Станислав Лем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Лем
Stanisław Lem
Stanisław Lem.jpg
Лем с фигурка на космонавт през 1966
Роден 12 септември 1921 г.
Починал 27 март 2006 г. (84 г.)
Националност Flag of Poland.svg полска
Активен период 1946 – 2005
Жанр научна фантастика
философия
сатира

Съпруга Барбара Лешняк (1953–2006; до смъртта му; 1 дете)
Уебсайт www.lem.pl
Страница в IMDb
Станислав Лем
Stanisław Lem
в Общомедия

Станѝслав Лем (на полски: Stanisław Lem) е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът Соларис, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 г. Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.

Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури. По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сградата, в която се ражда и прекарва детството си Станислав Лем

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа „Високият замък“.

През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 г. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.

В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946), излязъл като поредица в списанието Nowy Świat Przygód („Нов свят на приключенията“), а първата негова книга – „Астронавти“, публикувана през 1951 г.

От 1948 г. писателят работи по романа „Болница Трансфигурация“. Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.

През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.

Гробът на Станислав Лем на Салваторското гробище в Краков

Периодът 19611970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавската политехника, а по-късно и от Ополския, Лвовския и Ягелонския университет.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г., Лем я напуска и живее зад граница до 1988. В този период са издадени последните му научно-фантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията.

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1957 – Наградата на Краков за литература (Nagroda Literacka miasta Krakowa)
  • 1965 – Наградата на Министерството на културата и изкуствата на Полша, II степен (Nagroda Ministra Kultury i Sztuki II stopnia)
  • 1972 – член на комисията „Полша 2000“ под егидата на Полската академия на науките
  • 1973
    • Наградата на Министъра на външните работи за популяризирането на полската култура навън (nagroda Ministra Spraw Zagranicznych za popularyzację polskiej kultury za granicą)
    • Наградата за литература на Министъра на културата и изкуствата на Полша (nagroda literacka Ministra Kultury i Sztuki) и почтен член на Science Fiction Writers of America
  • 1976 – Държавна награда I степен в областта на литературата (Nagroda Państwowa I stopnia w dziedzinie literatury)
  • 1979
    • Grand Prix de Littérature Policière за романа Katar.
    • Малката планета, 3836 Lem, открита от съветския астроном Николай Степанович Черних, е кръстена на негово име
  • 1981 – Doctor honoris causa на Вроцлавската политехника
  • 1986 – Носител на Австрийската дърпжавна награда за европейска литература
  • 1991 – Носител на наградата Франц Кафка
  • 1994 – член на Полската академия за обучение
  • 1996 – носител на Ордена на белия орел
  • 1997 – почетен гражданин на Краков
  • 1998 – Doctor honoris causa: Ополски университет, Лвовски университет, Ягелонски университет
  • 2003 – Doctor honoris causa на Университета в Билефелд
  • 2007 – На негово име е преименувана улица в Краков
  • 2009 – На негово име е преименувана улица във Величка
  • 2011 – На 23 ноември 2011 г. Google отбелязва 60-годишнината от публикуването на първата книга на Станислав Лем, Астронавти, със специално анимирано и интерактивно свое лого, вдъхновено от творчеството на Лем и илюстрациите на полския художник Даниел Мроз към сборника разкази Кибериада.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Ранни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Czlowiek z Marsa (1946) – Човекът от Марс (не е издавана на български език)
  • Astronauci (1951) – Астронавти
  • Oblok Magellana (1955) – Облакът на Магелан

Романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Eden (1959) – Едем
  • Sledztwo (1959) – Разследване (не е издавана на български език)
  • Powrot z gwiazd (1961) – Завръщане от звездите
  • Pamietnik znaleziony w wannie (1961) – Мемоари, намерени във вана (не е издавана на български език)
  • Solaris (1961) – Соларис
  • Niezwyciezony (1964) – Непобедимият
  • Glos Pana (1968) – Гласът на бога (не е издавана на български език)
  • Katar (1976) – Сенна хрема
  • Fiasko (1987) – Фиаско

Цикъл за роботите[редактиране | редактиране на кода]

  • Cyberiada (1965) – Кибериада, сборник разкази

Цикъл за Ийон Тихи[редактиране | редактиране на кода]

  • Dzienniki gwiazdowe (1957) – Звездни дневници, цикъл разкази
  • Kongres futurologiczny (1983) – Конгрес по футурология

Цикъл за пилота Пиркс[редактиране | редактиране на кода]

  • Opowiesci o pilocie Pirxie (1968) – Разкази за пилота Пиркс, поредица разкази

Теоретични и философски съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Dialogi (1957) – Диалози (не е издавана на български език)
  • Summa Technologiae (1964) – Summa Technologiae, само части от нея са издавани на български език
  • Wysoki Zamek (1966) – Високият замък
  • Fantastyka i futurologia (1970) – Фантастика и футурология (не е издавана на български език)
  • Doskonala proznia (1971) – Перфектен вакуум (не е издавана на български език)
  • Wielkosc urojona (1973) – Имагинерна величина (не е издавана на български език)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Golem XIV (1981) – Голем XIV (не е издавана на български език)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Станислав Лем в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)