Направо към съдържанието

Старо Оряхово

Старо Оряхово
Изглед от Старо Оряхово
Изглед от Старо Оряхово
България
42.9896° с. ш. 27.7998° и. д.
Старо Оряхово
Област Варна
42.9896° с. ш. 27.7998° и. д.
Старо Оряхово
Общи данни
Население2026 души[1] (31 декември 2024 г.)
51,3 души/km²
Землище39,465 km²
Надм. височина14 m
Пощ. код9110
Тел. код05141
МПС кодВ
ЕКАТТЕ68998
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Старо Оряхово
Тома Гайдаров
(ГЕРБ)
Старо Оряхово в Общомедия

Старо Оряхово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Ески дервиш Юван. Неговият кмет е Петър Тинев

Намира се на 8 km от морето, на 30 km от морската столица Варна и на 41 km от Провадия и на 90 km от Бургас. Старо Оряхово красив планински пейзаж. Селото е в район, предпочитан заради неговата близост до морето. Територията заема най-югоизточната част на Варненска област.

Старо Оряхово се намира в климатичен район Северно Черноморие на Черноморската климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област. Старо Оряхово има влажен субтропичен климат и е в устойчивост на замръзване на растенията USDA – 8a.

Климатични данни 1991 г. – 2021 г.
Климатични данни за с. Старо Оряхово
Показатели яну. фев. март. апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20 23 27 28 33 35 38 38 33 30 24 20 38
среднодневен максимум (°C) 6.5 8 12 17 22 27 29 29 25 19 13 8 17,9
средна температура (°C) 2.5 3.5 6 12 16 21 23 23 19 14 9 4 12,8
среднодневен минимум (°C) 0 0.5 3 6 11 15 17 17 14 10 5 1 8,25
Абсолютни минимални температури (°C) -11 -9 -10 0 6 11 15 14 8 3 -5 -8 -11
Средни месечни валежи (mm) 41 36 44 35 37 32 20 15 25 39 42 51 417
Средни температури и валежи

[2] [3]

Средната годишна температура е 12,8 °С, абсолютната минимална температура е –11 °С, достигната през януари 2017 г., абсолютната максимална температура е 38 °С, достигната юли месец 1994 г. и през август 2017 г. Средната сума на годишните валежи е от 400 до 530 mm. Най-много валежи падат през месеците декември и януари, a най-малко – през месеците юли и август. Средната дата на първата снежна покривка е 20 декември, а на последната – 1 март. Средният брой на дните със снежна покривка е 15, а средната дебелина на снежната покривка е 10 cm. През есента и зимата в района духат ветрове със северна компонента, а през пролетта и лятото се утвърждава бризова циркулация с посока от морето към сушата. Най-много дни с морски бриз има през месеците юли и август.

Климатът в Старо Оряхово се характеризира със сравнително мека зима, с малко валежи. През пролетта, поради охлаждащото влияние на морето, закъснява стабилното установяване на температурите над 5 °С и над 10 °С; пролетта е сезон с най-малко валежи; лятото е слънчево, топло, понякога горещо, с освежаващи морски ветрове през деня и сравнително високи температури през нощта; есента, поради затоплящото влияние на морето, е по-топла от пролетта.

Лятна буря над Старо Оряхово

В Старо Оряхово са установени следните типове почви: канелена горска излужена, сива горска, ливадно-блатна, алувиално-ливадна и алувиална.

На територията на ДЛ „Старо Оряхово“ са обявени следните защитени природни обекти:

Резерват „Камчия“, обявен с писмо No 14822/29.06.1951 на МЗГ, разширен и видоизменен със заповеди No 1479/27.07.1962 u No 508/28.03.1968 на МГГП и заповед No105/14.02.1980 на КОПС, с обща площ 842,1 ха, от която 779,5 ха залесена и 62,6 ха незалесена. Биосферен резерват на ЮНЕСКО, обявен за да се запази уникалната красота на самобитната природа в долното течение на р.Камчия, част от възрастните ясенови насаждения с типичен лонгозен характер и находищата на водната лилия в „Лесистия азмак“, в който се среща още и блатното кокиче.

Резерват „Киров дол“ („Тиганка“), обявен със заповед No 508/28.07.1968 на МГГП, с обща площ 53,5 ха – цялата залесена. Създаден с цел запазване на типичната за района благуново-церово-букова гора.

Защитена местност „Камчийски пясъци“, обявена със заповед No 107/14.02.1980 на МГГП, с обща площ 273,7 ха, от която 202,5 ха залесена и 71,2 ха незалесена. Обявена с цел запазването на редки и характерни растителни и животински видове и съобщества, както и във връзка със запазване на резерват „Камчия“.

Природна забележителност „Горска барака“, обявена със заповед No 374/05.05.1982 на КОПС, с обща площ 93,4 ха – цялата залесена. Обявена с цел да се запази вековната високостъблена горуново-благуново-букова гора, уникална по състав, форма и размери на дървесните видове.

Старо Оряхово попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Източна Стара планина и подобласт Варненско-Бургаско Черноморие. В миналото най-широко разпространение са имали полски ясен, бряст, летен дъб, габър, бяла топола. Тези дървесни видове, характерните увивни растения и особеностите на месторастенията характеризират гората като лонгозен тип формация. В днешно време този тип формация е претърпяла големи изменения, поради масовото изсъхване на бряста и вмешателството на човека. От естествено растящите дървесни видове сега най-широко разпространение има полския ясен, който заема около 4/5 от гората. Ограничено е разпространението на бряста, летния дъб и габъра, а участието на елшата, бялата топола и върбата е незначително. От изкуствено внесените дървесни видове най-широко разпространение имат: полски ясен, сребролистна липа, клен и евроамерикански тополи. В по-малки размери са внесени черен орех, обикновен орех, чинар, шестил, червен дъб. Oт храстите най-често се срещат: глог, дрян, кучи дрян, птиче грозде, бъз и др., а от дървовидните лиани се срещат скрипката, дивата лоза, бръшлян, гърбач и повет. Тревната покривка е представена от коприва, лапад, бъзей, мента и др. В източната част на гората се среща блатното кокиче. Комбинираното влияние на морето и ниските склонове на Източна Стара планина благоприятстват да се създават култури от акация, сребролистна липа, черен бор, бял бор и по-рядко червен дъб, корков дъб, кестен, брекина и др.

Актуално следене на качеството на въздуха в с. Старо Оряхово

През 1923 г. в селото функционира дърводобивна кооперация „Лонгоз“.[4]

След кооперирането през 1948 г. в селото е основано поделение на Районния кооперативен съюз във Варна.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
1934933
19461445
19561984
19652101
19752399
19852569
19922655
20012710
20112600
20212038

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

ЧисленостДял (в %)
Общо2600100.00
Българи120246.23
Турци261.00
Цигани70.26
Други632.42
Не се самоопределят80.30
Неотговорили129449.76

Християнска. В селото има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[9]

В селото се намира Винарна „Старо Оряхово“. Винарната е създадена през 2013 г. Преработва грозде от собствени лозя, чието засаждане започва през 2010 г. Лозята се характеризират с невероятно разположение в близост до язовир Елешница и еко комплекс Шерба.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Метеорологично време // www.foreca.com. Посетен на 30 март 2022.
  3. 14-дневна прогноза Staro Oryahovo - meteoblue // www.meteoblue.com. Архивиран от оригинала на 6 януари 2022. Посетен на 30 март 2022.
  4. Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 6, 06 март 1923 г., стр. 1
  5. сп.Коопинформ бр.2=3, стр.2, Варна, 1949 г.
  6. „Справка за населението на село Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 7 юни 2022. Посетен на 18 декември 2016.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
  9. methodist.bg // Архивиран от оригинала на 7 април 2019. Посетен на 7 април 2019.