Стат Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стат Антонов
лекар и общественик
Роден
1844 г.
Починал
21 март 1926 г. (82 г.)
Политика
Депутат
УС   II ОНС   

Стат (Евстати) Антонов е изтъкнат лекар и активен общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стат (Стамат, Евстати) Антонов е роден през 1844 г. в Търново. Става известен, след като се дипломира като лекар в Румъния (1870 – 1871). Откроява се с изключителна интелигентност и начетеност. Владее френски, немски, италиански, гръцки, турски, румънски и руски език.

Назначен е за градски лекар в Търново от 1872 г. Обслужва както българското население, така и представителите на официалната турска власт. Приятел е с д-р Марин Русев.

Член на Търновския частен революционен комитет на ВРО.[1] Д-р Стат Антонов е човекът, който лекува Васил Левски в Търново след залавянето му в Къкринското ханче. Търновци търсят различни начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на комитета се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който е повикан в Конака като представител на обществеността. Двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал:

„на приказка бяхме много, но за работа малко.“

Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни.

Д-р Стат Антонов остава верен на революционните идеи и се включва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876).

Веднага след Освобождението е назначен на държавна лекарска служба. Включва се активно и в обществения живот. Влиза в обкръжението на Любен Каравелов и е сред посетителите на хана на Бела Бона. Става приятел и със Стефан Стамболов. Един от основателите и член на ръководството на Славянското благотворително дружество.

Председател на Търновския комитет „Единство“ (1878). Народен представител в Учредителното събрание

Д-р Стат Антонов намира вечен покой на 21 март 1926 г. Д-р Марин Русев произнася надгробна реч, публикувана в „Цариградски вестник“, бр. 15/1926 г. и в „Илюстрация Светлина“, бр. 4/1926 г., стр.11 – 12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палангурски, М. Учредителите: Участниците в учредителното народно събрание в Търново, 10.II. - 16.IV.1879 г., Изд. Сиби, 2014, с. 59
  • Иван И., История на Велико Търново XVIII – XIX век, изд. „Слово“, Вт, 2000, с. 506, 702 – 704
  • Николай Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава – 1879 – 1896 г., изд. „Изток-запад“, 2007, стр. 22