Старошево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Старошево
Σταυροδρόμι
Гърция
41.2106° с. ш. 23.0475° и. д.
Старошево
Централна Македония
41.2106° с. ш. 23.0475° и. д.
Старошево
Сярско
41.2106° с. ш. 23.0475° и. д.
Старошево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 96 m
Население 316 души (2001)

Старошево, Старошово или Ставрово (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1923 година Σταρός, Старос или Σταυρός, Ставрос[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 316 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле в полите на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Старо̀ш, образувано от стар и – ош, като Драгош.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век селото се намирало на запад от днешното в местността Дервено. Старошевци не са изконни жители. Преди повече от три века те са дошли тук от село Тренчови колиби, СтрумишкоОгражден планина).[3]

През XIX век и началото на XX век Старошево е село в Сярската каза на Османската империя. То е чифлик на Саръ бей от Солун.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Старош (Staroch) е посочено като село с 33 домакинства, с 15 жители мюсюлмани и 80 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Старошово, чифлик на Сари бея от Солун; 1/2 час до селото Бутково, 3 часа на Ю от Порой. Гръцка църква; ново училищно здание, в което учат смесено. 70 къщи българе земеделци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Старошево) брои 460 жители, всички българи християни.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Старошево (Starochevo) се състои от 488 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Старошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

В 1924 година селото наброява 80 български къщи (включително и 5 къщи гъркомани). През 1925 година всички български семейства се преселват в България - в град Петрич и региона.[3]

В Старошево са заселени гърци-бежанци и според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 бежански семейства с 214 души.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старошево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 199.
  3. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 28.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 447.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 304.
     Портал „Македония“         Портал „Македония