Старавина
|
Старавина Старавина |
|
|---|---|
| — село — | |
 Поглед на Старавина |
|
  Старавина |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 858 m |
| Население (2002) | 23 души |
| Пощенски код | 7214 |
| МПС код | BT |
| Старавина в Общомедия | |
Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.
Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
| Османски статистики[3] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | Смятано с Градешница | |||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 38 | 1208 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 80 | 14 | 5 | 4156 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 77 | 8 | 6929 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 63 | 9 | 2190 | |
В селото има три църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана[4] и третата „Свети Атанасий“ е на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година.
В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[6]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]
Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[8]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.
- Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 666 | 741 | 655 | 405 | 217 | 43 | 26 | 23 |
| македонци | 718 | 649 | 405 | 214 | 42 | 26 | 22 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 13 | 5 | 0 | 1 | 1 | 0 | 1 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 5 | 1 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Старавина
Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО
Янис Мякофцис (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[9]
- Починали в Старавина
- Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
- Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[11]
- Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
- ↑ Знаменитости. // Општина Новаци. Посетен на 28 ноември 2017.
- ↑ а б Старавина (Staravina) Мариово - родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
| |||||||||||
Портал „
