Старопатица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старопатица
Общи данни
Население251 души[1] (15 декември 2023 г.)
6,05 души/km²
Землище41,529 km²
Надм. височина230 m
Пощ. код3822
Тел. код09336
МПС кодВН
ЕКАТТЕ69002
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Старопатица
Николай Николов
(независим)

Старопа̀тица е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Като забележителност на селото може да се посочи фактът, че е разположено върху територията на коралов риф от някогашно море. Покрай реката могат да се открият вкаменени корали. През село Старопатица минава река Войнишка, която се влива в река Дунав. Има още две реки: Калчовец и Геранска бара.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отделно около селото е имало около пет или шест римски и турски селища и една римска крепост, където могат да се намерят различни археологични находки. Римската крепост се намира между с. Старопатица и с. Полетковци. На нейно място е яз. Полетковци.

Според една от версиите името на селото произлиза от думите „Старо“ и „падалище“, защото навремето тук е имало падалище (другата дума на падалище е падина, наричана по онова време с умалителна форма падица. Стара падица и впоследствие Старопатица), нещо като оазис в пустиня. Тук са спирали много търговски кервани.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[2] Според местни легенди първият заселник се казвал Тодор Руньовеца, който е дошъл със семейството си. Същият бягал за Сърбия, но като видял удобното място с река и много дървета и растителност, решил да остане и да построи свой дом.

От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство, наречено на името на социалистическия активист Димитър Благоев. През този период 26 семейства (92 души) са принудително изселени от селото, а 41 души емигрират в Югославия.[3]

В края на март 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група в Старопатица, ръководена от Петко Конов. Част от участниците успяват да избягат в Югославия, а 14 души са арестувани. Те са съдени в Кула с голяма показност през октомври, а избягалите в Югославия планират акция по време на процеса, при която да ги освободят, но реализирането ѝ е осуетено от югославските власти. Шестима от арестуваните са осъдени на смърт, а другите осем – на 10 и повече години затвор.[4]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има Кметство, Читалище с много богата библиотека, Поща, Здравна служба, Клуб на пенсионера, Пчеларски клуб.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото редовно се отбелязват различни народни обичаи, като например Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаров ден и др.

  • Събор през първата събота и неделя на месец септември.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Гено Тошков (р. 1938), български политик от БКП, първи секретар на ОК на БКП във Видин


Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото има футболен отбор, който от сезон 2009 – 2010 се състезава в А ОФГ и носи името „Пластик“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. Груев 2009, с. 123, 173, 205, 230.
  4. Груев 2009, с. 236 – 237.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.