Калищка стела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стела от Калище)
Калищка стела
Стелата, изложена в Регионалния исторически музей Перник
Стелата, изложена в Регионалния исторически музей Перник
Местоположение
42.4881° с. ш. 22.8356° и. д.
Калищка стела
Местоположение на мястото на откриване в област Перник
Страна България
градКалище
Археология
ВидСтела
ЕпохаБронзова епоха

Стелата от Калище е антропоморфна стела, открита в местността Хайдушки лак край пернишкото село Калище, община Земен, България, по време на строителни работи през 1963 година. Спецификата на паметника и липсата на описание за археологически контекст на откритието са причина за спорното му местоположение в научната литература. Откритието на паметника е недобре документирано – неизвестен е културният контекст, в който той е открит, и дори да е имало такъв, той е бил унищожен. Стелата се съхранява в Регионален исторически музей град Перник.[1][2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Стелата представлява каменна плоча разширена в горната си част и стеснена в долната си част. Горе, където е била оформена главата на човешката фигура, камъкът е отчупен. В долната ѝ част, стелата е грубо оформена, защото този участък е бил заровен в земята и не се е виждал. В средата на лицевата страна на стелата е моделирана шията на човешката фигура, от която все още личат две вдлъбнатини, за които се предполага, че маркират огърлица. Горните странични страни на камъка са отнети, за да оформят рамене – способ на обработка познат и от други сходни паметници датирани в Бронзовата епоха.

Долният ѝ край е заострен и с постепенно наддаване достига до разширени рамене, силно стеснени и преминаващи към врата опасан с огърлица. От раменете се спускат свити в лакътя ръце с опънати длани и разперени пръсти. От дясното рамо тесен кордон минава между дланите и достига до кръста, носещ къс меч с пластична художествена ръкохватка и завършващ с пискюл. Под пояса се подават двата края с ресни на долния пояс. Под пояса е изобразена каменна брадва, а под нея две стъпала, обърнати с пръстите надолу. Между тях е изписано малко квадратче.

Откритие и научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Археологическата находка за пръв път е публикувана от З.Радонов през 1963 година в списание „Археология“. Радонов интерпретира стелата като паметник свързан със славянския етнос и я датира в ранното средновековие.[3]

През 1972 година българската археоложка Горанка Точева, използвайки някои сходства на паметника – слабата прилика на изобразения върху стелата кинжал с мечове тип „акинак“, го интерпретира като надгробен антропоморфен паметник-маркер на тракийското племе серди, според нея стилово и културно близък с трако-скитските и скито-сарматските стели открити на териториите на днешна Румъния и Североизточното Черноморие, датирани в VI – V век пр. Хр.

Според Тончева стелата е своеобразен надгробен паметник, който е изобразявал покоен тракийски вожд и жрец, стоял близо до надгробната му могила или непосредствено върху нея.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Антропоморфна стела - паметник от културата Хаманджия изложена в Археологическия музей Хистрия, Румъния

Тончева датира паметника от VIII век пр. Хр. Поради липса на археологически контекст и отсъствието на достатъчно близки паралели на стелата, интерпретирането на функцията и културната принадлежност на паметника са дискусионни.[4]

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Рисунки от т.нар.скитски стели

Според д-р Филип Михайлов опитите да се търсят аналогии и паралели с разкритите в българските земи менхири, както и с подобни паметници на североизток в Румъния и Украйна съответства на популярни теории за археологическата наука през 1960-те и 1970-те години и времето на Студената война. Михайлов изказва мнението че разкритите сходни паметници в последните години в един по-широк ареал от Западна Европа до Анатолия, свързването на подобен тип антропоморфни стели с т.нар. менхири трябва да се разглежда като инерция на научната мисъл сред българските археолози.[5]

Според д-р Михайлов типът кинжал изобразен върху стелата е с микенски произход и е един от най-разпространените типове в Средиземноморския басейн в края на Бронзовата епоха. Михайлов подчертава, че подобен тип кинжали са открити в много от гробни комплекси от този ареал в същата епоха. Тези погребения са тълкувани от някои учени като „военновременни гробове“, които са свързани с големите размествания на човешки маси по Средиземноморието и експанзията на т.нар. морски народи.

В този период (XIII – XII век пр. Хр.) е датиран разкритият от Першон Гроб № 2 при цитаделата Мидея (Дендра, п-ов Пелопонес, Гърция) и разкритите в него две антропоморфни стели. [6][7]. Отдавна се коментира, че „остава трудно да се обясни, защо оръжия от близкоизточен средизимноморски тип се появяват на толкова много места, също и на Балканите и далеч от тук, до Стоунхендж“.[8]

Проф. Димитрина Митова-Джонова интерпретира артефакта като принадлежащ към далечната северозападно-черноморска антропоморфна пластика, включена в Източния азиатски дял на Югозападна Евразия. Кордонът, падащ върху късия нож, падащ върху широкия пояс с декорация и подаващите се под него два края с ресни на пояса и огърлица на врата маркират принадлежността на представената личност във висша йерархия, а представената под пояса къса брадва и четириъгълник, може би представляват отвор на шахта, фланкиран от две стъпала на един индивид дават основание на проф. Митова-Джонова да свърже артефакта с рударството и металодобива и да го отъждестви с фигурата на редемптора (организатор на металургичната група и еквивалент на жреца-воин от храмовата формация при протосардинската нурагическа култура). Обърнатите надолу стъпала според проф. Джонова вероятно маркират странстващият характер на рударството.[9]

Доц. Любомир Цонев изтъква в последните си изследвания върху мегалитната култура на Балканите, че т.нар. „стели“ (вкл. и тази от Калище) имат голяма прилика с антропоморфните менхири от Западното Средиземноморие и датирането им в Бронзова епоха, според него дава достатъчно основание тези паметници да бъдат квалифицирани именно като антропоморфни менхири.[10]

Свързани археологически находки[редактиране | редактиране на кода]

Непълна карта на разпространението на антропоморфни стели (менхири) на територията на Европа, съставена по материали на археологически проучвания в посочените територии между 1966 и 2005 година[11]
Антропоморфната стела от Плачидол (Област Добрич)
Антропоморфните стели от Скала Сотирос (о-в Тасос, Гърция)

Една типология на находките от този вид е изградена чрез проследяването на тяхната еволюция от статуи-менхири към надгробни паметници.[12] В своя студия румънският археолог Емил Кондурахи[13] прави опит да тълкува подобни находки, отчитайки известното от древна Гърция, връщайки се към техния далеч по-ранен произход, като приема курганната хипотеза. Така те са представени като пандан на гръцките 'колоси', започнал своето развитие още в средата на III хил. пр. Хр. и проследим, на юг и във времето, до находки от Мидеа и Ачана. Самата проблематика свързана с гръцкото понятие ('kolossos') остава дискусионна.[14]

През 1966 година източно от село Езерово (Област Варна) са открити три антропоморфни стели, в непосредствена близост до Варненското езеро. Трите скулптури са открити на разстояния 2.5 и 2 m една от друга, на дълбочина 2 m в земята, наклонени спрямо повърхността. Под стелите са разкрити човешки кости, примесени с керамични фрагменти.[15][16]

Друга находка от същия тип е разкрита край село Плачидол, (Община Добрич), по време на археологически разкопки на Могилен некропол от българските археолози И.Панайотов и В.Дергачов през 1979 – 1980 година. В Могила I са открити три необработени каменни плочи, като една от находките представлява антропоморфна стела с оформени глава и рамене висока 1.53 m. [17][18]

Между 1986 и 2001 година по време на археологически разкопки, проведени с кратки прекъсвания в няколко сезона през годините на хълма Свети Илия под село Скала Сотирос на остров Тасос, (Гърция) са разкрити основи на сграда, в чийто западни и южни стени вторично са вградени няколко атропоморфни стели. Според изследователите стелите индикират наличието по-ранен градеж на мястото, който вероятно датира от края на Каменно-медната епоха или началото на Бронзовата епоха. Въпросът за произхода на стелите обаче остава отворен. Археолозите предполагат, че стелите са били издигнати първоначално на площта заемана от по-късната сграда и са маркирали обект, който е имал функцията на некропол. Понастоящем всички парчета от стелите са изложени в Археологическия музей на остров Тасос, в секция Праистория.[19][20][21]

Една от последно откритите антропоморфни стели е от района на Горен Вардар. Тя е открита през 1997 година по време на разкопки край село Уланци, Градско (Република Македония). Стелата е с гравирана мъжка фигура, облечена във военна униформа (според интерпретацията на откривателя ѝ). Каменната плоча е била преизползвана за градежа на цистов гроб, датиран от късната Бронзова епоха. Според Д.Митревски върху стелата е изобразена тип риза, позната от микенското изкуство.[22]

Антропоморфни каменни стели са открити по време на археологически проучвания и на територията на Южна Франция – Филитоза и Каурика на остров Корсика; Понте Векио – Северна Италия и Източен Кримски полуостров – Кривой рог.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тончева, Г. „Два надгробних монументальних памятника фракийским вождям“, Thracia I, стр.101 – 119, София 1972 г.
  2. Митова-Джонова, Димитрина. „Археологически паметници в Пернишки окръг“. София, Ведомствено издание, ИК Септември 1983.
  3. Радонов, З., „Два средновековни паметника от Пернишко“, сп. Археология, V, 1963 г., стр.57
  4. Тончева, Г. „Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България“, Thracia IV, Serdicae, София 1984, стр.99 – 101
  5. Михайлов, Ф. „Отново за антропоморфния паметник от село Калище, Земенско и културната му принадлежност“, Известия на Исторически музей Кюстендил, Том IX, ИК „Фабер“, Велико Търново 2004 г.
  6. Renfew, C. „The Emergence of Civilisation. The Cyclades and the Aegean in The Third Millennium BC, London.“, London, 1972, p.393, fig. 18:10, 399
  7. Sandars, N.K. „The Sea Peoples“, London, 1978, p.73, fig.41,93, fig.54 – 55, 98, 99; fig.57 b, p.127; fig.80, p.161; fig.112
  8. Picard Charles. Statues-Menhirs d'Occident et Statues-Menhirs dites « scythiques, Revue archéologique du Centre, t.1, fasc. 4, 1962. pp. 289 – 311. (fig. p 307, 309)
  9. Митова-Джонова, Димитрина; Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика IX-VI в. пр. Хр. Монотеизъм. Книга 1. Част 2: Бронзова пластика“. ИК Агенция ДАН – Ейдженси, София, 2012 г.
  10. Любомир Цонев, Пенчо Маркишки, Иван Кръстев, "Археоастрономия: Три етюда за обекти в България"; Булга Медиа, София 2021; ISBN: 9789549670561
  11. 1y 4.-Bueno et al. 2005; 2.-Santonja y Santonja 1978; 3.-Jorge 1999; 5.-Portela y Jiménez 1996; 6.-Romero 1981; 7.-Helgouach 1997; 8. – Tarrete 1997; 9, 10, 13, 14, 29, 30, 31, 32.-Philippon 2002; 11.-Corboud y Curdy 2009; 12.-Muller 1997; 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 Arnal 1976; 24 y 25. – Augusto 1972; 26 y 27. – Grosjean 1966; 34. – López et al. 2009.
  12. Златовская A., Вопроси Этнокултурних связи, Советская Этнография, 1963/1 – 2 с.79
  13. E. Condurachi. Divinités inconnues ou défunts héroisés? in Iconographie classique et identités régionales. Paris, 26 – 27.V.1983 BCH, Suppl. XIV, 1986, 251 – 271
  14. Dickie, M. W. (2011). What is a Kolossos and how were Kolossoi made in the Hellenistic Period?, Greek, Roman, and Byzantine Studies, 37(3), 237 – 257.
  15. Тончева, Г. „Новооткрити антропоморфни плочи край с. Езерово, Варненско“ – ИНМВ, III (XVIII), 1967, стр.3 – 18
  16. Музеен експонат archive.org
  17. Каменните стели от Плачидол
  18. Панайотов, И., Ямната култура в българските земи. Разкопки и Ппроучвания, Книга ХХІ, София, БАН 1989
  19. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ. & G. Weisgerber 1996, „Παλαιολιθικό ορυχείο ώχρας στη Θάσο“, Αρχαιολογία 60, 82 – 89.
  20. Koukouli-Chrysanthaki, Ch., G. Weisgerber, G. Gialoglou & M. Vavelidis 1988, „Prähistorischer und junger Bergbau auf Eisenpigmente auf Thasos“, in: Wagner, G.A & G. Weisgerber (eds.) 1988, Antike Edel– und Buntmetallgewinnung auf Thasos, Der Anschnitt 6, 241 – 244.
  21. Παπαδόπουλος, Σ. 1997, Η Νεότερη Nεολιθική και η Πρώιμη Εποχή του Χαλκού στην Ανατολική Μακεδονία. Η μεταβολή της κεραμεικής, Ph. D. University of Thessaloniki. Thessaloniki.
  22. Митревски, Д. „Протоисториските заедници во Македониja: Преку погребуването и погребните манифестации“, Скопje, 1997, стр. 39 – 40