Старо Нагоричане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старо Нагоричане
— село —
Поглед към Старо Нагоричане.
Поглед към Старо Нагоричане.
Macedonia relief location map.jpg
42.2° с. ш. 21.83° и. д.
Старо Нагоричане
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 403 m
Население (2002) 555 души
Пощенски код 1303
МПС код KU
Старо Нагоричане в Общомедия

Старо Нагоричане или понякога Старо Нагоричани или Старо Нагоричино (на македонска литературна норма: Старо Нагоричане) е село в Община Старо Нагоричане в североизточната част на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“

В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква „Свети Георги“, издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година сръбски крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на 14 век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите (т.нар. палеологов ренесанс) и са сред най-забележителните творби на прочутите солунски художници Михаил и Евтихий, работили в края на 13 и началото на 14 век.

В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г., и починал следствие от получените рани при падането си от коня.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XVII век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на 19 век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо Нагоричино има 1 150 жители българи християни.[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония.[2]

В началото на XX век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старо Нагоричино има 141 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1 200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.[4]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Документ на Българския червен кръст за внесени от кмета на Старо Нагоричане 236,5 лв, 15 март 1917 г.

По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 101
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 452
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старо Нагоричани
  • България Милан Станков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, роден в Младо или Старо Нагоричане[7]
  • България Митре Българмицев (Даскал Митре), български просветен деец
  • Сърбия Петко Илиев (1886 - 1912), сърбомански четнически войвода

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.217.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.128-129.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.


     Портал „Македония“         Портал „Македония