Станислав Доспевски
Станислав Доспевски | |
български възрожденски художник | |
![]() Автопортрет на художника, около 1856 г. | |
Роден |
3 декември 1823 г.
|
---|---|
Починал | 23 декември 1877 г.
Цариград, Османска империя |
Кариера в изкуството | |
Академия | Императорска художествена академия в Петербург |
Учители | Фьодор А. Бруни |
Направление | живопис |
Семейство | |
Баща | Димитър Зограф |
Съпруга | Мариола Доспевска |
Деца | Борис Доспевски |
Други роднини | Мария Доспевска (внучка) Йорданка Доспевска (внучка) Захарий Зограф (чичо) |
Станислав Доспевски в Общомедия |
Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Реформатор на църковната живопис и един от създателите на светската. Доспевски е първият българин, получил академично художествено образование.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Фьодор Бруни.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.
Станислав Доспевски е първият български художник, открил самостоятелна изложба – това става през 1859 г. в дома на Найден Геров в Пловдив.[2]
Взима дейно участие в българското национално-освободително движение, помага на Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. По време на Априлското въстание и след потушаването му той и съпругата му Мариола Доспевска развиват активна дейност за подпомагане на пострадалите, пише и дописки до европейската преса.[2]
В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.
Умира в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година[3] при неизяснени обстоятелства.[2] Погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.
Внучки на Станислав Доспевски от сина му Борис са художничката Мария (Марика) Доспевска и музикантката Йорданка (Дарлинг) Доспевска.[4]
Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“. На Станислав Доспевски е наречена улица в кварталите „Васил Левски“, „Левски В“ и „Левски Г“ в София (Карта).
Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик, построена през 1864 г. по негов проект, е превърната в музей.
Художествената галерия в Пазарджик носи неговото име.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Портрет на Салчо Чомаков, 1856 г.
-
Портрет на Елисавета Чалъкова, леля на художника, 1857 г. НХГ
-
Портрет на Димитър Зограф, около 1857 – 1860 г.
-
Икона на св. Кирил и Методий, 1860 г.
-
Портрет на Мариола Доспевска, съпруга на художника, 1869 г. НХГ
-
Скица с молив на затворнически кауш
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
- Рошковска, А. Станислав Доспевски. Стара Загора, 1994
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Соколова, Доротея. Реформаторът Доспевски (1823–1878) // Ек. 2000. с. 9. Архивиран от оригинала на 2004-04-11.
- ↑ а б в Соколова, Доротея. Реформаторът Доспевски (1823–1878) // Ек. 2000. с. 11 – 12. Архивиран от оригинала на 2004-04-11.
- ↑ Станислав Доспевски // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.
- ↑ Данева, Анжела. Мария Доспевска (1889-1972) – художничката самарянка // Проблеми на изкуството (4). 2014. с. 43 – 45.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Доспевски и Православието
- Соколова, Д. Реформаторът Доспевски (1823 – 1878), в сп. Ек, 2000, N 4, с. 9 – 12: съдържа и репродукции на някои от най-известните портрети, нарисувани от художника
|