Стематография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стематография
Стематография. Изображение оружий илирических.
посвещение на Стематографията
посвещение на Стематографията
Автор Христофор Жефарович
Първо издание 1741 г.
Свещена Римска империя, Виена
Оригинален език рашки
Жанр хералдика на Балканите
Стематография в Общомедия

Стематографията е книга от Христофор Жефарович, съдържаща хералдически изображения, и състояща се от 54 непагинирани листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В композиционно отношение се състои от пет части:[1]

  1. Поредица от литографски портрети на владетели и духовници
  2. Хералдически знаци на южнославянските народи
  3. Коментар на хералдическите знаци
  4. Литографии на южнославянски светци
  5. Стихотворна похвала на карловацкия епископ Павел Ненадович за Христофор Жефарович

Езикът, на който е написана “Стематографията” е църковнославянски. Архиепископът и печки патриарх Арсений IV Йованович осигурява издаването и разпространението на книгата в границите на своя диоцез, в който влизат сръбските и западнобългарските епархии, включително Кюстендилско, Рилския манастир, Мехомия и Самоков.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е насочена към духовно пробуждане на християните на базата на славното минало на българи, сърби, хървати, включително албанци, черногорци и гърци. “Стематографията” е посветена и на славяните, живеещи под властта на Хабсбургската Свещена Римска империя. Заради нейния панславистичен замисъл и дух, “Стематографията” попада в Индекса на забранените книги на империята по времето на Австро-Унгария.

Основен източник за написване на “Стематографията” е едноименното съчинение на хърватина Павел Ритер-Витезович, излязло на латински език и “Царството на славяните” на Мавро Орбини. Книгата съдържа изображения на български царе и кралете от династията Неманичи.

Хералдика[редактиране | редактиране на кода]

Вторият раздел на книгата съдържа изображенията на 56 гербове на държави, области и градове. Преди тях е поместен текст за "илирическите" (виж илиризъм) гербове според Павел Ритер-Витезович, а на цял лист е представен в триумфираща поза цар Стефан Душан, възседнал препускащ кон. Над него има два летящи ангела, единият държи корона и венеца на славата, а другият – клонката на мира, като свири с дълга тръба. Под краката на коня са потъпкани различни видове оръжия. Около тази композиция в медальони са разположени 56-те герба на “Стематографията”, обозначени със съответните надписи. В края на книгата на този владетел е посветена още една гравюра-портрет в елипсовидна рамка.

На тази гравюра-портрет, цар Стефан Душан е представен като рицар с корона и шлем. От лявата му страна Минерва с копие в ръка придържа елипсата, а отдясно е коленичил Хронос с косата на смъртта, а пред него има пясъчен часовник – символ на изтичащото време. С тази гравюра завършва “Стематографията”.

Гербове[редактиране | редактиране на кода]

В “Стематографията” са изобразени 99 герба на държави, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Херцеговина, Молдавия, Москва, Панония, Полша, Русия, Сърбия, Тесалия, Трансилвания, Тракия, Турция, Унгария и т.н.

В книгата е изобразен царският герб на България и княжеските гербове на Мизия, Тракия, Македония и др. Гербът на България представлява изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован златен лъв на червено поле върху испански щит с царска корона над него.

В герба на Мизия в щита вместо лъв са поставени по вертикала две златни корони на син фон. Гербът на Тракия е златен лъв на син фон, обърнат наляво, с вдигнат ляв преден крак и слънце зад гърба, без корона. Гербът на Македония е също както на България, но с обърнати цветове – лъвът е червен на златно поле без корона. В герба на Дардания за основен символ е използван червен лъв на сребърен фон, обърнат наляво с раздвоена опашка и копие в предните лапи.

Липсата на царски корони при лъвовете от гербовете на Македония, Тракия и Дардания (Търново е в Мизия) и изобразяването само на княжески корони за тези области подсказват, че Христофор Жефарович иска да подчертае техния исторически статут на отделни области, обединени и подвластни на едно Търновско царство.

Под всеки герб е написано четиристишие – стихотворна възхвала, но в нея се съдържа и текст за историческата съдба на държавата или областта, на която принадлежи гербът. След гербовете следват обяснителни текстове за тях и условно изображение на цветовете им. Накрая е поместена стихотворна възхвала на Христофор Жефарович от Павел Ненадович.

“Стематографията” завършва с гравюрата на цар Стефан Душан с Минерва и Хронос.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

“Стематографията” изиграва значителна роля за духовното пробуждане и съзравяне на българите и южните славяни, оказвайки силно въздействие върху българската възрожденска култура. В продължение на повече от век, “Стематографията” се ползва от зографи, иконописци, гравьори и илюстратори на книги като образец за изписване на светци, царе и хералдически символи и особено на българската хералдика.

“Стематографията” излиза в началото на общоевропейския просветен абсолютизъм и не може да бъде разглеждана и анализирана вън от този общоевропейски исторически процес.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 92-93.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Жефарович, Христофор. Стематография; Факсимилно издание, коментирано от Асен Василиев, София, Наука и изкуство, 1986 г., 158 стр.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]