Старошево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Старошево
Σταυροδρόμι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 96 m
Население (2001) 316 души

Старошево, Старошово или Ставрово (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1923 година Σταρός, Старос или Σταυρός, Ставрос[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 316 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле в полите на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Старо̀ш, образувано от стар и – ош, като Драгош.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век селото се намирало на запад от днешното в местността Дервено. Старошевци не са изконни жители. Преди повече от три века те са дошли тук от село Тренчови колиби, СтрумишкоОгражден планина).[3]

През XIX век и началото на XX век Старошево е село в Серската каза на Османската империя. То е чифлик на Саръ бей от Солун.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Старош (Staroch) е посочено като село с 33 домакинства, с 15 жители мюсюлмани и 80 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Старошово, чифлик на Сари бея от Солун; 1/2 час до селото Бутково, 3 часа на Ю от Порой. Гръцка църква; ново училищно здание, в което учат смесено. 70 къщи българе земеделци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Старошево) брои 460 жители, всички българи християни.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Старошево (Starochevo) се състои от 488 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Старошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

В 1924 година селото наброява 80 български къщи (включително и 5 къщи гъркомани). През 1925 година всички български семейства се преселват в България - в град Петрич и региона.[3]

В Старошево са заселени гърци-бежанци и според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 бежански семейства с 214 души.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Старошево

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σταρός -- Σταυροδρόμι
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 199.
  3. а б в Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.28
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 851.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.880.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.447.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.304.
     Портал „Македония“         Портал „Македония