Направо към съдържанието

Станислав Доспевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Доспевски
български възрожденски художник
Автопортрет на художника, около 1856 г.
Автопортрет на художника, около 1856 г.

Роден
Починал
Цариград, Османска империя
Кариера в изкуството
АкадемияИмператорска художествена академия в Петербург
УчителиФьодор А. Бруни
Направлениеживопис
Семейство
БащаДимитър Зограф
СъпругаМариола Доспевска
ДецаБорис Доспевски
Други родниниМария Доспевска (внучка)
Йорданка Доспевска (внучка)
Захарий Зограф (чичо)
Станислав Доспевски в Общомедия

Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Реформатор на църковната живопис и един от създателите на светската. Доспевски е първият българин, получил академично художествено образование.[1]

Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Фьодор Бруни.

След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.

Станислав Доспевски е първият български художник, открил самостоятелна изложба – това става през 1859 г. в дома на Найден Геров в Пловдив.[2]

Взима дейно участие в българското национално-освободително движение, помага на Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. По време на Априлското въстание и след потушаването му той и съпругата му Мариола Доспевска развиват активна дейност за подпомагане на пострадалите, пише и дописки до европейската преса.[2]

В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.

Умира в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година[3] при неизяснени обстоятелства.[2] Погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.

Внучки на Станислав Доспевски от сина му Борис са художничката Мария (Марика) Доспевска и музикантката Йорданка (Дарлинг) Доспевска.[4]

Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.

На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“. На Станислав Доспевски е наречена улица в кварталите „Васил Левски“, „Левски В“ и „Левски Г“ в София (Карта).

Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик, построена през 1864 г. по негов проект, е превърната в музей.

Художествената галерия в Пазарджик носи неговото име.

  • Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
  • Рошковска, А. Станислав Доспевски. Стара Загора, 1994
  1. Соколова, Доротея. Реформаторът Доспевски (1823–1878) // Ек. 2000. с. 9. Архивиран от оригинала на 2004-04-11.
  2. а б в Соколова, Доротея. Реформаторът Доспевски (1823–1878) // Ек. 2000. с. 11 – 12. Архивиран от оригинала на 2004-04-11.
  3. Станислав Доспевски // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.
  4. Данева, Анжела. Мария Доспевска (1889-1972) – художничката самарянка // Проблеми на изкуството (4). 2014. с. 43 – 45.