Старавина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Старавина
Старавина
— село —
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
North Macedonia relief location map.jpg
41.0909° с. ш. 21.7333° и. д.
Старавина
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 858 m
Население 23 души (2002)
Пощенски код 7000
МПС код BT
Старавина в Общомедия

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[3] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана,[4] третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.

В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[6]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[8]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище .

До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
македонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старавина
  • Flag of Greece.svg Йоан Дамянов (Йоанис Дамянопулос), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Яни Мяковчиев (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[10]
Починали в Старавина
  • Flag of Bulgaria.svg Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
  2. Знаменитости. // Општина Новаци. Посетен на 28 ноември 2017. Архив на оригинала от 2015-09-16 в Wayback Machine.
  3. а б Старавина (Staravina) Мариово – родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine.
  4. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
  8. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  9. Δαμιανόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι. // Посетен на 2021-09-24.
  10. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  11. а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 538, л. 44
     Портал „Македония“         Портал „Македония