Стара река (приток на Стряма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара река
До водата.JPG
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.6817° с. ш. 24.8717° и. д.
42.5611° с. ш. 24.7997° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пловдив
Община Карлово
Дължина 20 km
Начало
Място масива Равнец,
Калоферска планина,
Стара планина
Координати 42°40′54.12″ с. ш. 24°52′18.12″ и. д. / 42.6817° с. ш. 24.8717° и. д.
Надм. височина 1 942 m
Устие
Място ляв приток на СтрямаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°33′39.96″ с. ш. 24°47′58.92″ и. д. / 42.5611° с. ш. 24.7997° и. д.
Надм. височина 301 m

Стара река е река в Южна България – Област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма. Дължината ѝ е 20 km.

Стара река води началото си под името Голямата река от 1 942 м н.в., от северното подножие на рида Равнец в Калоферска планина на Стара планина. В началото тече на север, след това на запад и югозапад, а след устието на десния си проток Малката река на юг, в дълбока долина с голям наклон. Преди град Карлово образува красив водопад, излиза от планината, като образува наносен конус, преминава през града, пресича от север на юг Карловското поле и се влива отляво в река Стряма на 301 м н.в., на 2,3 км северозападно от град Баня.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Курнадереси
  • ← Малката река
  • → Голяма Николичница
  • ← Суловрач

Реката е със снежно-дъждовно подхранване, като максимумът е през март-юни в резултат от снеготопенето, а минимумът – юли-октомври.

Единственото селище разположено по течението на реката е град Карлово.

В Карловското поле водите на реката се използват за напояване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 469.