Стара река (приток на Янтра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара река
(Лефеджи, Лефаджа)
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg
42.8214° с. ш. 26.1572° и. д.
43.2033° с. ш. 25.8272° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Сливен
Област Търговище
Община Антоново
Област Велико Търново
Община Елена
Община Златарица
Община Стражица
Дължина 92 km
Водосборен басейн 2458 km²
Отток 15,8 m³/s
Начало
Място СИ от местността
„Агликина поляна“,
Елено-Твърдишка планина,
Стара планина
Координати 42°49′17.03″ с. ш. 26°09′25.92″ и. д. / 42.8214° с. ш. 26.1572° и. д.
Надм. височина 964 m
Устие
Място десен приток на река ЯнтраДунавЧерно море
Координати 43°12′11.88″ с. ш. 25°49′37.92″ и. д. / 43.2033° с. ш. 25.8272° и. д.
Надм. височина 56 m

Стара река (Лефеджи, Лефеджа) е река в Северна България, област Сливен – община Сливен, област Търговище – община Антоново и област Велико Търново – общини Елена, Златарица и Стражица, десен приток на река Янтра. Дължината ѝ е 92 km, която ѝ отрежда 31-во мяс сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Стара река се образува от сливането на Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) южно от село Стара река. За начало се приема Голяма река, която извира североизточно от местността „Агликина поляна“, западно от прохода Вратник, в Елено-Твърдишка планина, на 964 m н.в.

До сливането си с Малка река тече в дълбока залесена долина, след което до село Майско протича в широка долина. Между селата Майско и Кесарево, на протежение повече от 60 km долината ѝ е дълбока, на места каньоновидна и в този си участък разделя Еленските височини на запад от Лиса планина на изток. След село Кесарево навлиза в Дунавската равнина, долината ѝ става много широка и започва да меандрира. Тук отдясно и отляво приема най-големите си притоци Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) и започва да се нарича Лефеджа (Лефеджи).

Влива се отдясно в река Янтра, на 56 m н.в., на 700 m югозападно от село Горски Долен Тръмбеш, община Горна Оряховица.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Стара река е доста голям за мащабите на България – 2458 km2, което представлява 31,3% от водосборния басейн на река Янтра. Границите на басейна ѝ са следните:

  • на север – с водосборния басейн на река Русенски Лом;
  • на изток – с водосборния басейн на река Камчия;
  • на юг – с водосборния басейн на река Тунджа;
  • на запад – с водосборния басейн на река Белица, от басейна на Янтра;
  • на северозапад – с водосборните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;

Притоци – → ляв приток, ← десен приток

  • ← Малка река
  • → Ортадере
  • → Кечидере
  • → Тинева река
  • → Малката река
  • ← Карадере (Горно Карадере)
  • ← Армутлукдере
  • ← Малката река
  • ← Алмалъкдере
  • ← Саклардере
  • Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
  • Голяма река (Биюкдере) 75 / 864

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток на реката при село Сливовица е 4,6 m3/s, а при село Бряговица, след приемането на водите на двата си най-големи притока Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) става вече 15,8 m3/s, като максимумът е от април до юни, а минимумът – август-октомври.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 8 села:

Стопанско значение, забележителности[редактиране | редактиране на кода]

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

На около 4 km надолу по реката след село Стеврек, на 43°00′15″ с. ш. 26°07′35″ и. д. / 43.004167° с. ш. 26.126389° и. д. се намира запазен римски мост, в много добро състояние.

Поради малкото населени места по течението на реката и липсата на промишлени предприятия в района водите на реката са чисти, а интересните скални образувания по бреговете ѝ предлагат чудесни условия за отдих и туризъм. В най-долното си течение, в Дунавската равнина водите на Стара река се използват за напояване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 285 – 286.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]