Старогръцка комедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Старогръцката комедия възниква през 6 век пр.н.е., но първите литературни опити в този жанр не са познати.

Състезания между комедийни хорове се провеждат за първи път към 488/86 г. пр.н.е. по време на Големите Дионисии. Думата „комедия“ буквално означава „песен на комоса“, като „комос“ значи „весело празнично шествие“.

Според Аристотел комедията води началото си от запевачите на фалическите песни, изпълнявани по време на процесиите в чест на боговете на плодородието, най-вече на Дионис (също на Деметра и дъщеря ѝ Персефона, Приап). Обредите и песните в чест на тези божества виждат в смеха и сквернословието жизнетворяща сила. Други източници са: шумните и весели битови сценки с пародиен и карикатурен характер, чрез които селяните, отиващи в града за Дионисиевите празници, са осмивали градската култура. От култа към Дионис комедията взема следните елементи:

  • хор, състоящ се от 24-ма души, разделени на 2 полухория,
  • агон – традиционният му характер се заменя с актуална проблематика. Например в комедията „Облаци“ на Аристофан се противопоставят стари и нови нрави;
  • парабаза – изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;
  • богатата, ярка маскировка.

Както комедията, така и трагедията водят началото си от култа към Дионис, но традиционността много бързо се преодолява и проблематиката става актуална. Трагедията и комедията имат още нещо общо помежду си: стремежът към очистване, но постигат тази цел по различен начин. Трагедията чрез състрадание и страх, а комедията – чрез смях, породен от фиктивното страдание на героя.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Стара атическа комедия – според Аристотел води началото си от Сицилия; има изобличителен политичекси характер, персонажите не са индивидуализирани, а представят обобщени образи. Сюжетите обикновено имат фантастичен характер. Има следната структура:
    1. пролог – експозицията, в която се излага фантастичният проект на героя; изяснява се съдържанието и смисълът на дадената комедия.
    2. парод – първото излизане на хора на сцената.
    3. агон – състезания между действащите лица; обикновено изказаното от този, който надделява в спора и оказва посланието на комедията.
    4. парабаза – изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията – изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;
    5. поредица от сцени и стазими, в които се развива сюжетното действие.
    6. екзод – заключителна част, не следва хорово изпълнение.
  • Средна комедия. 4 век пр. Хр. – постепенно се преодолява политическият характер на комедията, значително намалява ролята на хора.
  • Нова атическа комедия – в края на 4 век пр. Хр. се появява и утвърждава комедията на характерите и интригата.