Старо Железаре
| Старо Железаре | |
|---|---|
 | |
  Старо Железаре  Старо Железаре | |
| Общи данни | |
| Население | 401 души[1] (15 септември 2022 г.) 11,7 души/km² |
| Землище | 34,209 km² |
| Надм. височина | 294 m |
| Пощ. код | 4165 |
| Тел. код | 03174 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 68967 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Хисаря Пенка Ганева (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Старо Железаре Илия Тонов (БСП) |
| Старо Железаре в Общомедия | |
Старо Железаре е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 г. село Старо Железаре се нарича Демирджилери (Демирджилере),[2] но е било населено само с българи.
Селото има народен представител на първото българско народно събрание в местността Оборище през 1876 г., Танчо Стоянов Кривчов, както и опълченец в Руско-турската Освободителна война през 1877–78 г., Нанко Цочев Минчев.
При избухването на Балканската война в 1912 година селото дава мнозина войници за редовната българска армия, а един човек от Демирджилере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Много старожелезарци воюват в Първата и Втората световни войни. На входа на църквата в селото има паметна плоча с имената на загиналите във войните за обединението на България.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Кметство Старо Железаре и антифашистки паметник
Камбанарията на църквата в Старо Железаре
Войнишка паметна плоча
Църквата в Старо Железаре
На Чолакова могила при Старо Железаре се намира Тракийска обсерватория – съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Отстои на около 10 км югоизточно от тракийския култов храм при Старосел и на 12 км от град Хисаря.
Състои се от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери. Наредени са в правилна окръжност. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него бяха открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Съоръжението е датирано от VI в пр. Хр. Това е единственият такъв обект от тип Стоунхендж в района на Горна Тракия (дотогава са намирани само в Източни Родопи и Странджа).
Археолого-астрономическите проучвания доказват, че този кромлех (астрономическа обсерватория) се е използвал за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли важна роля в обредния и стопански календар на древните траки. Наблюдението на различните фази от движението на Бога-Слънце е било задължение на жреците. А всички останали са му отдавали почит чрез масовата тайнствена обредност – поднасяне на дарове и жертви.
Старо Железаре е своеобразна арт-галерия на открито – къщите и оградите им в селото са изрисувани с графити, представящи световни знаменитости, както и жители на селото. Автори са Венцислав Пирянков, чиито родови корени са в Старо Железаре, и съпругата му Катажина.[4]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на 24 май.
Читалището в Старо Железаре
Антифашистки паметник в селото
Центърът на селото с част от популярните графити
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Фидел Кастро, Меркел и английската кралица седнаха по дуварите заедно с местните жители, „Марица“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||