Старо Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старо Оряхово
Изглед от Старо Оряхово
Изглед от Старо Оряхово
Общи данни
Население2817 души[1] (15 март 2024 г.)
71,4 души/km²
Землище39,465 km²
Надм. височина14 m
Пощ. код9110
Тел. код05141
МПС кодВ
ЕКАТТЕ68998
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Старо Оряхово
Тома Гайдаров
(ГЕРБ)
Старо Оряхово в Общомедия

Ста̀ро Оря̀хово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Ески дервиш Юван.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 8 km от морето, на 30 km от морската столица Варна и на 41 km от Провадия и на 90 km от Бургас. Старо Оряхово красив планински пейзаж. Селото е в район, предпочитан заради неговата близост до морето. Територията заема най-югоизточната част на Варненска област.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Старо Оряхово се намира в климатичен район Северно Черноморие на Черноморската климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област. Старо Оряхово има влажен субтропичен климат и е в устойчивост на замръзване на растенията USDA – 8a.

Климатични данни 1991 г. – 2021 г.
Климатични данни за с. Старо Оряхово
Показатели яну. фев. март. апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20 23 27 28 33 35 38 38 33 30 24 20 38
среднодневен максимум (°C) 6.5 8 12 17 22 27 29 29 25 19 13 8 17,9
средна температура (°C) 2.5 3.5 6 12 16 21 23 23 19 14 9 4 12,8
среднодневен минимум (°C) 0 0.5 3 6 11 15 17 17 14 10 5 1 8,25
Абсолютни минимални температури (°C) -11 -9 -10 0 6 11 15 14 8 3 -5 -8 -11
Средни месечни валежи (mm) 41 36 44 35 37 32 20 15 25 39 42 51 417
Средни температури и валежи

[2] [3]

Средната годишна температура е 12,8 °С, абсолютната минимална температура е –11 °С, достигната през януари 2017 г., абсолютната максимална температура е 38 °С, достигната юли месец 1994 г. и през август 2017 г. Средната сума на годишните валежи е от 400 до 530 mm. Най-много валежи падат през месеците декември и януари, a най-малко – през месеците юли и август. Средната дата на първата снежна покривка е 20 декември, а на последната – 1 март. Средният брой на дните със снежна покривка е 15, а средната дебелина на снежната покривка е 10 cm. През есента и зимата в района духат ветрове със северна компонента, а през пролетта и лятото се утвърждава бризова циркулация с посока от морето към сушата. Най-много дни с морски бриз има през месеците юли и август.

Климатът в Старо Оряхово се характеризира със сравнително мека зима, с малко валежи. През пролетта, поради охлаждащото влияние на морето, закъснява стабилното установяване на температурите над 5 °С и над 10 °С; пролетта е сезон с най-малко валежи; лятото е слънчево, топло, понякога горещо, с освежаващи морски ветрове през деня и сравнително високи температури през нощта; есента, поради затоплящото влияние на морето, е по-топла от пролетта.

Лятна буря над Старо Оряхово

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В Старо Оряхово са установени следните типове почви: канелена горска излужена, сива горска, ливадно-блатна, алувиално-ливадна и алувиална.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на ДЛ „Старо Оряхово“ са обявени следните защитени природни обекти:

Резерват „Камчия“, обявен с писмо No 14822/29.06.1951 на МЗГ, разширен и видоизменен със заповеди No 1479/27.07.1962 u No 508/28.03.1968 на МГГП и заповед No105/14.02.1980 на КОПС, с обща площ 842,1 ха, от която 779,5 ха залесена и 62,6 ха незалесена. Биосферен резерват на ЮНЕСКО, обявен за да се запази уникалната красота на самобитната природа в долното течение на р.Камчия, част от възрастните ясенови насаждения с типичен лонгозен характер и находищата на водната лилия в „Лесистия азмак“, в който се среща още и блатното кокиче.

Резерват „Киров дол“ („Тиганка“), обявен със заповед No 508/28.07.1968 на МГГП, с обща площ 53,5 ха – цялата залесена. Създаден с цел запазване на типичната за района благуново-церово-букова гора.

Защитена местност „Камчийски пясъци“, обявена със заповед No 107/14.02.1980 на МГГП, с обща площ 273,7 ха, от която 202,5 ха залесена и 71,2 ха незалесена. Обявена с цел запазването на редки и характерни растителни и животински видове и съобщества, както и във връзка със запазване на резерват „Камчия“.

Природна забележителност „Горска барака“, обявена със заповед No 374/05.05.1982 на КОПС, с обща площ 93,4 ха – цялата залесена. Обявена с цел да се запази вековната високостъблена горуново-благуново-букова гора, уникална по състав, форма и размери на дървесните видове.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Старо Оряхово попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Източна Стара планина и подобласт Варненско-Бургаско Черноморие. В миналото най-широко разпространение са имали полски ясен, бряст, летен дъб, габър, бяла топола. Тези дървесни видове, характерните увивни растения и особеностите на месторастенията характеризират гората като лонгозен тип формация. В днешно време този тип формация е претърпяла големи изменения, поради масовото изсъхване на бряста и вмешателството на човека. От естествено растящите дървесни видове сега най-широко разпространение има полския ясен, който заема около 4/5 от гората. Ограничено е разпространението на бряста, летния дъб и габъра, а участието на елшата, бялата топола и върбата е незначително. От изкуствено внесените дървесни видове най-широко разпространение имат: полски ясен, сребролистна липа, клен и евроамерикански тополи. В по-малки размери са внесени черен орех, обикновен орех, чинар, шестил, червен дъб. Oт храстите най-често се срещат: глог, дрян, кучи дрян, птиче грозде, бъз и др., а от дървовидните лиани се срещат скрипката, дивата лоза, бръшлян, гърбач и повет. Тревната покривка е представена от коприва, лапад, бъзей, мента и др. В източната част на гората се среща блатното кокиче. Комбинираното влияние на морето и ниските склонове на Източна Стара планина благоприятстват да се създават култури от акация, сребролистна липа, черен бор, бял бор и по-рядко червен дъб, корков дъб, кестен, брекина и др.

Въздух[редактиране | редактиране на кода]

Актуално следене на качеството на въздуха в с. Старо Оряхово

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. в селото функционира дърводобивна кооперация „Лонгоз“.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
1934933
19461445
19561984
19652101
19752399
19852569
19922655
20012710
20112600
20212038

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 2600 100.00
Българи 1202 46.23
Турци 26 1.00
Цигани 7 0.26
Други 63 2.42
Не се самоопределят 8 0.30
Не отговорили 1294 49.76

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Християнска. В селото има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира Винарна „Старо Оряхово“. Винарната е създадена през 2013 г. Преработва грозде от собствени лозя, чието засаждане започва през 2010 г. Лозята се характеризират с невероятно разположение в близост до язовир Елешница и еко комплекс Шерба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]