Старозагорско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Старозагорското въстание)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Старозагорско въстание
Карта на Старозагорското въстание
Карта на Старозагорското въстание
Информация
Период 1875 г.
Място Стара Загора
Страни в конфликта

Flag of Bulgaria.svg български въстаници

Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя

Командири и лидери

Стефан Стамболов

неизвестно

Старозагорско въстание в Общомедия
Паметник на участниците в Старозагорското въстание

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г.

Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България