Станислав Тим
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Станислав Тим Stanisław Tym | |
| полски актьор | |
| Роден |
Малкиня Гурна, Полша |
|---|---|
| Починал | 6 декември 2024 г.
|
| Погребан | Военно гробище в Повонзки, Варшава, Полша |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Станислав Тим в Общомедия | |
Станислав Алекси Тим (на полски: Stanisław Aleksy Tym), роден на 17 юли 1937 в Малкиня Гурна, починал на 6 декември 2024 във Варшава) – полски театрален, телевизионен и филмов актьор, сатирик, режисьор, сценарист и литератор, автор на сценарии за филмите „Мечето“ (Miś), „Контролирани разговори“ (Rozmowy Kontrolowane) и „Риш“ (Ryś).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През май 1953 завършва гимназия „Тадеуш Чацки“ във Варшава. В края на 50. и началото на 60. учи в Политехника варшавска и във Варшавския университет по селскостопански науки. През 1958 – 1959 променя насоката и започва да учи актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище. Не завършва обаче нито една от започнатите специалности.[1] През 1964 полага във Варшава външен изпит по актьорско майсторство при Станислав Барея.
През лятото на 1955 намира работа в сладкарска фабрика във Варшава. Работи като портиер и гардеробиер в клуб „Стодола“ (Stodoła), където по-късно започва да се изявява и като актьор в кабарета. През този период пише първите си сатирични текстове.
През 1961 започва сътрудничество с Варшавския студентски театър на сатириците, в който до 1972 действа като автор на скечове, актьор, режисьор и директор. Съавтор е на текстове и кабаретата „Овца“ (Owca), „Дудек“ (Dudek), „Лопек“ (Lopek) и „Вагабунда“ (Wagabunda), в които се изявява и като актьор.[2]
Автор е на множество театрални пиеси, скечове (сред тях „Учи, Яшо“ (Ucz się, Jasiu) в изпълнение на Ян Кобушевски, Веслав Голас и Веслав Михниковски, представян в кабаре „Дудек“), на радиопиеси и сценарии за филмите на Станислав Барея, в които също се изявява като актьор и на които е сърежисьор.
Става популярен с ролята на пътник без билет, погрешно взет за културен организатор, във филма „Рейс“ на Марек Пивовски, както и с ролята на Ришард Охудзки във филмите „Мечето“, „Контролирани разговори“ и „Риш“. Широка известност му носи и излъчването по телевизията на кабарета, в които взема участие.[3]
През януари 1976 подписва протестно писмо до Извънредната комисия на Сейма на Полската народна република срещу промените в Конституцията на Полша. Името му е включено в списък на авторите, поставени под специално наблюдение от цензурата на Полската народна република. Инструкцията на Главно управление за контрол на печата, публикациите и зрелищата от 21 ноември 1976 гласи:
| „ | Всички самостоятелни публикации на авторите от долния списък, представяни от пресата и книжните издателства, както и всички случаи на споменаване на техните имена, следва да бъдат докладвани на ръководството на Управлението, което единствено може да се разреши публикуването на тези материали. Разпоредбата не се отнася за радиото и телевизията, чиито ръководства самостоятелно осигуряват спазването на тези правила. Съдържанието на настоящата разпоредба е предназначено изключително за знанието на цензорите.[4] | “ |
В периода 1983 – 1986 Станислав Тим е директор на драматичния театър в Елбльонг, а от 1987 работи като театрален режисьор: от 1987 до 1994 в театър „Рампа“, а през 1994 – 2006 – в „Театър повшехни“.
Тим е смятан за майстор на кратките хумористични литературни форми. През втората половина на деветдесетте години пише фейлетони за седмичника „Впрост“ и за вестник „Жечпосполита“, а по-късно става фейлетонист на списание „Политика“. Автор е и на множество сатирични рисунки. Рисунките му са публикувани в „Тигодник културални“,„Жечпосполита”, „Фотел“ и „Политика“.[5] Води авторски канал в YouTube, където представя своите фейлетони.[6]
Лауреат е на множество награди, сред които – за най-добър сценарий за филма „контролирани разговори“ на Фестивала на полското филмово изкуство в Гдиня 1992, награда „Кишел“ за най-добър публицист през 1998, телевизионната награда „Пегас“ „за чувството за хумор и проницателността на ума“ през 2002, както и на титлата „Майстор на полската реч“ (Mistrz Mowy Polskiej) през 2010.[7]
През 2005 излиза сборник с негови текстове и рисунки с палиндромното заглавие „Mamuta tu mam“ (Тук имам мамут). Член е на сдружението на полските писатели и почетен член на Сдружението на полските сценични автори и композитори (ZAiKS).
Преживява рак на стомаха. Умира на 6 декември 2024 на 87-годишна възраст. Погребението му има светски характер. Погребан е на Военното гробище на Повонзки във Варшава.[8]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Женен е за Анна Кокозов-Тим, актриса, която играе епизодична роля във филма „Мечето“. След развода си с нея се свързва с Анна Настулянка. Живее в Законти край езерото Вигри.
Според собствените му думи, дядо му е бил кралски майстор на камбани, който по поръчка на Владислав IV Ваза изработва отливка на статуя на Зигмунт III Ваза. Има брат, Антони, който играе епизодична роля във филмите „Мечето“ и „Риш“ (2007).[9]
Станислав Тиш е вегетарианец. Грижи се за животни в нужда (случвало се е в дома му да има 16 кучета). Атеист е, но има сантимент към католическата традиция.[10]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Игрални филми
[редактиране | редактиране на кода]- 1959 Кафе „Минога“ / Cafe pod Minogą, реж. Бронислав Брок
- 1960 Никой не вика / Nikt nie woła, реж. Кажимеж Кутц
- 1961 април / Kwiecień, реж. Витолд Лешевич
- 1962 Премиерата е утре / Jutro premiera, реж. Януш Моргенщайн
- 1964 Пингвин / Pingwin, реж. Йежи Стефан Ставински
- 1965 Walkower, реж. Йежи Сколимовски
- 1966 Бариера / Bariera, реж. kelner
- 1967 Париж – Варшава без виза / Paryż – Warszawa bez wizy, реж. Хероним Пшибил
- 1970 Рейс / Rejs, реж. Марек Пивовски
- 1972 Издирван, издирвана / Poszukiwany, poszukiwana, реж. Станислав Барея
- 1974 Няма роза без огън / Nie ma róży bez ognia, реж. Станислав Барея
- 1975 Невиждано спокоен човек / Niespotykanie spokojny człowiek, реж. Станислав Барея
- 1976 Брюнет по вечерно време / Brunet wieczorową porą, реж. Станислав Барея
- 1976 Ивица тъга / Smuga cienia, реж. Анджей Вайда
- 1978 Какво ще ми направиш, като ме хванеш / Co mi zrobisz, jak mnie złapiesz, реж. Станислав Барея
- 1980 Мечето / Miś, реж. Станислав Барея
- 1981 Война на световете / Wojna światów – następne stulecie, реж. Пьотр Шулкин
- 1991 Контролирани разговори / Rozmowy kontrolowane, реж. Силвестер Хенчински
- 1993 Отвличането на Агата / Uprowadzenie Agaty, реж. Марек Пивовски
- 1999 Може ли да поседна / Czy można się przysiąść, реж. Томаш Тризна
- 2003 Приказки за хората оттук, реж. Владислав Шикора
- 2004 Феноменалните / Iniemamocni, реж. Валдемр Модестович
- 2007 Риш / Ryś, реж. Станислав Тим
- 2012 Еленът Нико спасява брат си / Renifer Niko ratuje brata, реж. Дариуш Блажейевски
- 2021 Градът / Miasto, реж. Марчин Саутер
Телевизионни сериали
[редактиране | редактиране на кода]- 1970 Приключението на кучето Цивил / Przygody psa Cywila
- 1975 Четирсетгодишният / 40-latek
- 1993 Четирсетгодишният. Двадесет години по-късно
- 1994 Банка не от тази земя / Bank nie z tej ziemi
- 1995 С пяна или без / Z pianką czy bez
- 2008 – 2009 Само любов / Tylko miłość
- 2008 Бавачката / Niania
- 2010 Наследници / Spadkobiercy
- 2013 Лекари / Lekarze
Режисура
[редактиране | редактиране на кода]- 1998: Разговори при изсичането на гората / Rozmowy przy wycinaniu lasu
- 2007: Риш / Ryś
Сценарии
[редактиране | редактиране на кода]- 1976: Брюнет по вечерно време / Brunet wieczorową porą (под псевдоним Анджей Кил)
- 1978: Какво ще ми направиш като ме хванеш / Co mi zrobisz, jak mnie złapiesz?
- 1980: Тъмен грияж / Ciemny grylaż
- 1981: Мечето / Miś
- 1991: Контролирани разговори / Rozmowy kontrolowane
- 1998: Разговори при изсичането на гората / Rozmowy przy wycinaniu lasu
- 2007: Риш / Ryś
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1969 – Награда на 5-ите Лодзки театрални срещи за пиесата „Скъпи господин Йонеско!“ (Kochany panie Ionesco)
- 1992 – Награда на 17-ия Фестивал на полските игрални филми в Гданск за сценария на филма „Контролирани разговори“
- 1998 – Оставя отпечатък на ръката си на 3-ия Фестивал на звездите Мендзиздройе на Променадата на звездите
- 1998 – Награда „Кишел“ за най-добър публицист
- 1999 – Награда Ерик ’98
- 2001 – I награда на Гданския фестивал на добрия хумор
- 2002 – Награда „Пегас“
- 2004 – Офицерски кръст на Ордена за възраждане на Полша
- 2005 – Златен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“
- 2005 – награда за цялостно творчество на Фестивала на Добрия хумор в Гданск
- 2007 – Почетна награда на 14. Общополски фестивал на филмовото изкуство „Провинционалия“ във Вжешня
- 2007 – Специалната почетна награда на Петия фестивал на комедийните филми в Йеленя Гура[11]
- 2009 – Почетна награда на Сдружението на полските сценични автори и композитори
- 2010 – Майстор на полската реч
- 2017 – Специалната награда на Сдружението на полските сценични автори и композитори
- 2018 – специална награда и почетно членство в Сдружението на полските сценични автори и композитори
- 2021 – Награда на столетието на Сдружението на полските сценични автори и композитори
- 2022 – Медал за свобода на словото на Фондация Grand Press
Памет
[редактиране | редактиране на кода]От 2015 година, по инициатива на Рената Казновска, във Варшава се провежда състезание по бягане, носещо името на Станислав Тим, което се състои в изкачване на 793 стъпала и достигане до 30-ия етаж на Дворец на културата и науката. Това е препратка към сцена от филма „Миш“, в която Ришард Охудзки (игран от Станислав Тим) преминава същия маршрут. Главната награда в състезанието е Купата на кмета на столичния град Варшава.[12]
Един от мостовете в Кутно, този на улица „Станислав Барея“, носи името на Станислав Тим.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tomasz Raczek: Karuzela z herosami. Michałów – Grabina: Instytut Wydawniczy Latarnik, 2004, s. 398–400. ISBN 83-917891-8-7.
- ↑ Katarzyna Stoparczyk: Tym. Człowiek szczery na trzy litery. Wydawnictwo Otwarte, 2025. ISBN 978-83-8399-002-6.
- ↑ W trakcie pogrzebu nagle ujawniono, jaki naprawdę był Stanisław Tym! Prywatna twarz słynnego aktora [online], www.se.pl [посещение 2024-12-21].
- ↑ Strzyżewski T., Wielka księga cenzury PRL w dokumentach, Warszawa: Prohibita, 2015, ISBN 978-83-61344-70-4.
- ↑ Redakcja „Polityki”, Stanisław Tym grał, pisał, ale i rysował. Przypominamy prace mistrza satyry [online], www.polityka.pl, 2024 [посещение 2024-12-11].
- ↑ Stanisław Tym – YouTube [online], youtube.com [посещение 2021-02-07].
- ↑ Stanisław Tym | Życie i twórczość | Artysta [online], Culture.pl [посещение 2021-02-21].
- ↑ Katarzyna Stoparczyk: Tym. Człowiek szczery na trzy litery. Wydawnictwo Otwarte, 2025. ISBN 978-83-8399-002-6.
- ↑ Katarzyna Stoparczyk: Tym. Człowiek szczery na trzy litery. Wydawnictwo Otwarte, 2025. ISBN 978-83-8399-002-6.
- ↑ Stanisław Tym o swojej wierze: „Ogólnie jestem niewierzący, ale w Matkę Boską wierzę”. deon.pl. [посещение 2024-12-06].
- ↑ Stanisław Tym [online], zaiks.org.pl [посещение 2023-12-28].
- ↑ Bieg Tyma [online, sport.um.warszawa [посещение 2025-06-02.
- ↑ Most Tyma otwarty, wstęga przecięta! Naród kutnowski świętuje w duchu Barei [online], panoramakutna.pl [pose]enie 2025-05-05].
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stanisław Tym в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |