Станица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Стани́ца (на руски: станица) е казашки термин в миналото и вид населено място в днешна Русия.

Казашка единица[редактиране | редактиране на кода]

В териториалната организация на казаците в Руската империя станицата е административна селска единица, състояща се от 1 или няколко казашки селища (хутори, станични посьолки).

На станичен сбор се избира станичното ръководство: станичен атаман, негов помощник и ковчежник. Атаманът разпределя земята между семействата на казаците. Станицата се счита за военно поселение, способно да даде за казашката войска една сотня (стотица /ескадрон) ездачи.[1]

Селище в Русия[редактиране | редактиране на кода]

В някои съставни административно-териториални единици на съвременна Русия станицата е вид селско населено място. По численост на населението им станиците често превишават неголеми, понякога дори и средни градове. Най-големите от тях по население (най-големи също и сред селата в страната) са:

Станици понастоящем съществуват в следните субекти на Руската федерация: Адигея, Волгоградска област, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкезия, Краснодарски край, Омска област, Оренбургска област, Ростовска област, Северна Осетия, Свердловска област, Ставрополски край, Чечня.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]