Статуя на Свободата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Статуя на Свободата
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Statue of Liberty 7.jpg
Статуята на Свободата и Островът на Свободата
Име в регистъра Statue of Liberty
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на САЩ САЩ
Тип Културно
Критерии i, vi
Вписване 1984  (8ма сесия)
Статуя на Свободата в Общомедия

Статуята на Свободата (на английски: Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberté éclairant le monde) е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти.

Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.

Статуята е затворена за ремонт за голяма част от 1938 година. В началото на 1980-те се установява, че нещата са се влошили до такава степен, че се налага неотложно основна реставрация. Статуята е затворена в периода 1984-1986 г. След 11 септември 2001 г., е затворена отново от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до короната. Предвижда се да бъде затворена за около година в края на 2011 г., така че да може да се инсталира втора стълба. Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Поява на идеята[редактиране | редактиране на кода]

Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811-1883)
Фредерик Огюст Бартолди (1834-1904)

Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия — общо дело на нашите две нации“.[1]

Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята.[1] Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 m, разположена на входа на пристанището на Родос.[2] За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.

Американският проект отново е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие.[3] След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.[3][4]

През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле.[5] Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати“.[6] Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.[7] Бартолди пресича двукратно Съединените щати с железниците и се среща с много американци, които според него проявяват симпатии към проекта.[5] Въпреки това той остава загрижен от това, че общественото мнение и от двете страни на Атлантика не е достатъчно ентусиазирано от проекта, поради което двамата с Лабуле решават да изчакат със започването на публична кампания.[8]

Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година.[9] По-късно синът на негов приятел, американският художник Джон Лафарж, твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в Род Айлънд. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция.[9] По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от Прусия. Сред тях е монументалният Белфорски лъв с дължина 22 m — елементи от неговата характерна за Романтизма емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата.[10]

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Изготвена е по проект на Фредерик Огюст Бартолди. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си[11].

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

Франция
САЩ

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании.

На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката ѝ са разкъсаните вериги на робството.

В културата[редактиране | редактиране на кода]

С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Harris 1985, с. 7.
  2. Harris 1985, с. 7-8.
  3. а б Harris 1985, с. 8-9.
  4. Khan 2010, с. 60–61.
  5. а б Moreno 2000, с. 39–40.
  6. Harris 1985, с. 12-13.
  7. Khan 2010, с. 102–103.
  8. Harris 1985, с. 16-17.
  9. а б Khan 2010, с. 85.
  10. Harris 1985, с. 10-11.
  11. The Statue of Liberty. // PBS VIDEOindex, 1985. Посетен на 6 декември 2007.
Цитирани източници
  • ((en)) Harris, Jonathan. A Statue for America: The First 100 Years of the Statue of Liberty. New York, N.Y., Four Winds Press (a division of Macmillan Publishing Company), 1985. ISBN 0-02-742730-7.
  • ((en)) Khan, Yasmin Sabina. Enlightening the World: The Creation of the Statue of Liberty. Ithaca, N.Y., Cornell University Press, 2010. ISBN 978-0-8014-4851-5.
  • ((en)) Moreno, Barry. The Statue of Liberty Encyclopedia. New York, N.Y., Simon & Schuster, 2000. ISBN 9780738536897.