постъпва през октомври 1940 г. [5][4] Личната му подготовка е причина да му бъдат възлагани политически задачи. Всекидневно получава от Дирекцията на печата предназначените за цар Борис III сведения: поверителния бюлетин БТА, служебни извадки и устни сведения от директора на печата за царя, които той предава писмено или устно.[5][4] В кръга на задълженията му е и да поддържа връзки с германската, английската, френската, японската и турската легация. Придружава царя при пътуванията му до Германия за срещи с Хитлер. Възлагани са му специални поръчения до германските държавни дейци.[4]

През 1942 г. се застъпва пред царя за своя съученик Трайчо Костов, арестуван и подсъдим по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. По разкази и показания на Станислав Балан, при него отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала, след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. На следващия ден Борис III му казва: „Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...“[6]

През 1942 г. с ходатайство пред царя той спасява живота и на дъщерята на Ана Желязкова, Таня, лекарка, осъдена на смърт по Закона за защита на държавата. Майката предава лично на него молба за помилване (26 ноември 1942) и на 5 януари 1943 г. тя е помилвана. За това Ана Желязкова по-късно свидетелства на процеса срещу Станислав Балан.[7][8]

След деветосептемврийския преврат Балан е съден от Народния съд по обвинение, че е подпомагал личния режим на царя.[9] Бащата на Станислав Александър Теодоров-Балан се обръща с молба към Трайчо Костов и Вълко Червенков.[10] Осъден е не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, три милиона лева глоба и лишаване завинаги от граждански права.[11] След като излежава част от наказанието е освободен и става секретар на баща си, подготвяйки трудовете му за печат. До края на живота си се интересува от българското царско семейство и дейността на последния български владетел Симеон II.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карта за обвиняемо лице на Станислав Балан
  2. Карта за обвиняемо лице на Станислав Балан
  3. Станислав Балан – geni.com
  4. а б в г Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944 – 1945 г. Кому и защо е бил необходим. Изд. Македония прес, 1998. ISBN 954-88-23-16-0. с. 93.
  5. а б в Протокол за разпит на Станислав Балан. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 13, л. 174–186. // narodensud.archives.bg.
  6. Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Словото slovo.bg.
  7. Протокол от 23-то заседание на Народния съд в София с разпит на свидетеля Ана Желязкова за подсъдимия Станислав Балан. София 20 ян. 1945. I състав на Народния съд. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 6, л. 2477–2478. // narodensud.archives.bg.
  8. Отговор на обвинителния акт на Станислав Балан. София 15 дек. 1944. I състав на Народния съд. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 13, л. 187.. //
  9. Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София
  10. Академик Балан моли диктатор
  11. Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15. // narodensud.archives.bg.
  12. Христов, Христо. Операция „КОРОНА”. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне. // desebg.com.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]