Старогръцки език
| История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука) |
| Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
|
| Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
|
| Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Предполагаем диалект: Античен македонски. |
| Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
|
| Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
|
| Новогръцки (от 1453) Димотики, Катаревуса Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Понтийски, Цаконски, Йеванически, Каракачански, Грико (Салентински и Калабрийски) |
Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Фактически старогръцкият не предсталява друг език, а е просто форма на цялостния гръцки език, просъществувала в определен исторически отрязък и преминала в следващата, която е довела до обособяването на новогръцкия език, който е и официален за днешната гръцка държава. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, оостров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.
Съдържание
Азбука[редактиране | редактиране на кода]
Азбуката е пренесена от Финикия около 820 г. пр.н.е. и състои се от 24 букви, както и 7 допълнителни, които са излезли от употреба.
Граматика[редактиране | редактиране на кода]
Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода (мъжки, женски, среден), 6 наклонения, 3 склонения, 5 падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен). Примерни таблици за старогръцки
Диалекти[редактиране | редактиране на кода]
Старогръцкият език има 6 основни диалекта: йонийски, атически, тесалийски, дорийски, аркадо-кипърски, северозападен.