Старо Железаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Старо Железаре
Старо Железаре.jpg
Общи данни
Население 483 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34,209 km²
Надм. височина 267 m
Пощ. код 4165
Тел. код 03174
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 68967
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Хисаря
Пенка Дойкова
(ПЗ)
Кметство
   - кмет
Старо Железаре
Илия Тонов
(БСП)
Старо Железаре в Общомедия

Старо Железаре е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 г. село Старо Железаре се нарича Демирджилери (Демирджилере).[1], но е било населено само с българи.

Селото има народен представител на Първото Велико народно събрание в местността Оборище през 1876 г., Танчо Стоянов Кривчов, както и опълченец в Руско-Турската Освободителна Война през 1877-78 г., Нанко Цочев Минчев.

При избухването на Балканската война в 1912 година, селото дава мнозина войници за редовната българска армия, а един човек от Демирджилере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] Много старожелезарци воюват в Първата и Втората световни войни. На входа на църквата в селото има паметна плоча с имената на загиналите във войните за обединението на България.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На Чолакова могила при Старо Железаре се намира Тракийска обсерватория – съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Отстои на около 10 км югоизточно от тракийския култов храм при Старосел и на 12 км от град Хисаря.

Състои се от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери. Наредени са в правилна окръжност. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него бяха открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Съоръжението се датира в VI в пр. Хр. Това е единственият такъв обект, от типа Стоунхендж в района на Горна Тракия. /досега са намирани само в Източни Родопи и Странджа/.

Археолого-астрономическите проучвания доказват, че този кромлех /астрономическа обсерватория/ се е използвал за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли важна роля в обредния и стопански календар на древните траки. Наблюденията на различните фази от движението на Бога-Слънце е било задължение на жреците. А всички останали са му отдавали почит чрез масовата мистериална обредност – поднасяне на дарове и жертви.

Старо Железаре е своеобразна арт-галерия на открито – къщите и оградите им в селото са изрисувани с графити представящи световни знаменитости и жители на селото. Автори са Венцислав Пирянков, чиито родови корени са в Старо Железаре, и съпругата му Катажина.[3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на 24 май.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  3. Фидел Кастро, Меркел и английската кралица седнаха по дуварите заедно с местните жители, „Марица“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]