Стаята на Марвин
| Стаята на Марвин | |
| Marvin's Room | |
| Режисьори | Джери Закс |
|---|---|
| Продуценти | Скот Рудин Джейн Розентал Робърт Де Ниро |
| Сценаристи | Скот МакФерсън |
| В ролите | |
| Музика | Рейчъл Портмън |
| Оператор | Пьотр Собочински |
| Монтаж | Джим Кларк |
| Разпространител | Miramax Films |
| Жанр | драматичен филм[1][2][3][4] |
| Премиера | 18 декември 1996 г. (Лос Анджелис) |
| Времетраене | 98 минути |
| Страна | САЩ |
| Език | английски |
| Бюджет | $23 милиона |
| Приходи | $12 803 305 |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Стаята на Марвин“ е американска драма от 1996 г. на режисьора Джери Закс. Сценарият е написан от Джон Гуаре и базиран на едноименната пиеса от Скот Макферсън, който умира през 1992 година. Макферсън е завършил сценарий за филмова версия преди да умре, но впоследствие, когато филмът влиза в продукция години по-късно[5][6], Гуаре е бил нает да го актуализира.
Във филма участват Мерил Стрийп, Леонардо ди Каприо, Даян Кийтън, Робърт Де Ниро, Хюм Кронин, Гуен Вердон, Хал Скардино и Дан Хедая. Оригиналната музика за филма е композирана от Рейчъл Портман. Карли Саймън пише и изпълнява заглавната песен „Две малки сестри“ (на английски: Two Little Sisters), с беквокал Мерил Стрийп.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Марвин (Хюм Кронин) получава инсулт преди 20 години, оставайки недееспособен и прикован към леглото. За него се грижи дъщеря му Беси (Даян Кийтън) в дома си във Флорида. Той обаче остава напълно игнориран от другата си дъщеря Лий (Мерил Стрийп), която преди 20 години се премества в Охайо заедно със съпруга си и никога не е търсила контакт със семейството си. Сега обаче, лекарят на Беси я уведомява, че има левкемия и се нуждае от трансплантация на костен мозък и тя се обръща към сестра си за помощ. На свой ред Лий се обръща към сина си Ханк (Леонардо ди Каприо), който е в психиатрична институция, защото е подпалил къщата на майка си. Първоначално, когато Лий разбира, че може да се наложи да поеме грижите за баща си, започва да търси домове за стари хора. В крайна сметка обаче отчужденото семейство започва да се сближава.[7][8] С прогресивното влошаване на състоянието на Беси, Лий се съгласява, че сега е неин ред да се погрижи за семейството си. Филмът завършва с Лий, която влиза в стаята на баща си с обяда му и се запознава с неговите лекарствата, поглеждайки към отражението на Беси в огледалото, което кара Марвин да се усмихне.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]- Мерил Стрийп в ролята на Лий Уейкфийлд Лакър
- Леонардо ди Каприо в ролята на Ханк Лакър, син на Лий
- Даян Кийтън в ролята на Беси Уейкфийлд
- Робърт Де Ниро в ролята на Д-р Уолъс „Уоли“ Картър
- Хюм Кронин в ролята на Марвин Уейкфийлд, баща на Лий и Беси
- Гуен Вердон в ролята на Рут Уейкфийлд, сестра на Марвин и леля на Лий и Беси
- Хал Скардино в ролята на Чарли Лакър, син на Лий
- Дан Хедая в ролята на Д-р Робърт „Боб“ Картър, брат на Уоли
- Марго Мартиндейл в ролята на Д-р Шарлът Самит
- Синтия Никсън в ролята на Управителя на Дома за възрастни хора
- Кели Рипа в ролята на Корал, героиня от сапунена опера
- Бити Шрам в ролята на Джанин, рецепсионист
- Хелен Стенборг в ролята на Монахинята в манастира, където ще живее Лий
- Олга Мередиз собственичката на салона за красота, където Лий работи като фризьор
Отзиви
[редактиране | редактиране на кода]Филмът получава положителни отзиви от критиците. Притежава 84% рейтинг на одобрение от Rotten Tomatoes, въз основа на 50 мнения, със средна оценка от 6,7/10.[9] Metacritic дава на филма 68 от общо 100, въз основа на 20 критични ревюта, като посочва „най-общо благоприятни отзиви“.[10]
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Номинации
- Оскар за най-добра актриса: Даян Кийтън
- 1997: Златен глобус : най-добра актриса, драма: Мерил Стрийп
- 1997: Гилдията на филмовите актьори : Най-добър актьор
- 1997: Гилдията на филмовите актьори : Даян Кийтън
- 1997: Гилдията на филмовите актьори : Гуен Вердон
- Награди
- 1997: 20-и Московски международен филмов фестивал: Златен Св. Георги [11]
Допълнителна информация
[редактиране | редактиране на кода]- Marvin's Room Screen Adaptation: A Scriptwriting Handbook, by Kenneth Portnoy. Published by Focal Press, 1998. ISBN 0-240-80349-3
- McPherson, Scott. Marvin's Room. First. New York, Plume drama, 1992. ISBN 0-452-26922-9.
- Grace in Suffering: Marvin's Room Praying the Movies: Daily Meditations from Classic Films, by Edward McNulty, McNulty. Geneva Press, 2001. ISBN 0-664-50155-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com // Посетен на 8 май 2016 г.
- ↑ www.filmaffinity.com // Посетен на 8 май 2016 г.
- ↑ m.filmaffinity.com // Посетен на 8 май 2016 г.
- ↑ www.metacritic.com // Посетен на 8 май 2016 г.
- ↑ Marks, Peter. Two Wrenching Dramas Find Unexpected New Lives // The New York Times. December 8, 1996.
- ↑ A Door Left Opened accessed 11/23/2016
- ↑ Marvin's Room (1996) Overview // Архивиран от оригинала на 18 ноември 2007. Посетен на 16 май 2019.
- ↑ Howe, Desson. 'Marvin's Room': No Emote Control
- ↑ Marvin's Room (1996) // Rotten Tomatoes. Fandango Media. Посетен на March 1, 2018.
- ↑ Marvin's Room Reviews // Metacritic. CBS Interactive. Посетен на March 1, 2018.
- ↑ 20th Moscow International Film Festival (1997) // MIFF. Архивиран от оригинала на 22 март 2013. Посетен на 22 март 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Marvin's Room в
Internet Movie Database - „Marvin's Room“ в
Allmovie - Marvin's Room в
- Marvin's Room at Box Office Mojo
- Marvin's Room Архив на оригинала от 2009-02-04 в Wayback Machine.. San Francisco Chronicle
