Станка Николица-Спасо-Еленина
| Станка Николица-Спасо-Еленина | |
| българска книжовничка, преводачка и поетеса | |
| Родена |
1835 г.
|
|---|---|
| Починала | 7 декември 1920 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Кръстьо Мирски |
| Деца | Стефания Икономова-Мирска |
Станка Нико̀лица Спасо-Еленина (имена по съпруг: презиме Николица, фамилия Икономова; 1835 – 7 декември 1920) е българска книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси и първата българка, отпечатала стихотворение[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско през 1835 г., почива в Разград през 1920 г. Тя учи при бъдещия си съпруг възрожденеца Никола Икономов. Той е роден в Жеравна през 1820 г., създава първото взаимно и първото класно училище в Разград, автор е на книгата „Земледелие“[2], с която поставя началото на селскостопанската литература в страната[1]. Двамата се женят през 1852 г. Той приема църковен сан през 1874 г. и става свещеник. Събужда у нея интерес към руската и сръбската литература.
Станка Икономова работи като учителка в девическите училища в Разград до 1866 г. и в Русе от 1866 до 1871 г. След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Членува в разградското женско дружество, дарителка е на женското благотворително дружество „Ступанка“.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Станка Николица Спасо-Еленина е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. Книгата е въведена като учебно помагало в някои български училища през Възраждането.
Станка Николица е сред първите български поетеси. Подготвя за печат преводите на „Многострадална Геновева“ и „Касиа царица“, неин роман, който не успява да издаде.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Къщата музей „Станка и Никола Икономови“ в Разград е открита на 17 април 1980 година[3] като част от Регионалния исторически музей. В нея се помещава изложба от снимки, документи и възстановка на елементи от семейния им бит.
На Станка Спасо-Еленина са посветени литературните празници „Поетични хоризонти на българката“ в Разград, които се провеждат всеки 5 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Къща музей „Станка и Никола Икономови“, архив на оригинала от 7 май 2019, https://web.archive.org/web/20190507060450/http://abritvs.atspace.com/Ekspozicii/StNik/StNik.html, посетен на 8 март 2011
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. - Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград.
- ↑ Къща музей Станка и Никола Икономови
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Божидарка Златарева, „Тихият залез на Станка Николица Спасо-Еленина“, в-к „Екип 7“, 5 декември 2008
|
