Старен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Старен
Πολύλιθο
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население (1923) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Старен или Стирен, изместно и с турската си форма Стареджик (на гръцки: Πολύλιθο, Полилито, катаревуса Πολύλιθον, Полилитон, до 1927 година Ίζμιστα, Измиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Старен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Малошийца, Костен, Колярба и Добряджил. През селото минава река Каминорема, която се влива в Малошийската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Стирен е вероятно от начално жителско име *Стиряне от местното име *Стир, от диалектна форма на щир, вид трева с ш в с поради свръхстарателност.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В откъс от списък на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, съставен между 1498 и 1502 година, в село Истарани са регистрирани 19 немюсюлмански домакинства и 6 неженени.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Истрани с 14 немюсюлмански семейства.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Странян както следва: мюсюлмани - 1 неженен; немюсюлмани - 1 семейство.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Истиран за плащане са зачислени 3 от общо 7 мюсюлмански домакинства.[6]

Население на Стареджик 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498 19 6 - - - 25
1530 14 - - - - 14
1569 1 - - - 1 2
1723 - 7 7

В XIX век Стареджик е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старен (Staren) е посочено като село с 9 домакинства и 30 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Стареджик (Стирен) има помашко мъжко население 30 души, което живее в 9 къщи.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Стареджик (Стиренъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 66 българи-мохамедани[9] в 25 къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Старен живеят 15 семейства или общо 90 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Стареджик (Στάρεντζικ) живеят 108 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 64 души.[12]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Старен емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Старедзик (Στάρεντζικ) на Полилитон (Πολύλιθον)[13], но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στάρεντζικ -- Πολύλιθον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 199.
  3. Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 311-312.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 478-479.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 241.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 193. (на македонска литературна норма)
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония