Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града Ст. Загора. За други със същото име вижте Загора.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Стара Загора
Знаме    Герб

Stara Zagora.jpg
Бранителите на Стара Загора, Есен в Стара Загора, Храм Свети Николай Чудотворец, Хотел „Marian Palace“, Ески джамия (Стара Загора), Коледна украса в Стара Загора, Аязмото, Пощенската Палата в Стара Загора

Център: Регионален исторически музей (Стара Загора), Търговски Комплекс City Center Stara Zagora, Държавна опера Стара Загора, Galleria Stara Zagora, Park Hotel Stara Zagora, Берое (стадион), Форум на Августа Траяна, Драматичен театър „Гео Милев“
Общи данни
Население 149 266 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 137 729 (НСИ)
Землище 85,786 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 6000
Тел. код 042
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 68850
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Адрес на общината
бул. „Цар Симеон Велики“ 107
6000 Стара Загора
официален сайт: www.starazagora.bg
Стара Загора в Общомедия

Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната. Той е център на едноименните община, област и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е с население от 149 137 души по данни на ГРАО към 31.12.2014 г. Стара Загора е 5-та по големина на население до 18 г.[4] и образува по данни на НСИ 5-тата по големина градска агломерация в България с население от 213 444 жители, както и 5-тата по големина област в България с население към 31 декември 2014 г. от 325 963 души.[1]

В града се намира най-старият в Тракия български театър–Драматичен театър "Гео Милев", уникалният и единствен в Европа Музей на Религиите, античният Форум на Августа Траяна, а на 14 km от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. През 1925 г. е открита втората след София опера–Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора), а през 1895 година първият градски парк от европейски тип в България-Аязмото.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Старозагорското поле – източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения, край река Бедечка със средна надморска височина 196 m. Намира се на 209 km по шосе и 250 km по жп линия от София.

Панорамен изглед на Стара Загора от Самарското Знаме

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Квартали на Стара Загора

Градът е съставен от отделни квартали, които гравитират около централната част на града. Преди Втората световна война в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските български земи. Повечето от кварталите са изградени след Втората световна война след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности, а няколко квартала са присъединени села.

Според кадастралната карта кварталите на града са: Аязмото, Бедечка-Градински, Васил Левски, Възраждане, Гео Милев, Голеш, Дъбрава, Железник, Зора, Индустрия, Казански, Колю Ганчев, Лозенец, Македонски, Митрополит Методий Кусев, Опълченски, Самара 1, Самара 2, Самара 3, Славейков, Студентски град, Три чучура, Три чучура-север, Три чучура – юг, Атюрен, АПК и Централната градска част на Стара Загора.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. През зимата времето е по-меко и по-топло в сравнение с градовете в Тракийска низина, тъй като Средна гора предпазва от студените северни и североизточни ветрове. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 12,9 °C (средна януарска +1,0 °C и средна юлска +23,9 °C) със средногодишна валежна сума 598 mm. Северозападно от Стара Загора на около 16 km се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 km има друг минерален извор в село Ягода.

Климатични данни за град Стара Загора
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18 24 28 32 37 39 42 42 38 34 24,5 19,7 42
Средни максимални температури (°C) 4,5 7,1 11,2 17,9 23,1 27,1 30,1 30,0 25,8 19,4 12,2 6,7 17,9
Средни температури (°C) 1,0 3,0 6,5 12,5 17,5 21,4 24,0 23,8 19,7 13,8 8,4 3,4 12,9
Средни минимални температури (°C) −2,1 −0,7 1,9 7 11,7 15,4 17,7 17,5 13,8 9,1 4,9 0,2 8,0
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −19 −12 −4 −0,3 6 7 8 0 −5 −7,9 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 47 35 37 51 71 66 57 48 32 45 57 52 598
Източник: [5]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Характерна флора[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.

Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността „Карасиврия“, северно от гр. Стара Загора, на звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Р. България.

Характерна фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизмът са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара Загора е един от най-древните градове в света. През епохите е носил много имена, но най-често се споменават 8 от тях: Берое, Августа Траяна , Иринопол, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните следи от цивилизация в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-то хилядолетие пр.хр. Тогава, почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките ѝ околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.[3]

Първи ред: 1.Музей Неолитни Жилища (Стара Загора) 2.Kултова фигура на таралеж на 7000 г., намерена при Старозагорски минерални бани 3.Глинен аскос на 8000 г. Втори ред: 1.Ритуална фигура на Сфинкс на над 7000 г. 2.Съд за зърно-шедьовър на над 8000 години. Трети ред: 1.Най-древната тарамбука в Европа-на над 7000 години 2.Глава на керамична антропоморфна фигура 3.Съд-календар на възраст над 8000 години от Азмашката могила 4. Чаша на 8000 години

През 1968 година в града са открити уникалните Неолитни жилища от 6-то хилядолетие пр.н.е. ,които са най-запазените и с най-богатия фонд в Европа.[4] Те представляват къща на два етажа с комин и три отделни помещения с дължина 10 м, широчина 5,60 м и височина минимум 7 м. Изградени са от дървени колове, преплети с по-тънки пръти, измазани със смес от глина и слама и покрив от слама и шума. Всяко от помещенията е разполагало със собсвено огнище и спалня. Открити са домакински съдове, маси, лъжици, игли, копия ,ножове, точила, ечемик , леща и пшеница , ръчни мелници, тесли, сърпове от рог на коза и пещи за печене на храна. Намерени са още и керамични фигури и съдове, мраморни човешки фигури, от които най-древната мраморна фигура по българските земи-женска фигура с масивна долна част, което свидетелства за култ към Богинята-майка и плодородието. Някои от откритите идоли са изобразени с вдигнати нагоре ръце, което е характерна молитвена поза при култа към Слънцето.[5][6] Не липсват и красиви шедьоври като ръчно боядисани фигури във формата на лале и водна лилия, фигури на животни като котки, таралежи и язовци, религиозни скулптури, ритон, бижута от морски черупки, както и 33 см. ръчно украсен музикален инструмент тарамбука. Сред сложните рисунки на тази до момента най-древна тарамбука в Европа се открояват и знаците на Ин-Ян . Изключително интересна и уникална находка в Музея Неолитни Жилища (Стара Загора) е и Сфинкс, намерен в града, който е единствен до момента в България. Уникалният артефакт е заснет и показан в специален филм по National Geographic Channel. Сфинксът е по-малък от Великият Сфинкс в Гиза , но е много по-древен от този в Египет-на над 7000 години. Неолитни жилища (Стара Загора) са се запазили непокътнати с цялата покъщнина по този начин, по който хората са ги оставили някога преди над 8 000 години.

Край Стара Загора е открито и ритуално съоръжение на близо 8 000 години.[7] Находки за изследвания са изпратени в най-добрата такава лаборатория в Европа-Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети. Там е потвърдена възрастта-близо 8000 години.

Интересна е символиката на обредните дейности, които са се извършвали в култувото съоръжение. Всяко семейство е палело огън и е извършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна. В съоръжението са намерени изгорели части от стени на къщи, защото тогава хората са „погребвали“ къщите си. Древните хора са се отнасяли към дома си като към същество с „Душа“, което също трябва да се погребе.

Няма друг град, който да има 5 праисторически селищни могили, като една от тях да е и най-голямата в Европа.[8] До „квартал Колю Ганчев“ в Стара Загора се намира Берекетската могила , която е най-голямата селищна могила в Европа с височина 17.50 м с диаметър при основата над 300 м. Животът тук започва в края на 7-мо хилядолетие пр. Хр. и продължава до 12-ти век сл. Хр. В тази могила е открито и златно бижу , датирано от времето на най-древното злато в света-това от прочутия Варненски халколитен некропол.[9] Азмашката могила край града е първата цялостно проучена селищна могила в Европа. В нея е открита най-ранната мраморна статуетка в Европа, както и уникален съд-календар с 365 шахматни светли и тъмни квадратчета. В могилата край Старозагорските минерални бани за първи път се откриват площади, където са се извършвали ритуали , както и огромни 10 метра широки ритуални стълбища, изградени от камъни с тегло около 100 кг. Високите 12 метра каменни стълбища, водят нагоре към храм на над 7000 години. В този древен храм е открит умален модел на самия храм, както и големи съдове с изобразени митологични сцени с крилати Божества. Открит е и 38 см богато украсен и боядисан съд, на който от едната страна е изобразено мъжкото тяло, а от другата женското. Откъдето и да се погледне фигурата, се вижда човешко лице, а погледнато отгоре се оформя кръст.[10]

При мащабни проучвания на близо 20 метра дълбочина на българските учени през 70-те години край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр.[11] [8] Тези уникални и най-древни в Европа метални рудници са на близо 7600 години. Металните рудници край града са обслужвали огромен ареал от древния свят. През 2014 година археолозите от Регионален исторически музей (Стара Загора) откриват поредната уникална находка край града-първата фабрика за производство на Мед в Европа на възраст над 7 000 години.[12] В помощ на нашите учени в проучванията на тези находки се включват и експерти от Института по археометалургични изследвания към University College London. Медта, добивана в тези рудници, е определяна като „първият метал, до който човекът от Европа се докосва.“[8]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое. Учените считат, че Берое е основан от бащата на Александър Велики-Филип II Велики.

Античен Форум Августа Траяна (2009 г.) Стара Загора е уникална в света с това, че Форумът, за разлика от всички други римски антични градове в света, е разположен при Западната порта на града.

В I-ви век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име-Августа Траяна. Градът е вторият най-голям, икономически, административен и културен център в Тракия.

Първото писмено споменаване на града е от 152 година в запазен надпис във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления в административната територия на civitatis Traianensium-"Града на Траянците".

В надпис от 163 г. за изграждането на бани и нимфеон при Старозагорските минерални бани името на града е „Преблестящият Град на Траянците“. През 175 г. в тържището Дискодуратера е издигната статуя на император Марк Аврелий от „Града на Траянците“. В надпис за изграждане на пазар за месо от 177 г. градът се споменава и като Траянополис, а градските власти се обозначават като „Съветът и Народът на Траянците“ (ἡ βουλὴ καὶ ὁ δῆμος Τραιανέων). Надпис Augusta Traiana се употребява и при строежа на Августеум в града през 13 ноември 233 г. В надпис от град Ламбезис в древното берберско царство Нумидия от началото на 3-ти век, тракиецът Мукатралис съобщава, че е роден в „Августа-Траянския град“ (natus in civitate Augusta Traianesie). Град Августа Траяна (Αὐγούστη Τραιανή) се появява и в 323 г. в чест на император Константин I Велики, в един посветителен надпис от времето на император Александър Север ,както и при военни дипломи на хора от този град от 7 февруари 160 г. и 7 януари 237 г.

1.Бронзова фигура на Хермес от 3-ти век 2.Уникален шлем-маска , принадлежала на тракийски войн от римската армия 3. Изключително рядък уникат от 3-ти век-стъклена фиала с изображение на танцьорка 4.Стъклена чаша от 2-ри век 5.Сребърна чаша от 1-ви век 6.Мраморна плочка на Бог Дионис 7. Монета от Августа Траяна с изображение на император Септимий Север и лъв

За последно градът като Августа Траяна се споменава на 25 септември 378 г. в постановление от името на императорите Валент, Грациан и Валентиниан II и запазено в Кодекса на Теодосий. В постановлението се разглеждат въпросите за представителните сгради, оставени да се рушат поради нехайство: „Наистина, ако в различните провинции съществуват такива сгради, каквито се докладва, че има в Августо-Траянския град или на други места, които са превъзходни и твърде обширни за частни нужди, за да се запазят, може би ще е необходимо да бъдат определени за престой на управителите им и да се поправят под техни грижи.“

Над два века Августа Траяна е един от много малкото центрове, в които се водят кървави и зрелищни битки с гладиатори. Организаторите и инвеститорите на тези битки са и жени, сред които и според надпис, намерен в града, първожрицата Миниция Фирмина, както и „Най-достойната първожрица Септимия Сейте“.[13] Този артефакт е един от най-интересните и е наречен „Паметник на Тъщата“. Бил е издялан по поръчка и е с надпис: „На добър час! По решение на Най-могъщото буле и на Най-свещения демос първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос, издигна този Паметник на тъща си Септимия Сейте, най-достойната първожрица, организатор и инвеститор на гладиаторски борби (ди хоплон)“.[14]

1.Мраморна плоча от 2-ри век на Гладиатор от Августа Траяна 2.Бронзова статуетка на гладиатор от 3-ти век 3. Три статуетки на гладиатори от Регионален исторически музей (Стара Загора)

Още от античността в града се организира и спортен живот на най-високо ниво. Спортните и атлетически упражнения и състезания са заемали важно място в обществения и духовния живот. Специализираните училища по атлетика за подготовка на младежите се наричали гимназиони, а за мъжете–палестрати. В най-големите градски центрове е имало и стадиони . В града е съществувал гимназион , а спортните събития са се провеждали на Античния Форум на Августа Траяна. Всички спортни събития след това обаче се изнасят на новопостроения стадион. Сред всички спортисти от града обаче се отличава един-Марк Аврелий Фронтон. Фронтон е атлет от най-висока класа. През 1911 г. започват изкопни и строителни дейности заради строежа на Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора. Открита е кула, крепостни стени, както и надписани каменни плочи. След като са разчетени, една от тези плочи се оказва уникална находка от културно-историческото наследство на България. Надписът гласи:

Каменната плоча с надпис в чест на Марк Фронтон

„На добър час! На Аврелий Фронтон, син на Диофан, Олимпионикия, Алионикия, Необикновения бегач. Отдавна пръв и единствен сред всички граждани на родния град и Отечеството си. По решение на Свещения Съвет и Славното Блестящо Събрание, Аврелий Менандър-“Злобата",син на Менандър и Кото, атлет, съвъзпитаник на победителя, издигна статуята за своя сметка. Благоденствай!"

Статуята на Марк Фронтон не е открита, но две думи в надписа правят този артефакт уникален за страната ни: „Олимпионикия и Алионикия“. Това са звания, които получават единствено победителите в Олимпийските игри. Олимпионикий е званието на победителите от игрите от Олимпия, а Алионикий от олимпийските игри, провеждани на Родос в чест на Бога на Слънцето. От надписите се оказва, че Марк Фронтон е спечелил и двете. В тези олимпийски игри участват най-големите имена на империята. Пробив във вековната хегемония на атлети от Мала Азия, Сирия и Египет прави именно Аврелий Фронтон от Августа Траяна. Още от античността, както и днес, олимпийската титла е мечта на всеки атлет, но много малко я реализират. Няма друг античен атлет от територията на днешна България, който да е ставал Олимпийски шампион, а Марк Фронтон е дори двукратен олимпийски победител. Той получава и най-високите възможни титли: Тракарх през 297 г. и Европарх-председател на Тракия и Европа. Прочутият атлет е имал и правото да се обръща директно към императора и дори да влияе на решенията му. Друг открит каменен надпис в чест на Марк Фронтон гласи:" Тук живя Първият Управител на Европа ".[15]

Известният римски историк Амиан Марцелин пише че : „Големите градове Филипопол и Августа Траяна, които в древността се наричали Евмолпиада и Берое, красят провинция Тракия“.

В града се развиват и редица изкуства, както и музиката. За това свидетелстват образците на бронзовата и каменната пластика, ювелирното изкуство, грънчарството, производството на стъкло, както и великолепната статуя от мрамор на легендарния Орфей. Изключителна рядкост е това, че в Стара Загора има открити цели 3 паметника на най-великия поет и певец от древността. Освен калъп-матрица за изработване на свирещ Орфей, през 1975 г. в Стара Загора при археологически разкопки е открито едно от най-хубавите пластични изображения на Орфей не само у нас, но и в пределите на тогавашната Римска империя .

Изключително рядка мраморна статуя на Орфей от края на II-ри век, намерена в Стара Загора

Скулптурата представя Орфей, приседнал до едно дърво, който унесен свири на подарената му от Аполон лира. Около нея има и декоративно изработена рамка, на която са изобразени животни като лъв, бик, пантера и гущер. Интересна е тази символика в Християнството, където Орфей се използва за изобразяването на сцени, в които той свири на дивите зверове, като с това се визира Иисус Христос, който чрез учението си опитомява озверелите от грях човеци.

В Стара Загора е открит и единственият в България писмен паметник, посветен на Орфей. Това е едно уникално по рода си литературно произведение, датирано от края на 2-ри век, гравирано върху мрамор, украсено с щит и копие отляво, а отпред и вдясно с растителни орнаменти. Надписът гласи:

„На добър час! Терес посвети на Лечителя изящно изработена статуя на приятеля на Аполон-Орфей,който успокояваше с гласа си и със съзвучията изпод ръцете си зверове, дървета, влечуги и птици“.

Най-ценното в паметника е това, че се цитират директно думите на Орфей от неговата книга „Аргонавтика“ в първо лице. Уникалният паметник обаче е изкъртен и пренесен от Стара Загора в София, в Национален археологически музей под номер 1595.

Уникалната мозайка „Дионисиево шествие"

Стара Загора е от градовете в България, известни с най-много открити до момента антични мозайки-над 20.В ранната есен на 2011 година до една от крепостните стени на Августа Траяна е разкрит един шедьовър от световен мащаб на изкуството от Античността-уникална мозайка, посветена на Богa на виното Дионис . Мозайката „Дионисиево шествие" е без аналог по нашите земи. На това изящно произведение на изкуството са изобразени трима от свитата на Бог Дионис-две танцуващи жени-вакханки и един мъж-Сатир.

Мъжът не е типично изобразен с кози рога и опашка, а носи жезъл и кожа от леопард.Една от жените носи кастанети , а дугата маракаси . Първата менада е с венец от бръшлянови листа. Мозайката е изпълнена с лаврови клонки и е изработена от камъчета с размер около 1 см, но при част от детайлите камъчетата са много по-малки.Сложните, изящни фигури говорят за изработка на много голям майстор.

Уникалната мозайка се е съхранила през тези близо 2000 години като по чудо под 3 метра земен насип. Тази мозайка всъщност е само част от по-голяма такава. Източно от мозайката се намира и уникална писцина-декоративно водно огледало. Експертите са на мнение, че е напълно възможно да се открият фигурите на още една вакханка, както и фигура на самия Бог Дионис, най-вероятно съпровождан от лъв.

По времето на император Марк Аврелий (161 – 180) в града са построени прави улици, десетки жилищни и обществени сгради, градски стени, ограждащи площ около 50 ha и подсилени с около 40 кули, от които са проучени 11, водоснабдяване, канализация, театрална сграда, храмове, пазари, одеон, терми, форум. Градът е и със самостоятелно общинско управление, градски съвет и Народно Събрание. Избухването на тежката Маркоманска война на княз Баломар застрашава Римската империя и Августа Траяна придобива изключително важно стратегическо значение. Градът се е ползвал и със специален статут.[16] По специална заповед именно в този град се заселват и ветераните от войните, които Римската империя води. Градът започва да сече и собствени монети-едно изключително право, което се полага само на най-големите и важни центрове. Правото за сечене на собствени монети започва от 161 година и се развива до времето на император Галиен. На монетите се отпечатват ликовете на императорите и стотици различни изображения. Сред тях представляват интерес архитектурните паметници от Августа Траяна.На територията на Августа Траяна са открити и части от храм, посветен на Богинята Рома. В запазения надпис освен името на Богинята се споменава и името на нейния първожрец–Марк Аврелий Азиатик, който вероятно е изградил храма със свои средства.

Античен Форум Августа Траяна-Нощен Изглед

Създадени са отлични условия за икономически и културен възход. Произвеждани са много изделия от бронз, за което говорят откритите работилници за метал и луксозни стоки, статуетки, апликации за колесници. Императорът не жали никакви средства, градският живот кипял на пълни обороти. В Августа Траяна, като един от най-солидните градски центрове с жители със завидно благосъстояние, се появяват много огромни имения с разкошни вили. Една от тези вили е добре проучената тракийска вила „Чаталка“. Вилата е принадлежала на тракийски аристократи. Обзавеждането по вилата и откритите предмети в нея говорят само, че тя е можела да си съперничи с най-богатите имения на първенците в Рим. Открити са скъпи мебели и предмети, внос от различни места по света, златни бижута, шишета за балсами и парфюми , сребърни чаши и други луксозни предмети, принадлежащи на собствениците.

Както се е полагало на един императорски град, построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или пък събранията, където са се решавали важните за града дела. В центъра на площада има запазен постамент, върху който е имало императорска конна статуя. Северно от театрона са разположени просторните терми, които играели и роля на образователен, духовен и спортен комплекс. В сградата е имало и 10 просторни зали. Точно там се е намирало и най-ранното учебно заведение в града от началото на 3 век-Севериановият Гимназион. Комплексът по-късно е разрушен заедно с епископският дворец.[17] от набезите на Хуните, предвождани от Атила. Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3 – 4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и отново става център на Тракия.

Умален модел на град Августа Траяна

През 2012 година при разкопки пред Съдебната палата в Стара Загора е открита поредната изключително значима находка без аналог в света-бронзов секстарий от 5-ти век, направен по поръчка за император Зенон. Със съда, който е единствен до момента в света, са измервали брашно и течности. Той тежи 1 кг и е направен според надписа на него по поръчка в Константинопол от дясната ръка на императора-Себастиян, префект на Източната префектура, в която попада и град Берое . Надписът е на латински език и гласи: „Нашият господар Зенон-вечен Август. Тази точна мярка е изработена от сиятелния мъж Себастиян, който е префект на притория и бивш консулар“. Подобни съдове са изключителна рядкост. Те са били изпращани само в определени градове, където е имало мащабна търговска дейност, за да може да се извършва контрол. Изровени са още и две съкровища и мраморен свещник с глинена лампа, който също до момента няма аналог по нашите земи. По времето на император Зенон Берое е търговски център-освен секстарий са открити още и 2 еталонни мярки за монети. Всичко това говори, че в района на разкопките са се намирали и държавните учреждения, които са контролирали монетното обръщение и търговията със стоки.

Град Берое е и мощен духовен център и един от първите градове, в който е създадена християнска община. Пръв въвежда Християнството тук Апостол Карп-един от 70-те Апостола на Иисус Христос и сътрудник на апостол Павел. При разкопки са открити и много раннохристиански църкви, в които са намерени епископски гробници, базилики, раннохристиянски манастирски комплекс, както и архиепископски дворец с тронна зала. В този християнски град има данни за съществуването и на женски манастир. В пространството на големите терми при западната порта е била издигната малка църква. Източно от стените на града бе изследван мартириум, прераснал след това в гробнична църква. В един от гробовете, изписан със стенописи в тъмночервено, се чете надпис, в който е изписан псалм от Стария завет: „Да бъде това вечното мое място за почивка. Тук искам да живея, както съм си го пожелал. Господи помилуй. Бог е с нас.“

През периодът на късната античност в Берое настъпва едно ново духовно развитие, свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия. Епископът на Берое Демофил взима участие в Църковния събор в Сердика. През 355 г. римският папа Либерий e заточен в Берое, а беройският епископ Демофил достига в столицата Константинопол най-високия ранг-Патриарх на Византийската империя.[18][19]

В 6-ти век градът се споменава като Берое в календар на готите под датата 19 ноември, свързан с известните 40 жени-мъченички. В края на 6-ти век градът е отново разрушен, но след това възстановен и носи името Верея.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път областта Загора се споменава в известията на Георги Амартол, повторени от Лъв Граматик, Георгий Кедрин и Симеон Метафраст, където се описва помощта, която българската войска на Тервел оказва на император Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. между Византийската империя и България се сключва мирен договор , според който на България се отстъпва областта Загора .Три години по-късно, според други източници, Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край Анхиало . Според по-късните известия на Теофан Изповедник през 716 г. между новия император Теодосий III Адрамит и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва и още една част от Тракия, на запад от Загора, до „Милеона в Тракия“. През 717 г. Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30-хилядна арабска армия, обсаждаща Константинопол. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.

Надписаната каменна плоча от 784 г.,намерена в Стара Загора. Един от много редките паметници на културата, свидетелстващи за присъствието на императрица Ирина в кръстения на нея град.

През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя , а лично византийската императрица Ирина посещава града заедно със своя син Константин VI и голяма свита от придворни офицери. Императрица Ирина отпуска средства и отново възстановява града. Нарича го и на свое име-Иринопол, Градът на Ирина. През 2005 година при разкопки в града е открит изключително значим надпис от 784 година. Надписът е изложен на показ в Регионален исторически музей (Стара Загора) и гласи: Възобновиха тази крепост Господарите на Вселената Константин и Ирина, Премъдри и Всеславни императори. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град.

Богатият аристократичен летописец Теофан Изповедник описва посещението на императрицата в Берое:"През тази година, през месец януари, индик седми, споменатият Ставракий се завърнал от земята на склавите и на хиподрума отпразнувал с триумф победата си. А през месец май от същия седми индик императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Берое. Тя заповядала да застроят този град и го преименувала Иринопол".

През 812 г. град Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на Крум. Историческите източници показват, че след победоносната война на Крум от 812 г. и мирния договор от 817 г. българската държава предприема широкомащабни действия, целящи защита и укрепване на района южно от Стара планина от град Берое до морето, засилване на българското етническо присъствие в него и трайното му присъединяване към България. До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора , но по време на покръстването на княз Борис I в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници–от Сидера (Железни врата, дн. Змеевски проход) до Дебелт. В границите на България градът е център на комитат[20],както и запазва ролята си на едно от най-големите административни, стопански и религиозни средища.Съгласно данни на историци, през тази епоха в района на Берое е имало родово имение на византийските императори от династията Комнини. Императорите са резидирали продължително време тук, използвайки Боруй като втора столица. От тук те са организирали походи срещу северните нашественици–печенеги и кумани.

При всяко едно сериозно изследване на средновековното изкуство се цитират и прочутите каменни релефи от Стара Загора от 8-9-ти век.[21]Тези каменни релефи са с огромна културна и историческа стойност, признати за шедьовър на изобразителното изкуство, те са едни от най-интересните и уникални археологически находки в Европа.[22]

Уникалните средновековни каменни релефи от Стара Загора. Горните 2: Изображение на Барс и жена,свиреща на кавал. Централните 2: Пауни, пиещи пиещи нектар от Дървото на живота и женски Барс, от който суче малко барсче, Герб на Стара Загора. Долните 2 :Изображение на Грифон и Двуглав орел

Първите 4 плочи са открити през 1907 г на върха Аязмото, а петата с изображение на женски Барс, кърмещ рожбата си през 1957 г. За първи път те са проучени и описани от проф. Богдан Филов. На два от каменните релефи са изобразени барсове. На друга плоча има изображение на два пауна, пиещи нектар от Дървото на живота. На последните 2 плочи са изобразени Грифон , както и Двуглав орел. В рамките на Европа, най-голям брой изображения на Грифони се срещат в България . Подобно на барсовете, Грифонът заема важно място в митологичното съзнание на ранните българи. Митологичният образ на Орел с две глави идва от Месопотамия , където през 3800 г. пр. хр. двуглавият орел е символ на шумеро-акадския бог Нинурта, син на бог Енлил. Двуглавият орел е бил напълно непознат в основните области на тогавашната Византийска империя. Изображенията не са лъвове , които са византийски символ, а гривести барсове, характерни за изкуството на езическия период на Дунавска и Волжка България, където Барсът е тотемно животно. Нито една друга котка няма такава грива. Този тип изображения са наследени и в християнската епоха на Първото българско царство, а така също и в гербовете на Асеневци от Втората българска държава. Те са чужди на византийското изкуство. При тях изцяло липсват растителни орнаменти и геометрични фигури, характерни за римската и византийската скулптурна украса. Ето защо и Мадарският конник е изобразен как тъпче и гази с краката на коня си лъв[23] , докато го пронизва в гърба с копието си. Интересно е да се спомене и че на китайски език България е Bǎojiālìyǎ (保加利亞), като сричката Бао означава именно хищното животно Барс. Сричката Бао означава още и пазител, както и Висша Духовна Сила, според историка и филолог Фаина Гримберг[24]. Самото име Барс е старо, царско име и се среща като Борис, Бориса, Бърза или Персиян, както и при старинни фамилни имена като Барзов. На български се свързва и с Рис, на ирански барс означава грива ,на староирански барс е пантера, а на старогръцки пантера е пардс или pardos. Княз Борис I ,както и баща му Персиян също носят името на барса.

През Втората българска държава и особено през Възраждането обаче се проявява много силно византийско и съответно европейско влияние и така лъвът се налага като символ на силата и държавността на мястото на барса.

Грифонът, барсът и двуглавият орел заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на прабългарите, играейки ролята на животни-пазители и въплъщение на култа към Слънцето.[25] Историкът Здравко Ждраков отбелязва, че „ барсът, наред с елена и змията (дракона) са трите най-често изобразявани животни в езическа България“.

Важна особеност на старозагорските пластики е двумерния, плоскостен начин на художествено изобразяване, при който имаме отказ от използване на перспектива и дълбочина на образите. В съвременното художествено изкуство на Европа стилът се появява едва в последните 100 години и се нарича Модернизъм. Много показателен е фактът, че и петте уникални релефа са намерени в непосредствена близост до Аязмото на Св. Теодор Тирон, свещен връх в подножието на който е изграден древния град. На самия връх има лековит извор и Храм от времето на траките до наши дни. От много векове и до скоро празникът на светеца-Тодоровден, е тачен като главен празник на града, а самият светец-като духовен покровител на града.

Към групата на старозагорските релефи са и още[26] два капитела на колони, открити в Стара Загора, върху които са представени птици , както и плоча с изображение на жена, която свири на кавал.

Старозагорските релефи са създадени в района на Берое, където на мястото на мощен религиозен център е действало художествено ателие, обслужващо художествените нужди на местната и столичната раннобългарска Аристокрация .Пластиките са местно производство, изработени върху местен каменен материал (червеникав плочест шист), който, от цялата територия на съвременна България, се открива единствено в средногорския район на Старозагорските минерални бани. Тъй като същият каменен материал е използван и в подовите настилки на дворците в Плиска, в беройския производствен център са изработвани и декоративни плочи, задоволяващи нуждите на силно отдалечен пазари.

Една от най-големите тайни в българското Средновековие е покръстването на княз Борис I и древните предания от уста на уста от век на век ,че той приема христианството на старозагорския връх Аязмото. [27][28][29] [30]. В течение на годините свидетелствата и документите, посочващи точното място и година на покръстване на княза са тотално унищожени. Поради това историците са принудени да съдят за това събитие по косвени съобщения. Още по-трудно е разрешаването на тази мистерия, защото княз Борис приема христовата вяра в пълна секретност. По онова време град Берое се е управлявал от княз Цоло[31]-голям приятел ,предводител на борисовата войска, но и роднина на княз Борис. Жената на Цоло починала,а единственото му дете-дъщеря му Цветана се разболяла. Той обявил голяма награда за този ,който успее да я излекува. Много известни лечители се опитали, но никой от тях не упсял да й помогне.До двора на резиденцията в подножието на старозагорското Аязмо, в която живеели, се намирали голяма градина и затвор на пленници-християни от Византия. Цветана преди това постоянно ходила в този затвор и давала на затворниците вода, храна, дрехи, помагала им и се отнасяла много добре с тях. Те научили ,че тя е болна. Измежду затворниците имало големи лечители. Двама от затворниците помолили да бъдат пуснати, за да прегледат Цвета. Те казали на княз Цоло, че могат да я излекуват, но само при две условия: Първо-след като я излекуват, да ги пуснат от затвора на свобода и второ-да я покръстят. Цоло се съгласил,че ако я излекуват, дори и той ще приеме вярата.[32] Те излекували Цветана и я покръстили в храма, издигнат година преди Покръстването на България. Тя пила и от извора на Аязмото и след това я кръстили с името на императрица Теодора с небесен покровител Свети Теодор Тирон .Интересен факт е,че и дъщерята на княз Борис също се е казвала Теодора, а синът на брата на Борис се е казвал Тудор. Цоло спазил обещанията си и той приел тайно вярата. Храмът, който се намирал на мястото на сегашния шадраван на върха на Аязмото, е преустроен и на негово място се издигнала Първостепенен Храм-Лавра с името на Свети Теодор Тирон. Това бил един от седемте главни манастира в Княжество България. Цялата Сърнена Средна гора е била осеяна със скатове (килии), в които монасите са се молили. В празничните дни те идвали в църквата "Св. Теодор Тирон" да служат. Твърди се,че точно в този храм Борис приема христовата вяра.

Покръстването на княз Борис I-стенопис от старозагорската църква "Свети Теодор Тирон". Стилът на стенописите е уникален и се среща единствено в Стара Загора-изображенията са пресъздадени от множество малки квадратчета в богата гама от цветове и фреските изглеждат като мозайка.

В полза на това твърдение са и няколко безспорни факта:

1.На първо място, това е вековната почит на населението на града към върха на Аязмото. Всяка година на Тодоровден, деня на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на Аязмото и се миели с чудотворната вода на извора. Свещеници от близката църква „Св. Троица”, където има специален престол и икона, посветени на светеца, са отслужвали литургия на върха. Именно тук е бил разположен центърът на мощно християнско средище от около 10 манастира и скита. До момента са открити 7 древни манастира и един голям дворец. По тази причина в първите векове на османо-турското владичество близкият Змейовски проход се наричал на турски Килисанджа дервент–Църковен проход. Едва след решението на Политбюро на БКП през 1951 г. за „борба с религиозните предразсъдъци”, традицията е забранена, а Аязмото се превръща просто в парк.

2.Княз Борис умира на 2 май 907 год. Борисовден винаги се е празнувал на тази дата с литургия в църквите. Само и единствено в Стара Загора преди Освобождението всички духовници са излизали на този ден на Аязмото и са превръщали службата в градски празник

3.В църквата на Аязмото, която и сега се казва „Св. Теодор Тирон” има икона, която показва покръстването на княз Борис.Самата църква е кръстена на княз Борис.Още една църква в Стара Загора носи името на княза.Неговото име са носили още и училище „Димитър Благоев” и парк ”Пети октомври”-Княз Борисова градина".

4.От цялата територия на средновековна България, единствено тук, в Стара Загора местното население вярва и пази спомена, че покръстването е станало в техния град и ежегодно чества това събитие. В чест на това събитие с редица решения новоосвободените старозагорци, наред с възстановяването на своя разрушен град подчертават исторически изградения духовен образ на своя град. Те кръщават първото си построено в 1885 г. училище, улица и една църква в града на името на княз Борис Покръстител.

5.И до днес миряните старозагорци знаят, че именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Града на липите още от 864 г. до сега. На 2 май 1895 г. - Денят на цар Борис Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския митрополит Методий за новия храм. С решение на Светия синод и досега вторият му престол е на името на княз Борис.Самата църква "Свети Теодор Тирон", която се издига на върха на Аязмото, е записана в книгата на ЮНЕСКО като уникална и единствена поради факта, че единствено в нея е представена българската носия преди над 300 години. Другото любопитно нещо в този храм е че той е целият иконописан само с български светци.

6.В публикация от февруари 1944 г., озаглавена „Легенда за Аязмото” четем: „В този храм приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници–боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук дошъл с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място”.

7.През 1910 г чужди историци посещават Стара Загора по време на научен конгрес в София,състоял се от 24 до 28 юни. Това са проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история към духовната академия в Санкт Петербург, богословът Александър Чучулаин и журналистите Гучков и Крамарж. Всичките те твърдят, че цар Борис се е покръстил именно на старозагорското Аязмо, като един от тях дори възкликва: ”Вие не знаете върху какво важно и свещено място стоим!”

Проф. Палмов допълва: "Св. Княз Борис на 3 пъти се срещал с византийския патриарх Фотий тук за водене на преговори по въпроса за покръстването... Известно е от историята, че войводите на Борис са се бунтували срещу покръщението на българския народ.Само един–князът на Загора Цоло, поради обстоятелството, че бил вече покръстен, станал съмишленик на княза и покровител на движението за тази цел. Затова и Св. Борис водил преговори с Фотия в Загорието под охраната на княз Цолю. Къде Фотий е покръстил Бориса? Естествено, в свободното от воеводските набези място-в Загорието. На кое място в Загорието? Разбира се, край чудотворния извор на Аязмото, гдето били покръстени княгиня Теодора и баща й, княз Цолю.”[33]

От покръстването на Борис до края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума 'бору' – крепост).

По време на Кръстоносните походи, когато войските на Фридрих I Барбароса минават през Балканите, австрийският свещеник Ансберт, който е имал достъп до императорската канцелария, пише за град Верея , че е голям, богат град, който кръстоносците превзели, ограбили, а след това опожарили.

Под османска власт[редактиране | редактиране на кода]

През 1372 г. османците, водени от Лала Шахин, завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Най-голямата битка е станала на върха Българско кале, на 5 km западно от града. Най-ранният османски документ, в който се споменава градът е от 1430 г. Там градът се нарича Ески Хисар. Османците, знаейки за старата история на града като център на областта Загора, още в първите години го кръщават с най-различни сходни имена-Загр и Атик (атик – древен по арабски), Загра и Атик хисар (Древната крепост Загра или Древният град Загра), Загра, Загралъ Ескиси (Старинна Загра), Ески Загора ,Заграси Атик, Загралие Ескиси и Ескиси Загора (Стара Загора) . По-късно обаче, през XVII век, се налага една единствена форма-Ески Загра. Според Евлия Челеби през XVII век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Кючук хамам), 1 безистен и 855 дюкяна.

Панорамна снимка на Стара Загора от 1876-та година


В подробен доклад за Ески Загра, написан през 1859 г. от френският учен-географ д-р С. Ф. Пойе до Географското дружество в Париж се казва: „Ески Загра, на официален език Загра ел Атик, произлиза от българската дума Задгора, оттатък планината; тя е била столица на територията, известна по-рано като Задгория и княжеска резиденция по времето на българските царе; след завземането турците я наричат Стара Загра, българите я именуват Железник, от желязо, което изразява силата на това място...В старо време Загория обхващала безкрайната равнина, простираща се от Ески Загра до бреговете на Черно море , към градовете Месембрия (Несебър)...“

В друг доклад, писан от доктор Емил Изамбер, професор в Медицинската академия и член на географското дружество в Париж , поместен в неговия Туристически пътеводител, издаден в 1861 г. е отбелязано: „Ески-Загра (на официален език Загра ел Атик), изграден върху полукръг върху среден склон на Средна гора е Административен център с 17 000 жители. Местоположението на древния град, княжеска резиденция при кралете на България, се намира на около 2 км на една височина, на едно място, наричано днес от турците Демир-хан или Железен хан“.

1.Най-отгоре: Снимката "Изглед от развалините на град Ески-Загра" на френския фотограф Жан Раул , улавяща опожарения и унищожен град през 1877-ма година. Следващите две снимки-Възобновлението на Стара Загора след Руско-турската война

В спомените на Райна Княгиня , която както Васил Левски, учи и завършва образованието си с отличен в Стара Загора, пише, че въпросният връх Демир-хан е известен сред българското население и като Римското кале. Крепостните стени на града, оградени отвън със земен ров са останали запазени в значителна степен до около 1900 г. и са наричани от местното население Хисар или Хисарлък, а жилищните квартали вътре в тази крепост-Демир Хисар, т.е. Железен град. На 2 км източно от града, на един висок връх, се намира крепост, пазеща прохода, наречена от турците Демир хан-Желязна врата, а от българите Римското кале. Оттук идва името на най-старата улица в града–ул. „Железни врата“, която е водела право към прохода.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци (почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 г.) През 1854 г. старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход – Железни врата (Сидера по гръцки и Демир капу по турски). Но това име не се налага за дълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.

Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Загра е един от най-населените с българи градове в Румелия.

През 1841 г. в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 г. се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най-видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наричана „българският славей“.

През 1875-та година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[34] и е най-големият град на територията на днешна България. [35]В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000–Солун, Одрин, Битоля и Скопие.

Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г., ръководено от Колю Ганчев.

Старозагорското клане[редактиране | редактиране на кода]

Старозагорското клане, извършено от турската армия над българите в града на 19 юли 1877 г. – костницата на жертвите

След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченции войските на ген. Гурко с петкратно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят и укрепяват на връх Свети Никола, a турците завземат града и го подлагат на пълно унищожение.

Градът тогава все още е най-големият в България с население от 25 460 души. На 19, 20 и 21 юли 1877 г. 48 000-на редовна турска армия, водена от Сюлейман паша, превзема града, подпалва го и го унищожава.

Поради историческите превратности градът (Берое, Боруй, Стара Загора) е многократно подлаган на пълно разрушение и опустошение от различни нашественици: в 619 г. при нападение на славяни и авари; в 1190 г от войските на на III-я кръстоносен поход; в началото на XIV-ти век от татарска орда; в 1364 г. от войската на османо-турския завоевател Лала Шахин; през юли 1877 г. от войските на Сюлейман паша. Въпреки това градът се възстановява и разраства, може би защото неговото население тачи своя многовековен покровител Св. Теодор Тирон, на името на когото е наречено древното Аязмо над града.

Част от Източна Румелия[редактиране | редактиране на кода]

Военният клуб в Стара Загора преди 1932 г.

Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново, за да устои на прищявките на времето. За тази цел през 1878 г. в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година е положен и първият камък за възстановяването на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора, който също е изгорен от турците. С шахматна планировка са едни от най-модерните и големи градове в света – Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.

При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 г. Стара Загора има едва 15 288 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен – 20 000 души население.

След Съединението, балканските и световни войни[редактиране | редактиране на кода]

Стара Загора през 30-те, Източник ДАА

В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 г. и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 г.. От 1901 до 1913 г. Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе.

В 1903 г. църквата „Въведение Богородично“ е изписана от дебърския зограф Христо Благоев.[36]

През 1926 г. Стара Загора е изпреварена по население от Бургас – град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946 – 1956) и Перник (1956 – 1959).

През 1934 г. населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. населението на града е 38 325 души.[37] През 1956 г. Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. – 87 000. През 1968 г. Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове – стохилядници. На преброяването през 1975 г. населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 г. населението достига 162 768.

Стара Загора днес[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

(в хиляди)

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към завод „ДЗУ“

Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. регионът има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%[38], на продажбите от 23% и на брутния вътрешен продукт от 24,6%.

По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.[39]

Според изследване на неправителствената организация Industry Watch, проведено през второто тримесечие на 2005 г., Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението към покупателната способност.[40] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[6] Към март 2008 г. безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в града – под 4%[41], което е едно от най-ниските нива в страната.

Най-големият работодател в Стара Загора е промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на Стара Загора. Строителството на Мини Марица изток започва по разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. с разработването на въглищния басейн и изграждането на рудник Трояново, ТЕЦ Марица Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5 – 4 млн. тона въглища. Впоследствие се изграждат ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ Марица Изток 3. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а Мини Марица изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.

Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.

Големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метанстанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз.

В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България – „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира и държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.

В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Belvédère“. Към него спада и избата в Оряховица, на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар, както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, както и от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Други важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ – Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ – Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др. През 2006 г. международният консорциум „Линде груп“ инвестира близо 10 милиона евро на територията на „Агробиохим“, като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород, азот и аргон с висока чистота.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). В квартал „Колю Ганчев“ се намира международното летище Стара Загора, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но към 2009 г. не функционира. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо пет, пресичащи територията на страната. От 2007 г. на няколко километра южно от града минава автомагистрала „Тракия“.

През март 2006 г. в Стара Загора започва изграждането на Бизнес парк Стара Загора върху площ от 260 дка в източната част на града. Изградена е частична инфраструктура, но поради кризата развитието му е преустановено.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. в Стара Загора отваря врати първият търговски център тип мол – Park Mall Стара Загора, разположен на 30 000 m² застроена площ, от които 20 000 m² са търговска. В сградата има кино „АРЕНА“ с 6 зали и общо 950 места, триизмерно кино, хипермаркет „Happy 365" на площ от 2 500 m², както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 25 милиона евро и са разкрити над 800 работни места.[42]

През 2010 г. отвори врати най-големият шопинг център в Стара Загора и региона – Galleria Stara Zagora. Той е разположен на 36 400 m² застроена площ, от които 26 000 m² са търговска. В сградата има кино „CINEMA CITY“ с 7 зали и общо 1300 места, триизмерно кино, както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 65 милиона евро и са разкрити над 500 работни места.[43]

Изграден е и Сити център Стара Загора с разгърната застроена площ (търговска, офиси и жилищна ) над 18 000 m², разположена на 5 нива и над 10000 m² паркинг.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на географското си положение връзките на Стара Загора с останалата част на страната са добре развити. Така градът е основен жп възел, през който минават всички влакове, пътуващи по линиите София – Пловдив – Бургас и Русе – Подкова. Много са и автобусните връзки, които свързват Стара Загора с другите големи градове на България. Градският транспорт се осъществява от 34 автобусни и 4 тролейбусни линии.

Регионални институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината

В Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост Красива България.[44]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври 1974 г. се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Стопански факултет, Педагогически факултет и Аграрен факултет. Университетът има филиали в Ямбол и Хасково.

Други висши училища са Частен колеж "Телематика" На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на студентите е построен Студентски град.

В Стара Загора има и над 40 училища, включително: Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски", Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, Професионална гимназия по електротехника и технологии, Природо-математическа гимназия "Гео Милев", Гимназия с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан",ПГ по ветеринарна медицина, ПГ по механотехника и транспорт, ПГ по електроника „Джон Атанасов“, СОУ „Максим Горки“ (Стара Загора), СОУ „Иван Вазов“ (Стара Загора), Средно музикално училище и Средно спортно училище, ПГ по облекло и хранене и други.

През 1995 г. отваря врати Българо-германски център за професионално обучение-Стара Загора [9]. От 1 юни 2011 той става част от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“.

През 2011 г. отвори врати и едно от най-модерните и съвременни частни училища на територията на общината – Частно средно общообразователно училище „Делфините“ [10]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Стара Загора има много спортни съоръжения. Основният стадион на града е стадион Берое. Стадионът има футболно игрище с осветление, лекоатлетическа писта, тренировъчни игрища и публика, която обича града си. Модернизира се и стадиона на ФК Верея (Стара Загора) (Трейс Арена).

На стадиона на 20 август 1988 г. Йорданка Донкова поставя световен рекорд на 100 метра с препятствия, който заедно с рекорда на Стефка Костадинова на висок скок е един от двата световни лекоатлетически рекорда, които България притежава повече от 25 години.

В града има няколко спортни зали – общинска зала (бивша зала ДЗУ) за баскетбол, нова спортна зала в СОУ „Иван Вазов“ (Стара Загора), зала за бадминтон, много тенис игрища, закрити и открити зали за футбол на малки врати, площадки за фитнес на открито и др.

В парк Аязмото има площадки за игра на открито за бадминтон, фитнес и тенис.

Изградени са около осем километра велоалеи, които свързват всички паркове на Стара Загора.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на „Радио Стара Загора“, втората в България радиостанция след Радио София.[45] Днес в Стара Загора се приемат следните ефирни радиостанции (с честота в MHz): Стара Загора (88.3), Радио 1 (88.8), Star FM (89.7), FM+ (90.3), NRJ (90.8), БГ Радио (93.6), Веселина (95.8), Сити (96.8), Вероника (97.4), Христо Ботев (98.3), Хоризонт (99.7), Z-Rock (100.1), Радио 1 рок (103.4), Радио Фреш (104.6), N-JOY (106.2), Дарик Радио (106.8).

Местни печатни издания са: 24 часа Стара Загора, Национална бизнес поща, Новината, Старозагорски новини, Тракия Труд.

Местни телевизионни канали са: ТВ Стара Загора, [[ТВ Стойчев].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Живко Тодоров, кмет на Стара Загора от 2015 г.-втори мандат

Кмет на Стара Загора (втори мандат) е Живко Тодоров.[46] На 25 октомври 2015 г. той печели изборите за кмет на община Стара Загора от първи тур, като получи 79 % от гласовете на старозагорци.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Символи на Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Градове с които Стара Загора има партньорски отношения са:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековен град „Августа Траяна-Верея“.
Император Септимий Север в Августа Траяна и гладиаторски битки на Античния Форум.Възстановка.

Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:

  • Античен форум Августа Траяна – най-старият по нашите земи;
  • Неолитни жилища, 9.00 – 12.00 и 14.00 – 17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.;
  • Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора – 1877 г.“;
  • Регионален исторически музей – бул. „Руски“ 42, 10.00 – 18.00 ч.; почивен ден: понеделник, има печат.

Обсерватории[редактиране | редактиране на кода]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Джамии[редактиране | редактиране на кода]

Театри и опера[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Регионалният исторически музей
Паметникът на Васил Левски и църквата Св. Димитър
  • Регионален исторически музей
  • Форум на Августа Траяна – най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
  • Южната порта на Августа Траяна
  • Късноантична обществена сграда с мозайка (4 – 6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
  • Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
  • Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ – централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (18551858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
  • Музей "Неолитни жилища" – експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
  • Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
  • Тракийска гробница
  • Къща музей „Гео Милев“
  • Къща музей „Градски бит XIX в.“ – експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 г. от дебърския майстор уста Георги
  • Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
  • Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
  • Римските терми при Старозагорските минерални бани
  • Берекетска могила
  • Ески джамия – единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.

Галерии[редактиране | редактиране на кода]

  • Изложбена зала Байер
  • Ателие Галерия Палитра – Изящно и приложно изкуство, икони
  • Галерия 8 – Сборна изложба – живопис пластика и икони
  • Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол – обща експозиция
  • Галерия за изящно изкуство Кавръков – Сборна изложба живопис, графика, икони
  • Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
  • Галерия за класическо изкуство
  • Галерия Зодиак – Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
  • Галерия Палитра – Изящно и приложно изкуство
  • Художествена галерия Стара Загора
  • Художествена галерия Радев – сборна изложба живопис – постоянна експозиция
  • Римска Мозайка – живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
  • Паре – Съвременна живопис и приложно изкуство
  • Рицар – Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
  • Хоби – Сборна изложба

Библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

  • Библиотека „Захари Княжески“ [48]
  • Библиотека „Родина“[49]

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото. Аязмото се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират, Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина.

Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6000 m² са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство – основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца – от април до юни.
  • 5 октомври – Ден на Стара Загора
  • Традиционни факелни шествия на 3 март (послучай Националния празник) и 19 юли (годишнина от „Старозагорското клане“), организирани от сдружение „Вярност“ – www.вярност.net
  • м. Юни – поход „Верея“, към ТД „Сърнена гора“
  • Празници на липите – всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
  • Pierrot – Международен фестивал на куклените театри за възрастни
  • Състезания по корабомоделизъм – езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Почетни граждани на града са Леонид Брежнев, Валентина Терешкова, Веселин Ханчев, Иво Папазов и други. Званието се връчва всяка година по решение на Общинския съвет.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол
  2. http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/prirodni-dadenosti
  3. „Из историята на гр. Стара Загора“ ,Съюз на учените-Стара Загора
  4. "Музей Неолитни Жилища, Регионален Исторически Музей-Стара Загора
  5. "Неолитни жилища–Виж Стара Загора преди 8000 години "
  6. Музей Неолитни Жилища , град Стара Загора"
  7. "Нова сензация с кота 8000: Колко стар е старозагорският неолит
  8. а б в "Праисторикът Петър Калчев: „Неолитните жилища“–в списъка на ЮНЕСКО", NPB.bg, посетен на 23 януари 2016 г.
  9. Музей Неолитни Жилища
  10. Гл. ас. Петър КАЛЧЕВ, врид директор на РИМ-Стара Загора, на 60 години: От Стара Загора тръгва европейската цивилизация
  11. „Халколитни медни рудници“, Регионален Исторически Музей-Стара Загора
  12. „Откриха фабрика за мед на траките“
  13. Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия, Людмил Вагалински, 2009
  14. "Булето на Августа Траяна заседава насред градския форум"
  15. Старозагорец управлява Европа.Марк Аврелий Фронтон от Августа Траяна. Днес (Ст. Загора), № 23, 13 – 19 юни 1996, с.6
  16. Известия на Историческото Дружество въ София, книга XI-XII, Къмъ Историята на Августа Траяна, Д.П.Д.имитров, Придворна Печатница-София, 1932
  17. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 12.
  18. "Prison, Punishment and Penance in Late Antiquity , 2013, Julia Hillner
  19. „Беройски епископ става патриарх на Източната империя“
  20. [33, с. 386].Гюзелев, В. Цит. съч., с. 386
  21. История на българското изобразително изкуство. Отг. Ред. Ал. Обретенов. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание. София. 1976 г. с. 88 – 90.
  22. СРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАМЕННИ ПЛОЧИ ОТ СТАРА ЗАГОРА
  23. Мадарският конник – неразгаданият символ на българите
  24. http://obshtestvo.net/известното-за-неизвестната-фаина-гри/
  25. Стойнев, А. Светогледът на прабългарите. С., 1986, с. 108 – 110, Аладжов, Ж. Паметници на прабългарското езичество. Изд. Св. Климент Охридски. С. 1999, с. 19, 25 – 26
  26. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание Илков Д.
  27. Покръщението на княгиня Теодора – княз Цоловата дъщеря. Принос към Старозагорското Аязмо. Стара Загора. 1884. 8 с.; Държавен архив – Стара Загора, фонд 78К (оп. 1, а.е. 1, л. 13, л. 24 и сл.; а.е. 3, л. 23-26, л. 40-42)
  28. Д. Янков. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154.
  29. Някои бележки за раннобългарската история на Берое ,Мариана Минкова, Иван T. Иванов, ВТУ – Филологически факултет. “Култури и религии на балканите, в средиземноморието и изтока ”. Велико Търново. 16-17 ноември 2012 год.
  30. Илков Д. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание
  31. Александров, 1992:17-20; И.Д.В., 1884
  32. История на Аязмото въ гр. Ст. Загора. Изъ едно писмо Блаженопочившия Митрополитъ Методи Кусевичъ. Априлъ 1917 година. Стара Загора-печатница "Художникъ"
  33. Аяров Иван, Нейчо Кънев, Невена Ганева. Възрожденска Акарджа и Стара Загора. Стара Загора. 2004, с. 13)
  34. [1]
  35. Областна Администрация град София, население
  36. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 200.
  37. [2] Географски институт на БАН
  38. http://www.econsz.com/2009/
  39. http://www.chambersz.org/econ2005/bvp.htm
  40. Индъстри Уоч. Заплати и богатство в най-големите градове. // Още Инфо, 2004-10-10. Посетен на 2006-04-27.
  41. https://archive.is/20120723084510/www.az.government.bg/Analyses/AnaPro/2008/03/carta.gif
  42. Park Mall Стара Загора
  43. [3]
  44. „Красива България“ III – Региони и карта. // Посетен на 2006-05-04.
  45. История на бълг. национално радио
  46. http://www.starazagora.bg/bg/r-kovodstvo/kmet-na-obschina-stara-zagora
  47. http://www.stateopera-starazagora.com/
  48. Библиотека „Захари Княжески“
  49. Библиотека „Родина“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]