Станислав Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Семерджиев
български сценарист
Роден: 6 януари 1963 г. (55 г.)

Станислав Семерджиев е български сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д-р Станислав Семерджиев е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) от 2011 г., след като в периода 2002 – 2010 г. двукратно е избиран за неин вицепрезидент (Мелбърн, 2002 и Мадрид, 2006). Последният избиран за вицепрезидент представител от Източна Европа е Милош Покорни, Чехословакия (1986 – 1988).

През 2015 г. е избран за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), България, след като е избиран на същата позиция двукратно в периода 2003 – 2011 г.. От 2015 г. е избран и за член на Съвета на ректорите в България, след като е избиран на същата позиция двукратно в периода 2008 – 2012 г.

През 2006 г. основава Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи (БАФТРС) и е избиран четирикратно за неин председател (2006 – 2016). Четирикратно избиран за ковчежник на Европейската сценарна федерация (FSE), Белгия (2007 – 2015). От 2004 г. е член на Управителния съвет на Европейската сценарна програма SOURCES-2, Холандия.

През 1991 г. създава специалността „Драматургия“ в НАТФИЗ, България, която ръководи и понастоящем.

През годините от 1983 досега е бил председател и/ли член на международни фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми в повече от 50 държави. Автор е на над 150 научни и критически публикации, както и на монографията „Кратка история на световната сценаристика, том 1: САЩ 1987 – 1927“ (1994). Сценарист и консултант на повече от 60 пълнометражни филмови сценария за европейски продуцентски компании.

Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. Комисията по досиетата обявява, че през 1986 г. Станислав Семерджиев е вербуван за сътрудник на Държавна сигурност от управлението за „борба с идеологическата диверсия“ (шесто управление, отдели I и III) в качеството си на агент. Използвал е псевдонимите Тодор и Янко.[1] 4 години по-късно личното и работното му дело са унищожени, когато е снет от оперативния отчет.[2]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №2 – 61 от 21.08.2012 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2012. Посетен на 18 декември 2016.
  2. http://www.desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=852:2012-08-21-14-19-57&catid=32:2011-01-06-11-43-25&Itemid=44

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]