Старозагорско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Старозагорското въстание)
Старозагорско въстание
Карта на Старозагорското въстание
Карта на Старозагорското въстание
Информация
Период1875 г.
МястоСтара Загора
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg български въстаници Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
Командири и лидери
Стефан Стамболов
Старозагорско въстание в Общомедия
Паметник на участниците в Старозагорското въстание

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г.

Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]