Старавина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старавина
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
Macedonia relief location map.jpg
41.0909° с. ш. 21.7333° и. д.
Старавина
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 858 m
Население (2002) 23 души
Пощенски код 7214
МПС код BT
Старавина в Общомедия

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Република Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[2] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В селото има три църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана[3] и третата „Свети Атанасий“ е на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година.

В 19 век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[5]

В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[6]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[7]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Република Македония[2]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
македонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старавина
  • България Петко Петков (1867 - ?), деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Янис Мякофцис (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
  2. а б Старавина (Staravina) Мариово - родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  3. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  7. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  8. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ


Населени места в Община Новаци
Новаци | Арматуш | Балдовенци | Бач | Биляник | Брод | Будимирци | Бърник | Велесело | Враневци | Гермиян | Гнеотино | Гнилеж | Горно Агларци | Градешница | Грумази | Грунища | Далбеговци | Добровени | Добромири | Долно Агларци | Долно Орехово | Живойно | Зовик | Ивени | Маково | Мегленци | Ново село | Орле | Паралово | Петалино | Полог | Рапеш | Рибарци | Скочивир | Сливица | Сович | Старавина | Суходол | Тепавци
Исторически села: Чебрен